Когато те няма на повече от целувка
една птица някъде умира от жажда
и черно-бели заглъхват дъгите,
като райета на късана пижама.
Когато те няма на повече от усмивка, ...

За да вярвам
Ако някой ми каже, че си лош,
не бих повярвала, дори да го докаже,
че в твойте очи аз виждам Бог,
а туй ми стига. Не искам друго даже! ...

Не обичах дълго време.
Бях забравил какво е
да носиш това трудно бреме,
да шепнеш само едно име.
Ти ме накара да изпитам ...

Ей! Стига...!
Защо се блъскате
и как крещите,
като разюздани
на женския пазар...? ...

Висях по прозорците на дните,
плаках с капките роса,
свивах се в ъглите на косите,
усмивката на другата таях.
Криех се зад зеници на равнодушие, ...

Тази обич ще бъде последна,
тази обич ще бъде до гроб,
няма нужда от вдигнати летви,
нито време за приказен зов.
Тази обич ще бъде най-тиха, ...

И тя бе там. Сама. Самотна и сама като слънцето на небосклона. Вярно, че всички описват единственото слънце като сияйно, мило и добро, но никога няма да узнаем как се чувства то. А тя знаеше. Знаеше, защото се чувстваше по същия неприятен и безличен начин като него. Напълно сама. Без безграничната, ...

Обичам те, но себе си обичам повече...
Затова сега си тръгвам - Сбогом...!
Затова не чакам нищо повече...
а само свеждам моя поглед...!
Обичам те. A бях ли искренна...? ...

Стрес. Виждаме го, чуваме го, усещаме го, дори можем да го вдишаме. Напада ни неочаквано, като някой вирус и ни поваля, без да можем да помръднем. Няма начин да избягаме от него – той е навсякъде около нас - във всичко. Рее се свободно из въздуха и сграбчва жертвите си в „мъртва хватка”, без да успе ...

Щрих, нанесен с трепереща ръка, разкъса душата ми и спря времето на сърцето ми.
Бях останал сам сред гора от изсъхнали чувства и тъмните облаци на скръбта ме обръщаха със сянката си.
Пороят от сълзи на породилата се мъка отнасяше дните ми към небитието.
Мислите ми бяха застинали в пепелта на угаснал ...

О, спри ума ми,
моля те,
за миг поне го спри
и нека се изгубя
в безбрежното море, ...

Така съм уморена от въздишки,
накапали по дланите - жадувания, прошки.
Когато се разсъмва, здрачават се усмивки,
заченати от хорските приумици и грешки.
Така съм уморена вече от раздели, ...

V
Застуди се. Раздадоха ни дебели дрехи. С тях изглеждахме добре. Аджемиоглан-агата каза, че е време да отидем до султанския сарай, защото се очаквало Мурад – вече двадесет и осем годишен, да седне на трона на баща си - Селим II, който внезапно бил починал. По-късно разбрах, че султанът умрял от пре ...

СПОМЕНИ
Караше бавно. Приведен напред, следеше внимателно труд­но уловимите очертания на заснежения път през изпотяващото се стъкло. Чистачките с равномерен ход проскърцваха н разчистваха трупащите се пред очите му снежинки. „Рано дойде зимата тази година. Неподготвени ни завари" - мислеше Димитър. ...

Умирам в студа без шанс да се събудя
и няма нищо вътре в мен.
Ти взе всичко със себе си –
живота, душата ми и моето сърце.
... На мястото му има дълбока рана. ...

Невинно разпръсквани,
думите се търкулват в краката ни
или като птици излитат,
или се разбиват на хиляди пръски,
като морски вълни, срещащи вятъра. ...

Може и да съм те вдишала,
някъде измежду молекулите
на отживяло необичане.
Без да искам. Погрешно съм чула,
няма как да си ми казвал, ...

На фотографите в сайта
В чудни кадри оживява
съкровеният ви свят:
залези - същинска лава,
повей на зефир крилат, ...

Duncan James: Over The Rainbow - "Над дъгата"
Текст: Edgar Y. Harburg
Когато светът е безнадеждно объркан,
и капките дъжд се стичат в порой,
тогава в небето се отваря вълшебна просека. ...

Заспиваш ли?
Опитвам да те вдъхна -
повиках вятъра, погалил вечерта.
Събудих те,
прости! ...

Не ме поглеждай с онзи поглед,
чувствата в мен недей събужда.
Не се опитвай да ме върнеш,
тъкмо свикнах да ти бъда чужда.
Мили думи недей да ми говориш, ...

Тя умее да влюбва.
Почти до полуда.
Да захвърля, когато боли.
Всяка сутрин е ничия,
винаги чужда, ...

Искам да съм като птица
В небето волно да летя
А не изстрадала душица
По земята грешна да вървя
Искам да съм в облаците бели ...

Нека всички хора да изчезнат.
Своя бяг да спре за миг Земята.
Времето внезапно да замръзне.
Да останем само аз и ти.
Под едно дърво порой внезапен ...

Тази нощ ще те моля за прошка –
да простиш непростени неща.
Ще те искам, дори да си лоша!
Тази нощ ще си моя в нощта.
Виж, по жиците смеят се птици – ...

... ти ли?
Реката на дните в шепи загребвам.
Разхлаждам лицето си.
Тихо простенвам...
На другия бряг, очите със слънце завили, ...

Дълги нощи се борех със нея,
надълбоко в сърцето я криех,
ала тя във кръвта ми живее -
непокорна и буйна стихия.
Ала тя като огнена лава ...

Забраних си да мисля -
крадат ме!
Забраних си съвети -
копират ме!
Забраних си да давам - ...

Знаеш ли как нощем се будя и отново плача за теб?
Знаеш ли как очите ми те търсят всеки ден?
Знаеш ли какво е да мечтаеш, без да знаеш защо?
Познаваш ли онази болка, която те изгаря ден и нощ?
Познаваш ли онази безсилност, която те измъчва и раздира? ...