Сняг през Марта заваля,
побеля полето.
Снежинки весело кръжат,
щипят по нослето.
Теменужка подранила ...

Времето усилено се опитваше да се затопли... Пролетта бе почти тук - ей я там зад ъгъла... Снегът вече се топеше на весели капчуци...
- Аауамнфт - широко се прозя Ко Та Рак, а след дълга протяжка въздъхна: - Възможно ли е да ме мързи толкова!
- Възможно е - заключи Но Щен Вълк и се намести по-удобно ...

Уези реди върху класически семпли

Цената
Казваш, че ще ме пиеш като вода,
но студена вода не мога да бъда.
Не съм търсената от теб жена,
защото като небе съм бездънна. ...

В този град зашумял,
цял в бензинови пари,
в пъстроцветни тълпи
и претъпкани гари,
по тези улици мрачни ...

С вкус на пролет
Зрели кестени греят в очите ти.
Есен е. Есен е. Късна. Красива.
Шарено-пъстра. Плодова. Кичеста.
Сякаш в предчувствие, че си отива. ...

В мартенското утро ме буди Моят ден.
Може да е всякакъв, не обикновен.
Сутринта е хладна, още предпазлива,
само след минута става приказлива.
Слънцето надига се някъде след девет, ...

Сбогом, мое щастливо сърце, казвам ти "сбогом" и пак на разсъмване тръгвам да търся онези ръце, дето в съня ми ме искаха тръпнещи... Сбогом на вас, мои тъжни очи, а в съня ми вий бяхте щастливи, плачехте тихо за нея призори, за очите ù -толкоз красиви... Сбогом на този безличен живот, чака ме друг, ...

Несигурни са крачките във мрака.
Въжето на умората се къса...
Палач на ешафода те разсича,
а пропастта те дебне мълчаливо.
И всяка нощ събираш късчета, ...

„Наистина лудите са измислили любовта. С поема и тромбон до сърцето ти ще стигна... Ще излезем и ще полетим, любима.”
І. С ГЛАВАТА НАДОЛУ
„ Не знам какво заглавие да напиша.
В писмото ти ме попита има ли нещо ново около мен. Нещо - не. Има някой. И цялата новост е изпълнена само и единствено от него ...

Ето това му е хубавото,
на поетичния форум -
безформието...
Начинаещи грънчари
и опитни пишман занаятчии, ...

* * *
Слънчеви стъпки.
Мартенски вятър тича
по белия сняг…

- Извинявам се много, но ще ви събудя. Не се озъртайте. Ученическата чанта съм. Не сте ме чували до сега, нали? Не се налагаше да говоря. Но сега... Сега ме чуйте.
- Не се чувствам обикновена ученическа чанта. Специална съм. Да. Специална, защото съм и на специална ученичка - чанта. Отличничка и зве ...

ОТЧУЖДЕНИЕ
Вятърът фучеше зъл и сърдит. Хората тичаха насам-натам, търсеха завет и защита от освирепялата стихия. В пролетния ден и улицата, и градинката пред ресторантчето бяха необичайно пусти. През широкото стъкло на заведението. Любка наблюдаваше навън. Наслаждаваше се на тишината, на белотата н ...

Един цвят
Затвориш ли очи - ще видиш мечтите ми,
защото така и било писано за двама ни.
Да срещнеш някого, без да търсиш,
да откриеш своето отражение в друг. ...

Да ти е светло, да ти е видело,
както на личния ден, пред олтара!
Но докога във съня ми ще идваш?
Няма ли мира за клетата вяра!
Тъй ще те нося все: трънче в душата ми, ...

Искаме да сме щастливи и ценени. Но всички ли сме щастливи? Какво представлява щастието? Не разсъждаваме ли егоистично? На каква цена го притежаваме? Щастието за нас е като приливите и отливите на бурно море – ние сме роби на чувства и потребности. Изпитваме остър глад за задоволяване на инстинкти. ...

„Избяга любовта”
(посветено на А...)
Избяга от мен любовта.
Замъкът от мечти с грохот се срути,
а с толкова много мечти го строих. ...

Жената-мъж има крака,
с тях ходи и мачка,
жената-мъж има глава,
с нея бачка.
Има химикалка, малка, ...

Тъканта на сънищата, ранно
покриваща телата ни (завесно),
отми се със изгряващото Слънце.
„Довиждане”. (Удобно за размяна.)
Да отлетиш изглежда някак... лесно. ...

Тихо към тебе пристъпвам...
и нежно протягам ръка...
от допира леко потръпвам...
усещайки мириса на греха...
Плахо докосват се устните ми... ...

По наклонената равнина на времето се разхождат много съдби.
Точки и криви, проектирани от Главния математик...
Когато обаче две прави се пресекат и кординатните им системи
легнат в една полуравнина, тогава настъпва нещо ново...
Някои му викат любов, други умножение...

ПОСЛЕДЕН ПОЛЕТ
заслужаваше си този полет
колко път докато се целунат
слънцето и луната
прелива в розов облак бадемът ...

Утре трябва да стана рано… отново. Пак мисля и не ми се ще да заспивам. Ще бъде тежък ден.
Защо се държа така? Защо всяка вечер с приятели се превръща в поредното „запиване” и т.н. Знам, че преди не бях такава - бях страхлива и не знаех от какво и защо бягам. Сега бягам от хора, не от неща. Но пак н ...

Той вървеше по прясно утъпканата пътека. До преди седмица я нямаше, но всекидневното посещение на самотната скала създаде пътека. Младият мъж знаеше, че тази скала ще доведе до неговата смърт или поне до тази на физическата обвивка. Тя беше символът на края и на началото, на щастието и на безмерната ...

… само те сънувам
понякога играя си
с реалността на случено
и в мислите понякога те крия…
(като единствена ...

Жената
Всеки ден събужда се в сияние,
трепереща от неистово желание
да се запъти към няколко магазина
и да залепи очи на някоя витрина... ...

Колкото приближаваше, толкова сърцето му излизаше от ритъм. Големите вилни къщи стърчаха като гъби в зеленината. Толкова вълнуваща му се струваше природата, чистия въздух, че няколко пъти слезе, а снима и отпъди главата си за момент, че го очаква среща с баща му.
- Дали ще ме приеме?... Тате трудно ...

Вече нищо не е както преди,
аз и ти живеем в нереален свят,
създаден от прости лъжи.
Гледаш ме в очите
и твърдиш, че ме обичаш ...

Аз я обичах така,
както по мръкнало
никой не би
я обичал...
Без всяка причина, ...