Изморен от съдбата си тъжна и зла,
неусетно проплака палачът:
- Боже, кой ли възелът тъй ми вързá,
та отвътре ме кара да плача!?
И кой с тежък и трънен венец ...

Политаш..политаш, душо моя,
мило с цветен лъч докоснал
простора....воля...свобода
и политаш ...без умора
като птица- жар...без крила... ...

Когато на пианото клавишите
се озвучават странно и запълват нишите,
когато барикада от слова
не значи вече- приседни до мен, легни до мен,
когато уродливата безмаскност ...

Само слабаците пишат!
Те - нежните, фините струни.
На тях парафинено свирят
сълзи за мелодии най-трудни.
Само слабаците пишат! ...

Преди 30 години
един вестник помести
един хубав мой стих.
Хубав –
в смисъл на дълъг. ...

От земята до небето
въздухът е пълен с мен.
Дишаш ме на пресекулки,
кислород струи от мен.
Можеш ли да ме преглътнеш, ...

Чувствах, че минутите отлитат като секунди. Сега времето беше полудяло и като че ли искаше да изпревари само себе си. Давах всичко от себе си, но то като че ли бързаше с цялата си жестокост. В този момент почти бях сигурен, че времето е някакво живо същество и неистово желае да ми попречи. Да ми поп ...

Не намираш поредния изход,
в Лабиринта-стих луташ се сам,
пак спасение търсиш на Изток,
зърнал в Слънцето... път за натам!
Знам, обличал си нови одежди, ...

Невестите бързаха да сколасат, че ей - обяд наближаваше. Свекървата следеше хлябът да бъде изпечен както трябва и да не се слага в яденето начупен ориз, а само цял. Трепереше тя пред мъжа си, щото той все намираше за какво да се скара.
Както винаги, точно под час, жените наредиха софрата и зачакаха ...

Rammstein
Хермафродит
Откраднах си целувка от нея.
Тя искаше да си я вземе обратно.
Не я пуснах отново. ...

Със залеза небето ще изгаря,
а аз ще се превръщам ...в пепелище,
в което да засееш куп надежди,
и урожай да жънеш в късна есен.
И ще припламват облаците буреносно, ...

Есента е жена.
И мълви ветрове.
И проплаква слана.
И чете стихове...
И във нейното „да” ...

Не искам да изтрия спомена
в деня, в който погледнах към теб...
Вперила поглед в очите ти - си казах,
че с теб ще бъда някой ден!
И, да!... Оказах се права... ...

Преди последната обиколка на преломните петдесет
продължавам да си тичам самотен.
Подарък няма кой да ми донесе,
пък бил той дори оборотен.
Затова си правя автонаграда - ...

Последна битка с мен
за теб -
обичам те, искам те или не...
Спрях да преценявам,
обещавам да те оценявам, ...

Очи без четири лапи. В тях няма упрек, нито питат “Защо?”...
Жертва на безсмислената жестокост на мислещото животно.
NB!
Повод за написаното е зверски осакатеното кученце и жестокото отношение към животните. Няма връзка с нищо и никой друг.

Прости ми, че вишната цъфна твърде късно
тази година...
И че листенцата си отидоха твърде бързо,
и че пролетта късна така незабелязано отмина.
Прости, че птиците изкълваха вишните през лятото, ...

Посвещавам ти тези скромни виланели,
о, сладка ananel (БейбиНелаБела)!
Виланел Първи
Единствено за твоя радост, Нели,
ответ ще дам на питащите 'що ...

Не чувам,
не виждам, но звуци долитат
и образи чудни
изпълват пространството празно.
Не питам, ...

Носталгично
Стъпки.
Шепот в мрака.
Сълзи по лицата отново
се стичат. ...

Свещ съм. Запали ме
сякаш за последно.
А после, ако искаш,
остави ме да горя.
И когато си отидеш, ...

Детенце мило, усмивката ти къде си скрило?
Къде е онази светлинка,
която озарява лицето ти?
Къде е онова желание за веселите игри,
къде са твойте най-добри приятели? ...

Небесен поток светлина,
Благородична милост
от очите на ангел,
топлина,
докосваща нежно душата ми ...

А болката е свята...

Една история за тъмните тунели
Възхищавам се на цветовете на нощта,
вървя и се лутам из тунелите на смъртта.
Пренасям жертви на духа на страданнието,
но никога на духа на отчаянието. ...