Скитникът арменец 35
На шега на майтап, станаха 35, частите на моите пътешествия. Общо около 260 страници. Никак не е малко, като се има предвид, че не съм разказал даже за половината от тях. Като се замислих, тази сутрин, 260 страници и почти нищо за красотата на Канада. Поне за сега, за мен Канада ...

Вероятно и ти помниш, читателю, ако си над петдесетте, големите зими от детството си в Делиормана с навалял над метър сняг. Не знам в кой клас бях, вероятно във втори или в трети, в една мразовита декемврийска вечер у дома се бяха насъбрали пет-шест комшийки и се захванаха да правят кетен халва. Пом ...

Красиво е, в очите ти се случва,
какво ли е, дали ще го науча,
лети към мен любовната надежда,
едва, едва към мене тя поглежда.
Едва-едва напъпва, постепенно, ...

На зимната нощ във ръката
отпуснал съм мислите свои.
Далече в сребро планината
е майка на тези усои.
По пътя пред мен лъкатушат ...

Глава 47
- Краз какво е станало с теб? – попита Койчо, гледайки как двамата с Антига се целуват. Краз се приближи до Койчо и му прошепна:
- Станах бог!
- Моля? – попита Койчо с ококорени очи. – Значи вече нямам власт над теб?
- Не! – Краз се ухили гледайки множеството хора пред двореца. – Но знам ка ...

Щом отвори си очите,
Жорко почва със белите.
Сякаш дяволи стотина
канят го да са дружина.
Ето, за закуска днес ...

В края на есента, Зоя стоеше до печката и се суетеше около фурната и газовия котлон.
През седмицата почти не и оставяше време да сготви порядъчно. Но храната привличаше дебеличкия и съпруг, който пиеше бира в хола. Знаеше, че тя ще сготви вкусно, а и не се лишаваше от интимност, обикновено, когато т ...

Този вятър побъркан отвя ги далече, далече,
всички черни тъги, дето толкова дни ме гнетят.
И съм същото рошаво, щуро, щастливо човече,
и фенерче светулково нося по тъмния път.
И изгрява Луната – така закопняла да свети, ...

Когато падне здрачът се завръщам
в пристанищата светли на греха.
Не се разкайвам, за да бъда същият.
Низвергнах праведника, който бях.
Защото сладостта горчи греховно, ...

МЪЖЪТ, С КОГОТО АЗ НЕ ПИХ КАФЕ
... не зная кой е турил две кафета
на стълбите пред стария хотел,
оставил ми е своята пурета,
запалката дори не си е взел, ...

Ако чàкал съм чудо да стане,
ти едва ли щеше да забележиш
моето вяло лирично призвание,
дето, видиш ли, те разнежи...
Затова аз не лапах мухите, ...

Аз от малка съм решила
кукли да обличам в плетки.
Да рисувам и да шия,
ноооо … понякога са случват грешки.
Бях останала сама ...

а тържество на
тържествата е да сме
сестри и братя
..........................,..,................................
друга формална редакция: ...

Водата бучеше край мен. Бях се покатерил на най-високия паметник в гробището. Усещах, как потреперва от тласъците на калния потоп, който дойде изневиделица след поройния дъжд.
Всъщност идването ми тук беше пълна глупост, но тъмните облаци ме накараха. Имах нуждата в този мрачен ден да усетя отново б ...

А когато чуете за войни и за военни слухове, не се смущавайте; това трябва да стане; но това не е свършекът.
Евангелие според Марк 13 глава стих 7
Започнат ли гръмовно бури да връхлитат,
знам, Ти Си твърде близо до вратата.
Словата Твои помня и страхът отлита, ...

Светът ли? Питаш ме… Сега е друг.
И дълги нощи прекосяват мрака.
Дочувам утрото – щурец без звук
се къпе в светлината на зората.
Притихнал вятър чака огорчен ...

Ами – физик…
Наказан от Съдбата с това. Намира доволствие в зарешетения от закони и правила свят.
Не като мен – волният летец из мисълта, фантазията, свободното мнение…
Не би трябвало да сме близки, ама – на… Свързва ни чувството за хумор и отношението към работата.
Той има страхотно чувство за хумо ...

В СКУТА СИ МЕ ГУШНА БАБА ЗИМА
… зимата на прага ми потропа с дрипаво елече без хастар,
мислех – хляб ли иска, или сопа, или пък една лопатка жар? –
скитница, довлякла се от хълма, в своето стайче я приютих,
проста радост взе да я изпълва, щом ѝ рекох тоя малък стих, ...

Самотата май ме убива,
но пък защо да съм сред хора,
след като всеки сърцето ми разбива?
Нещо май съм унила,
гледам към душата си гнила ...

С Т Р Е М Е Ж
Ако човек желае стремително развитие,
трябва да увеличава възможностите на Съзнанието,
но не като до край го развинтва,
а като набива в Него идеи компактни. ...

Егоизъм
е моносимпатия
у екстраверт.
Алтруизъм
е полиемпатия ...

Всяка сутрин небето изгрява,
оцветено за мене блести.
Всяко сутрин душата открива
в бели облаци светли мечти.
Планината е синя, прекрасна, ...

ХРАМЪТ
Нещата не вървяха добре за Хабиб. Треската му се усилваше, а раната на крака хващаше гной. Не можеха вече и да го хранят, защото той не идваше в съзнание.
Трябва да го отрежем, иначе ще умре - повтаряше Воцлав, но никой не се наемаше с това.
Нямаха достатъчно опитен лечител. Нямаха никакви хо ...

Самотата дрънчи, като вилица в празна чиния.
В замъглени очи бистри сълзите се крият.
Невъзможен, денят се стреми да целуне луната.
Всички казват – съдба, а е просто поредният вятър.
Един глупав щурец се надпява със своите мисли. ...

Тихият дъжд на живота
ръми ден подир ден,
един от недоволство все тропа,
а друг - танцува сред капките!
Но както и да минават ни дните, ...

Гости сме на нашата земя!
Но много малко хора осъзнават:
животът ни е миг от вечността!
Букет цветя, които прецъфтяват!
Животът ни е приказка без край! ...

Увяхва,
като цвете без вода,
умира и изсъхва в ужас.
Черните облаци са покрили небето,
а изгарящите пламъци на слънцето поддържат живота. ...

Чай
"Човек със чай, човек без чай"
Китайците така човека определят.
"С чай" - значи човек магнетичен.
Човек с надежда и кураж. ...

От пръв поглед - ситуация
J T aime без стотинка съм
за да оцениш, като в "Голи и уплашени" по Дискавъри... мен
да те купя от "Треска за злато" в Канада
с душевната ми, луда, мечтателска валута, която още имам ...

Синеока моя, русокоса.
Толкова красива си, дивна и добра.
Твоята хубост омагьосва
страната ни, за мен - е ясно,
че може и света. ...

Отдавна съм сама. Не ме е страх.
Пътеките пред мене криволичат.
Душата си насигурно прибрах.
Сега съвсем на себе си приличам.
Поръбих си сърцето с канава ...

СМЪРТТА НА СТАРАТА СМОКИНЯ
... не знам защо безплодната смокиня комшията започна да сече,
и в утринта, така прекрасно синя, проскърцваше нещастното дръвче,
израснало ми досами перваза, под сянката му хвърляхме белот,
навярно Господ беше го наказал? – че ни веднъж дори не даде плод, ...

Ако рибата нямаше нужда да плува,
тя щеше да да спазва асфалтните знаци!?
А дали щеше да може да диша,
щом водата и липсва?
Дилема човърка съзнанието,свое ...

Сред уханието на кокиче,
в море от светлина лунна,
чакам теб, мило момиче,
утеши ме в пътека трудна!
Виж звездите в нощта, ...

Сърцето ми е празно без любов -
завързано на клуп въже над бездната!
Закриляй го, Ти Боже, с благослов,
с Ръката Си, над моя сън протегната!
И ден след ден след думите политнали ...

Когато бях на шест, бях
доста палаво дете.
По цял ден нищо не ядях
освен ако имаше кюфте.
Но кюфтета в онези дни ...

Не ми прощавай! Никога и нищо.
Напред за два живота съм сгрешил.
Мен, Господ ме приема само лично.
На дявола в аванс съм му платил.
Недей да премълчаваш, щом боли. ...