СБОГУВАЙ СЕ, ПРЕДИ ДА СЪМ СИ ТРЪГНАЛА
Когато те обичах, беше топъл дъжд –
попиваше по устните, по дланите.
След всяка среща съм копняла – неведнъж,
да кажеш шепнешком: – Оставаме. ...

Идват празници! И знам, че трябва
по-отрано да започна да се готвя…
А щом идеята немедлено ме грабва,
заех се първо списък да изготвя!
Подаръци...О,Боже, имам близки бол- ...

НОСТАЛГИЯ
... понякога ужасно ми се иска да съм отново същото хлапе,
което ветролее бяла ризка, доде си пийва сокчето – фрапе,
лови на тетраподите скариди – и ниже чепарета за сафрид,
или отива – слънцето да види, пропадащо зад гърбавия рид, ...

Чаках теб докато падаха листата по земята,
през всеки сезон копнеех за теб!
Копнеех за твоята прегръдка топла като летен ден.
Чаках да се освестиш, да осъзнаеш грешките и разрухите,
които причини, но аз с лейка мозък не наливам, ...

Зима до́йде, сняг натрупа,
студ и мраз настана.
Лед и камък вън се пукат.
Де ми е юргана...
С шал и шапка, ръкавици, ...

Прости на Петя, Боже, слабостта,
задето се себеотв`ъдна!...
Поезийо, и ти осиротя,
и си без нея тъй оскъдна...
Прости ѝ, Боже, слабостта, ...

Днешният ден е точка. Утре е многоточие.
Грешно и безпосочно изворче малко клокочи.
Вие се и бълбука от билото на планината.
Колко ли листи букови ще отнесе сланата?
Колко ли медни чанове няма да се завърнат? ...

Стая...
На масата – кана с вода...
Покривка...
Навсякъде – мазни петна...
Камина... ...

Небето и земята пак са същите,
но тишината в мен порасна по-голяма.
Откакто ти си тръгна, нещо скърши се,
изгубих се, откакто теб те няма.
Останалата си любов дарих на зимата, ...

На залези не съм се радвал никога.
Не съм копнял за многотия също.
С реалността човек системно свиква
и често я усеща като къща.
Днес покрив ще поправи, утре – друго, ...

Дали ще ми простят цветята,
колко пъти не видях
как цъфнали са във полята
замислена от грижи пак?
Дали ще ми прости небето? ...

Изхвърля боклука съседката ѝ
от апартамента си, най-високоетажния,
без хич да ѝ пука –
преефектно и темпераментно,
с оглушителен шут, ...

Светлосенки докосват душата,
тя те иска отново в нощта.
Светлосенките следват мечтата,
търсят в тебе любов, красота.
После бързо в нощта се разтварят, ...

Сега е планина неразгадана –
копринена, но силна като камък.
Притихнала магически, прекрасна –
душата ѝ да видиш е опасно.
Жената планина е самодива – ...

Сред безбройни космични частици,
някои светещи – вкаменени други,
път си проправям в тихо завръщане
към Началото от никого неразгадано.
Когато светликът в очите ми изгасне ...

В студена нощ на отворен прозорец
по някое време шумят гуми на преминаваща кола в мокрия асфалт
северен лек порив понася дим вълни неравномерни от забравена дълга угар на цигара в пепелник
градът сънува трета фаза а не искам да заспя без да съм унесен, като развален будилник
в почивка е умът ми, ако ...

Сам не можа да чуе думите на Лиат, защото ушите му пищяха, но видя как Елизабет замръзна при вида на лакея на вещицата. Просто се вкамени, сякаш е видяла призрак, а после беше късно. Един от стражите на Малора я халоса по главата, поваляйки я на земята. Сам за пореден път се опита да опъне оковите н ...

Разбива се летяща чиния високо във полите на Витоша. От нея изскачат два зелени хуманоида, всеки с по две антенки на главата. Очите им блестят в златисто. Те изтупват снега от себе си. Едното поглежда към чинията, мърда едната си антенка и летящата чиния се покрива с пясък, скали и сняг. Другото зел ...

Стройно единомислие
на светлина, листо
и вятър.
Корени, смисъл,
тълкуване- ...

Кой ще сложи одеждите на Бога...
И ще каже, Господи, не мога!
Ще заспи от майчината песен тиха...
от бабината приказка за плът горчива.
Самота... от пламъка на свещ, искра ...

Глава двадесет и втора – за кака Дана и оправянето
Пък на съседната маса пак сложиха морни мощни телеса комшийката кака Дана и някаква нейна позната. Кака Дана бе, от първата част я знаете. Дето щеше да изкупува дрехите от една виенска фирма за химическо чистене.
Оная, заради която картечница млъква ...

Отдавам под наем легла - за почивки.
За няколко часа, за ден… или два.
Широки, удобни… с приятни завивки,
със душ и с течаща, топла вода.
Леглата са в стаи със плътни пердета, ...

Старец и старица, мили,
тя с прическа, той брадат,
в длани сбръчкани са скрили
чудото на този свят.
Той не чува от година, ...

Слънцето се скри зад облак,
черен и препълнен с дъжд.
А на крушата сред клоните
дебне котка с цвят на ръж.
Две врабчета наблюдава ...

Не мога да съм Батман,
нито Спайдърмен
или пък Трансформърс
в киното роден.
Не искам да "вълшебствам" ...

ТАЙНАТА НА ДУМАТА
Автор: Сафер Гърбич, Босна и Херцеговина
Големи думи говоря
и да говоря искам големи,
и лоши, ...

Музика и изпълнение: Георги Климов
Текст: Светослав Георгиев
Аранжимент Б. Иванов
Като чух изпълнението на тази песен от Жоро Климов , веднага ми се прииска да прозвучи по-мащабно и така се роди тази песен в този и вариант. Жоро Климов е един от първите представители на бардовската музика в България ...

Поредна нощ дойде в съня ми ти.
Усмихна се, приседна на леглото.
В прозореца надничаха звезди.
До този миг сърцето бе самотно!
С мен остана чак до сутринта! ...

ДУШАТА НА СВЕТОВНОТО СИРАЧЕ
… понякога – когато съм самин, задавам си най-сложнте въпроси –
защо не делна хляба си един с човечеца пред храма, който проси?
Защо на вехтошарина не дам последната си риза в гардероба?
Как да си купя свещ във някой храм със сетния си пукнат лев във джоба? ...

***
Вези шофираше жълтия си Шевролет Корвет по една улица застлана с гранитни паветата.
На километър по-надолу се намираше бистрото Льо Френч кафе и той отиваше там, защото имаше среща с Тики да пият кафе и да рутят мацки.
Младият мъж се загледа в цъфналите кестени наредени в редица по тротоара на у ...

Ще се скрия в очите на мрачното Днеска,
ще говоря за Вчера с умилени слова,
а дори да съм Утре със нова прическа,
ще съм пак със оная непокорна глава.
Ще допускам в мечтите си, чудни картини, ...

Прекрасното слънце
най-ярка звезда,
от къде е енергията
да топли и свети така?!
Дали грешните Души, ...

Не знам, как се отзовах в пустинята, но нощите тук са неземни. Толкова звезди, сякаш целият космос е над теб. И тази тишина, странна тишина, която шепне в душата ти. Всъщност и пясъкът прилича на застинало море.
Някой идваше към мен. В началото бе сянка, която приближавайки видях, че е човек. Беше о ...

Откраднати мигове
Откраднах си миг от живота,
да бъда щастлив и аз понякога.
Моят живот е една голяма борба,
с трудности и хора се боря всякога! ...

Грен сънено oтвори очи събуден от леко стържене на метал и тихо тананикане.Чувстваше се тревожен може би заради сън, който обаче не успя да си спомни. Видя Гравин, клекнал над вече запален лагерен огън, да си пее тихо някаква мелодия и да приготвя закуска в плитка тенджерка без капак , с дълга дърве ...

Щастливо ми е. Слънчево и кротко.
Обичана, обичам с ведър дух.
И слята с твойта влюбена походка
в най-тихото живея и го чух.
Ухае ми на вяра и надежда, ...

Ушите на Елизабет пищяха пронизително, а остра болка пулсираше в главата й и преминаваше по целия й гръбнак. Чувстваше се така, сякаш я бе прегазила карета. Трябваха й няколко мига да осъзнае, че тогава може би щеше да е по-добре.
Магията на Велахе. Лизи не си спомняше нищо, след като щитът на Чарли ...

Дори от електронното гласуване
не се стресват – дотолкоз слухово
са закърнели.
Само най-високите децибели
са способни да чуват – ...

Очите ти – нови светове,
очите ти, слънчеви лъчи,
а в тях грее старата душа,
която в едно ни събра.
Очите ти - извор на живот, ...