Музи, властни и себични,
орисват нашата съдба
и правят дните ни различни
с една усмивка и шега.
А после нещо се променя ...

Прохладна тъмна нощ отново посети душата ми със спокойния ръмеж на дъжда, той охлаждаше тялото ми, но не можеше да отмие мислите ми. Душата ми се луташе между надеждите, които бяха дълбоко потънали в локвите наоколо, образували река. Реката се бе насочила стремително надолу, оттичайки се бързо, разр ...

Не исках, но те срещнах,
навярно всичко е съдба?
Прегърнах те, целунах те
(ти мене също)
и дружбата превърна се в ...

Малко пари,
любов и щастие...
Всички мечти,
обречени на съществуване.
Аз или ти, ...

Потъваш
във всяка
част
на душата ми
с неустоими ...

Надежда за спасение
Прелистваш ме като роман забравен,
оставен непрочетен до леглото ти,
отваряш ме, когато си самотен
и празно е сърцето ти. ...

Научих, че времето може да бъде както най-големият ни приятел, така и най-големият ни враг – времето поучава и показва, но късното осъзнаване на нещо може да доведе до необратими последствия.
Научих, че ще сгреша, ако кажа, че познавам някого – та аз не познавам и себе си! Освен това в много случаи ...

Нямам какво да ти кажа - Лъжа! Имам толкова много, че не знам откъде да започна. Всъщност всичко е в това, че нещо тежи на сърцето ми. Не мога да определя какво е. Сякаш ти, Хармония, си избягала от мен, хаосът в душата ми те е прогонил, а сега живея с него. Той не е като теб, много е лош, наранява ...

Споходи ме веднъж внезапно муза...
Целуна ме, а после пак изчезна...
Опипах аз целунатата буза...
Запитах се – какво ли ще излезе...?
Не се надявах пак да се завърне. ...

Посочваш ме с поглед пак порочно,
за горещия си танц на лунна светлина,
лудуваме с теб безкрай разкошно,
по дяволите, настъпва утрин хладна.
Извикваш ме с глас съвсем различно ...

Със Сърце закичих те, Невесто!
Оставих го на твойта гръд...
И тръгнах си от срещата ни празен...
Без Сърце...
ОКАЯН! ...

Щом решил си да тръгнеш
Обичам,
вричам,
мълвя...
Изричам си всичките думи ...

Лилави сенки от люляци
Целуваш зората, прегърната в люляци,
пращаш я да си мие очите.
Добро утро! Тихо подреждаш си дните,
а зейват в очите ти лудници. ...

Срещу лидера на ДАНС -
голям обществен резонанс.
Служби и мафия в едно -
съзирам тука аз петно!
Ще накажат ли коалицията тройна, ...

Извървявам този тежък път, осеян с престъпления, кръв, жестокост, корупция и още хиляди осквернявания на душата и тялото, на ума, на личността... Проблемът си остава нерешен. Само се разраства. Но ние търпим, търпим, защото друго не ни остава... или се крием, крием се в собствения си свят, въображае ...

На poeta (Илко Илиев)
Отеква истината свята
във всеки удар на сърцето.
И с всяка фибра на душата
усещаш фино Битието. ...

Не случил на село. Било пусто и прашно.
По пътя цял ден жив човек не минавал.
А нощем... тогава наставало страшното -
по двора скиторели гладни чакали.
Не случил на къща. Не дом - кокошарник, ...

Над осеяното с трупове бойно поле се бе спуснала тягостна тишина. Армиите на двете враждуващи страни се бяха оттеглили на близките хълмове, където се готвеха за ново сражение. Нямаше кой да погребе войниците, които бяха дали живота си за съмнителните каузи на властниците.
Черният гарван, който стръв ...

Запознахме се на автогарата. Уж нямаше хора, а седнах до нея. Усетих я, че в торбата си носи и част от съдбата. Погледнах – от нея стърчаха бели чаршафи. Жената веднага ме заговори. Обичайните въпроси „Колко е часът?”, „За къде?”. Погледнах я внимателно в очите – сини като лятно небе, а уплашени и п ...

Гроздобер
Аз бях лято, което - не помня - било ли е някога,
тръгнал цигански табор - разпасан и луднал от глад -
все те чаках да дойдеш - денят и нощта се засякоха
там, под ореха, дето нощува вековният хлад. ...

Днес мисля за Петя Дубарова -
тъй млада, тъй крехка, сама,
защо ли свещта й догаряла
до онзи момент - на смъртта.
Красивите мисли изписани ...

Светът ми е хартиен,
вестникарски,
недописан
с мастило, което оставя следи
по пръстите. ...

Твърде много
Не искам твърде много от небето,
а слънце в пазвите си да открие;
не искам твърде много от детето,
а в себе си човека да не крие. ...

Събуждам се до теб. Не пиша. И то отдавна.
Тичам, тичам и те търся. Губя те и те откривам.
Вървя след теб. По риза, с ръце в джобовете на панталона.
Приличам все повече на едрите ти, здрави крачки.
Тропот на коне. ...

Отдавна отминаха приливите,
не чакам вече отливите,
дъждът се смеси със сълзите,
изчезнаха с тежестта на дните.
Изпепелих спомените тъй тежки, ...

Обикнах с него малките неща,
забравих с него болката от злото,
че само той сърцето ми разбра
и върна ми пак вярата в доброто.
И пътят, днес по който аз вървя, ...

М Н О Г О Ш У М З А Н И Щ О . . .
__________________________________________
Vade retro, Satana!
Живееш ли - дишаш.
Дишаш ли - мислиш. ...

Свобода - в тази дума човъркам,
влизам в себе си, нищя се в страх.
Страх дали няма пак да изтъркам
в слепотата си нужния прах.
Слепота, но с лице меко злато, ...

Влюбваш се
надежда таиш
друг ще те вдигне
ще окрили
тя ви среща ...

Вагонът се раздруса отново и Елица удари главата си в стъклото. Толкова ли се бе унесла? Огледа се засрамено, за да види дали другите пътници не са я видели, но никой не й обръщаше внимание. Загледа се през прозореца – небето бе ясно и въпреки това Елица бе убедена, че съвсем скоро ще завали. Влакът ...