КИРЕТО
От малката къщичка в края на селото излезе нисък, набит мъх. Той взе подпряната на стената брадва и тръгна, но за миг спря. "Да не си забравя лъжата!" - си каза и закрачи по сънената улица. Насреща му изскочи стрина Гана, беше посърнала. Попита я какво я е разтревожило толкова рано.
- Внучето ...

18 +
той ми направи сандвич
с пушено сирене
и сигурно щеше да ме чука
до припадък ...

Слепи
Безумно слепи
и глупави
И разлюбени
И недолюбени ...

“… Още в люлката с робски присъди засенени са детски лица”
Оня ден пътувам в автобуса и случайно дочувам разговор. На седалката пред мен са седнали двама пенсионери и четат забравен вестник, коментирайки на глас. Няма как да си запуша ушите, нито къде другаде да се изместя, а и разговорът им ми стан ...

Животът ми мина докато те търся,
откривах всеки път малки частици от теб,
който вятърът ми довяваше.
За хората, които ме познават,
знаят, гоня вятъра от малък. ...

III
Най-добрият с пистолета и с мотора
По едно време телефона му звънна. Гарванът го събуди:
- Ставай, изкарвай мотора, чакам те след 15 минути!
- Добре – изрева Георги. ...

Всеки ден на поляна в гората идваше един момък. Водеше овчица. Тя пасеше тревица, а той сядаше под едно дърво, изваждаше книжка и се зачиташе в нея. Понякога свиреше на проста овчарска свирка. Птиците се заслушваха.
Момъкът обичаше тази полянка – за тишината тук, за ручейчето, което даваше живот на ...

И въздухът е син
и синя е мъглата,
дърветата са черни от мълчание,
през синкавия дим,
самотен дрезгав крясък, ...

В края на зимата
голите клони на
мойте дървета
(разбрай, тези, които вижда
прозорецът) ...

Да погледаме още със тебе звездите,
те дори да са много самотни,
пак проблясват със свойте искри
и примамливо смигат ни от небето.
Да подишаме още вечерния хлад. ...

На едно 4-годишно момиченце и на всички останали деца от т.н. "Домове" ("за деца без родителска грижа")
Наричаха я " бебето",
а името - не зная:
любимото
от нелюбимите деца; ...

* * *
Какво да ти кажа, приятелю?...
Колко "мътна вода" съм погълнал,
колко приел съм ласкателства,
от колко места съм се върнал?... ...

Чувствата огънати
са птици без криле
мечтите ни несбъднати
потапяме във вчерашно кафе
двамата стоим ...

Моят дом
не е моята крепост.
Вечер след работа
окачвам палтото си на закачалката,
а от джобовете му изпадат ...

Бягам и влива се утрото в шепа.
Бягам, изливам от шепа съня.
В шепи аз пазя си моето цвете,
в шепи се крия, от шепи раста.
Нямам аз волски впряг за ръцете, ...

Тази мъгла
не е като онази
залепва като боди
по мен
виждам всичко ...

Крилете й не са
пеперудено-сини,
имат цвят на разпалено слънце.
А очите й – диво- игриви
преобръщат света ти. ...

И колкото и тънък да е косъмът,
на който зов за Обич се крепи,
който ни свързва - даже и ядосани
или замаяни от бързите ни дни -
ще издържи, дори и зъл магьосник ...

БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ
евнухът хвърля заровете с крак
и домът му е загадка
гейовете се множат в семейства
а не могат да се размножават ...

В студена и мрачна стая
чувствам, че се намирам.
Толкова далеч от рая,
че чак в безкрая се взирам!
Единственото, което виждам, ...

Останах само със мечти
Останах само със мечти,
мечти несбъднати.
Реалността за мен е само болка -
реалност, пълна със сълзи. ...

На внучката ми Ади
Целувка първа - нежна орхидея!
Безброй звезди в очите ù изгряха.
Вълшебен свят разтвори се пред нея
и птици във душата ù запяха. ...

Закърнели криле
Приземяване. Снишаване.
Вятър на промяната.
Времето е наше.
Опит за летене! ...

Пулсиращи строфи
Аз съм просто човек!
Оптимизма ми лек
награди ме с лирична душа
във която след век ...

Там, където...
Стига толкова... тръгвам, нямам сили да те гледам чужд пред мен,
дори и очите си да затворя, болката няма да изчезне изведнъж като вятъра студен.
Усещам как продължаваш да се вледеняваш
и дълбоки белези от мъка след себе си да оставяш, ...

Изтичат
мислите ти боси,
пътуват
по разсърдени морета,
на кораб ...

Добър вечер, как мина денят ти?
Сети ли се за пристанището ни красиво?
Сети ли се колко много пъти
там танцуваха делфините игриви?
Добър вечер. Помниш ли звездите, ...

Време...?
За какво?
Мисъл...?
За кого?
Надежда...? ...

Минавам и отминавам, никой не се обръща -
като призрак - погледите на всички минават през мен.
Невидима, сива, призрачно прозрачна. Защо ли?
Защо никой не ме вижда?
Защо моят поглед не се засича с ничий друг? ...

Морето, нахлупило
своя калпак от облаци сиви,
бушува, сърди се, реве,
страшни вълни към брега то запраща,
сякаш на някой иска да отмъсти. ...

Шепот
Ще ме търсиш в нощните мъгли,
ще ме усещаш в утринните капки дъжд,
в миг при теб ще дойда,
да те усетя как въздишаш, ...

Светлина - мътна и тъмносива.
Тъмнина - ясна и светлолилава...
Под краката, вместо плодородие, има
в замяна "бетонородие" направена.
Благословиите, рикoширани в човека, ...

1.
Повечето от дървета бяха мъртви. Клоните висяха пречупени или отрязани, а чуканите им отдавна изсъхнали.
Валери Алис спря до едно и протегна ръка. Между шуплестата кора долови съвсем слаб и умиращ пулс. Тя погали кората така, както се докосва смъртно ранен – със знанието, че мъждукащата искра ско ...

Обикнах те - такъв, какъвто беше.
Не бях егоистична за промяна.
И ти мълчеше. Винаги мълчеше.
А аз споделях нужното за двама.
Не е било достатъчно навярно, ...