Скитникът арменец 36
Днес ще ви изненадам с нещо различно. Днес няма да пътувам само аз, а заедно ще направим едно необикновено пътешествие, пътешествие в света на музиката. Както има “магията на българските гласове”, така има и “вълшебството на арменската музика, на арменските песни и танци.
И това ...

Кой си, ти че света ми обръщаш безпощадно?
Без теб сърцето ми е гладно.
Магьосник? Заклинател? Тъмен жрец?
Извършил безброй подвизи храбрец,
Нямаш име. Ти си безкрая, ...

Погледът ми събира пера от земята.
Дъждовни очите прелистват тъги.
Не чувам щурци далечни в тревата,
а последното ято в мъглата се скри.
Ухае въздухът от влага пропит. ...

Не знам дали светът се е побъркал,
но повечето хора с пръст ни сочат.
Нас, влюбените, дето дръзнахме
във бурното море сами да скочим.
Представяш ли си колко странно е, ...

КОЙ СЪМ АЗ?
Вятърът в шубраците си охка, сетне сякаш шибва ги с камшик,
подир миг – в къртичината рохка – шмугва се и слепият къртик,
кротко таралежът, щом топурка – чорли туфи есенни листа,
и мъгла преде като на хурка кукувича прежда над света, ...

...миcлите ми са при тебе ден след ден,
а теб те няма пак до мен.
Нуждая се от твойта нежност и топлина,
тъй както всички от въздух и светлина.
Когато заедно сме аз и ти ...

Част 22
Кольо хвана през кръста Чарлолета и я хвърли нагоре после тръгна да се катери по свличащите се към него трупове. Бързо качи купчината и труса спря, когато очите спряха да светят. Какво се бе случило? Явно така се отърваваха от труповете. Но къде падаха?
- Какво беше това? – попита Чарлолета. ...

Аз знам, не съм единствена в света,
и ти не си, съвсем не си единствен,
но щом със теб открихме любовта -
останахме един за друг единствени.
Днес моят път и твоят са едно, ...

Не мога да да забравя
устните ти, погледа ти,
усмивката ти. Само ми
кажи и твоя завинаги
ще бъда. Обичам те ...

Снимка стара
в мен остави.
Нощем чувам гласове.
Поредна гара
влака бави, ...

Летящи птици в мъничка сълза.
Едно дете протегнало ръка.
Самотен клоун търси светлина.
Лъчът небесен на една мечта.
Събрани пиксели от любовта ...

Правѝ добро – Бог ни завеща,
защото от всеки зависи светът!
Прави го - и Той изход обеща,
към спасението едничък път!
Виж старите, болните, бедните, ...

Преди десетки хиляди години по земите на още неназованата Европа бродели неандерталци. Криели се в пещери, ходели на лов, живеели някак си…
А от юг нахлули кроманьонците. Дошли от Африка – организирани, агресивни, не търпящи различни от тях.
Та набързо изтребили неандерталците и завзели континента.
...

Понесли тежката икона
и с мисли за нещастни дни
вървят притихнали по склона
приведени мъже, жени.
Във ранна утрин мразовита ...

Парфюмът тихичко говори -
нашепва палаво за теб,
със сърцето не може да се спори!
Хубаво е! Ще се видим, като че ли след век!

Да съществувам,
за да лудувам,
или да не битувам,
за да само сексувам?
Любов - значи сънувам; ...

Току-що прочетох, че във Военно-медицинска академия са докарали мощи и са ги зачислили на личния състав. То отдавна е ясно, че се уповаваме само на Бога, но тази новина ме накара да публикувам дълго мисленият си труд
РЕЛИГИЯ И МЕДИЦИНА
По скоро за опита на по-напреднали от нас страни. По-точно за Фа ...

За влаковете да напиша много мога зная,
но най-обичам нашето родно БДЖ.
За тях и цял роман е малко,
но в тях се чувствам най-добре.
Да бе веднъж, да го разкажа с думи прости, ...

Улицата с капещи дървета,
улицата няма да ме помни;
тичат цветовете по шосето…
Цветовете вече са свободни,
недействителни желания: ...

Не съм богиня, аз съм земна,
не си мисли, че мога да простя!
Тя само любовта неземна
живее в моята душа.
Тя скрита е в сърцето, ...

Рекичка палава, игрива,
там нейде в нищото отива.
Аз пък, следвам я, глупака!
Какво ли още мен ме чака...
Тя си върви, където иска. ...

Пристигна баба у дома
и дрешник да реди захвана.
Погали рошавата ми глава
и с пръст сърдито се закани.
Искам днес да си послушен, ...

Понякога съм тъжен до безумие
и мъртвочернота ми е отвътре.
Със самотата си споделяме бездумие
и губи се надеждата за утре.
Понякога, не често, но го има, ...

Дайте да се разберем
Продължение 2 – Хайде на море
Утре заминаваме за морето. Винаги съм мечтал да почивам на Созопол. Преди да заминем за Щатите ходехме обикновено на Китен. Не че не беше готино, но накрая стана голям врангалък. Презастрои се, на плажа няма място да легнеш, вечер – манифестация по ...

По-велики битки
За дребни неща се безспокой човек.
Има неща важни.
Слънцето ни дава на земята увереност.
Че нашите неща дребни са важни. ...

През други... Очи...
Откакто се срещнах... С Душата...
На всички злодеи... Простих...
Изкупих им, даже вината...
И после зачеркнах... Изтрих..! ...

Да съм есен ми е пряко сили,
нощем хладна, призори студена.
Обичливостта ми е вродена –
слънчеви лъчи, мъгла пробили.
Да съм спомен още ми е рано. ...

В квадратното прозорче търся смисъл,
затворило частицата небе,
прорязано от хванатата в кадър птица,
която от флуида син гребе...
Крилата й са само тъжен символ, ...

БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ!
… забравих вече колко време мина, откакто съм дошъл на този свят,
обаче с всяка следваща година, сполай ти, Боже, ставам все по-млад! –
вървя по праведните Ти пътеки! – загърбил слава, власт – и суети,
щастливец съм да бъда Твой навеки, че с много Обич Ти ме приюти. ...