НАПРАВИ ДОБРО ДА ТЕ ЗАПОМНЯТ
Цяла седмица отприщеното небе се излива над подгизналата земя. После лятното слънце пекна изведнъж и засмука с невидимите си хоботчета обилната влага. Блеснаха измитите листа на дърветата, светнаха фасадите на къщите, зацвърча веселият многообразен птичи свят. През тази ...

Всяка надежда
Една надежда лесно се заражда…
… и тя превръща се в мечта!
Една надежда тръгва да гори…
… и започва в пламъци да чака! ...

Омайно биле му свари
и тайно в чашата го сложи,
добави мъртъв блясък от звезди
и шарки от змийски кожи.
Превърза вените му със конец, ...

Музика си... Джаз! И трип-хопа, който ми се наби в съзнанието, и с който те свързвам от край време. Онази, която те преследва, където и да отидеш. Като онези досадни песни, дето ти влизат в главата и не те оставят на мира... само дето не си досаден!
Еротика... съблечена и недокосната. Невидяна, но п ...

Един ден минах през стария град край задругата на майсторите; Влязох при този, който правеше мечове; харесах си един самурайски меч и го попитах колко струва. Майсторът ми каза цената. Същия ден след обяд отидох в банката и изтеглих част от нищожните си спестявания и го купих. Тръгнах пеш към общежи ...

Вятърът подухна, залюля камбаната и тя зазвуча силно, силно. Нали беше голяма, звукът ù се чуваше надалеч. Тя беше горда, доволна от положението, което заемаше сред другите. По-малки бяха. Е, гласчетата им бяха по-слаби и с по-високи тонове звучаха. От вятъра разлюляни - запяха. Такава музика тържес ...

Преди десетина дни качих на колата двамата си синове и сестра ми и отидохме на гроба на татко. Това, което видяхме там, ме потресе – всички гробове бяха плувнали във вода “подпочвена” и за да се стигне до татковия гроб, трябваше да ходим по тесните ивици на рамките на гробовете. Заснех три видеоклип ...

Това ще бъде една приказка. В нея ще разкажа за едно мистично място, за което Вселената е малка. Аз му казвам „Изворът на живот” – може да звучи банално, но може и да не звучи банално – това е приказка, както вече вметнах, няма голямо значение. Сами знаете, че приключение сам трудно се прави, затова ...

"Аз съм идея за жена! "
(Камелия Иванова)
Тя беше приказна жена -
чаровна, прелестна, красива!
Навярно, в цялата страна, ...

И тук тополите отдавна са изсечени.
Да бъдеш себе си е трудна свобода.
На недокосване
два бряга са обречени,
а сякаш на любов един човек с брада. ...

Може би тези стихове не са за мен... Спомняте ли си онзи епизод на "Двама мъже и половина", в който Чарли разкрива тайната за красивите жени на брат си, а именно, че красивите жени са винаги самотни?...
Името ми спрягат със мъже
и ме гледат с завист във устата.
Мислят си сега, че съм добре
и проклин ...

Да те докосне
първи слънчев лъч…
от топлината му
очите да отвориш.
Да се усмихваш, ...

Ще бъдеш птица, волна,
бяла и могъща –
Лятна сянка, от безличност – болна.
Птица, но затворена в желязна къща...
Ще пееш нощем тон студен, ...

Дъжд от кръв
над България валеше,
всеки българин
за ближния тъжеше,
всеки вярваше, ...

Аз съм неизреченото ти
желание,
скритата мечта,
копнежа,
лятото сред есента, ...

Днес на капки дъждовни се рони денят.
По игличените поля сее жажда за пролет.
Този дъжд ми напомня, че аз съм жена,
а денят че е чуден за цветния полет.
Даже сиво небето, за мен то блести ...

Една луна в прозореца ми гледа,
наднича плахо и мълчи,
в сълза кристална се оглежда
и с мене заедно тъжи.
Една луна в очите ми се вглежда ...

На обич кой ме научи
Душата ми кой не измъчи
Не бяха любови
Не бяха раздели
Въпроси неспирни ...

Обичах го. Сега го мразя.
Боже, как да си го простя?
Че позволих на тази долна зараза
да навлезе в живота ми така!
Обичах го. Сега го мразя! ...

Театър без жестове (водевилно безгласен),
където се лутат някакви думи.
Целуват се, кискат се, хапят се злобно,
разливат помии (пейнтбол виртуален).
Актьорите – с маска на овчицата Доли, ...

Някой днес върху небето
написа твоето име.
Прочетох го...
После събуди Слънцето
и дръпна завивките му, ...

Експеримент – Макро поезия
По фотографията –
на Пепина (Пепа Деличева)
„Капка по капка… стих –
стих по стих… стихосбирка!” ...

Две лица
Виждаш ли лицата ми
различни?
Показвам ги на хората
обични. ...

Дневникът на едно излекуване – част 6
24
Обади ми се моята Калина от Франция!
Вчера са се оженили!
Живееха си добре заедно вече 10 години без брак, даже и дете имаха. Тя не искаше да се омъжва, защото считаше брака за неморален и лицемерен. ...

Пред компютъра си седнах
днес
и съчиних
един строен,
един тънък ...

~~~
ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО
На Галя от Ямбол
„Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.” ...

Пазарувам си аз веднъж в кварталния магазин и виждам съседа, който живее под нас. Ники е приятел на синовете ми, на техните години и на техния акъл. Задължително трябва да го закача, защото той види ли ме в някое кафене или където и да е, не пропуска да ми спретне „номер”. Излизам, оставям пликовете ...

Седях и мислех си какво си струва в моя малък свят,
дали наистина си струва да остана в Русе – град?
И мога ли да съществувам като личност
След всички неща, преминали през моята глава?
Играех си на някаква странна игра, в която няма смисъл. ...

Прозорецът, във ръбовете си набрал
ръждата на стотици съмвания,
отръска панти.
Намести си безсънните стъкла,
срита слънцето по прахоляка ...

като няма друго място
в очите си ме пусни
да погледам
черно бял филм за човек и риби
и самолет ...