Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
388.3K resultados
Чувството за вина
🇧🇬
С вина Животът ми ме окова...
Сменяше веригите си всеки ден,
според мястото, където ще кове...
Когато съм Щастлива, а виждам
страдащите ти очи - ме хваща тя! ...
Дори и в Ада да горя...
Исках да открия себе си,
изгубена някъде далеч, далеч,
погълната от Ада, далеч от мечтите си,
прекалено далеч от това да си светец. ...
Щом отворя сутрин своите очи,
греят в твоята усмивка хиляди лъчи.
Усмивката, която стопля моята душа,
всяка сутрин ме кара да летя.
Над морските вълни огромни. ...
... над пръстта
От своето небе търкулна се сълзата.
Изпълни гънките на старата луна.
Разпъна времето. Пребори вятъра.
Косите му погали. Падна над пръстта. ...
Аз никога не ще забравя зеленината на моята тераса!
Мирисът на дъхави липи,
свиренето нощем на щурци.
И кайсия, цяла нацъфтяла,
в белоснежни цветчета побеляла. ...
Всеки си мечтае за някой по-специален,
не е задължително да е чак идеален.
Просто всеки търси някой,
който да го подкрепи във всяка негова идея,
а къде ли е добрата фея? ...
Събудих се - от обич помъдрял!
Как светеше иконата над мене!
Нов ден да срещна, силно закопнял -
след кръстен знак - към слънцето поглеждам!
Съдбата си не мога да предричам, ...
Стоян хукна към София да кандидатства в университета, след като казармата с въшливата униформа, трамбоването по плаца и вечните наряди остана зад гърба му. Двете години извън цивилизацията си казваха думата и момчето се щураше замаяно в огромния град. Намери стая при някаква възрастна госпожа, остав ...
Старата жена с мъка се изправи и отръска полепналите по полата ù пръст и листа. Лицето ù беше бяло и каменно, сякаш нямаше кожа, а набраздена от бръчки гипсова маска. Огледа се. Развиделяваше се и от двора на Бузкините изкукурига петел. Последва го друг. Димана хвърли още един поглед към прясната ку ...
Когато те няма на повече от целувка
една птица някъде умира от жажда
и черно-бели заглъхват дъгите,
като райета на късана пижама.
Когато те няма на повече от усмивка, ...
За да вярвам
Ако някой ми каже, че си лош,
не бих повярвала, дори да го докаже,
че в твойте очи аз виждам Бог,
а туй ми стига. Не искам друго даже! ...
И тя бе там. Сама. Самотна и сама като слънцето на небосклона. Вярно, че всички описват единственото слънце като сияйно, мило и добро, но никога няма да узнаем как се чувства то. А тя знаеше. Знаеше, защото се чувстваше по същия неприятен и безличен начин като него. Напълно сама. Без безграничната, ...
Обичам те, но себе си обичам повече...
Затова сега си тръгвам - Сбогом...!
Затова не чакам нищо повече...
а само свеждам моя поглед...!
Обичам те. A бях ли искренна...? ...
Стрес. Виждаме го, чуваме го, усещаме го, дори можем да го вдишаме. Напада ни неочаквано, като някой вирус и ни поваля, без да можем да помръднем. Няма начин да избягаме от него – той е навсякъде около нас - във всичко. Рее се свободно из въздуха и сграбчва жертвите си в „мъртва хватка”, без да успе ...
Щрих, нанесен с трепереща ръка, разкъса душата ми и спря времето на сърцето ми.
Бях останал сам сред гора от изсъхнали чувства и тъмните облаци на скръбта ме обръщаха със сянката си.
Пороят от сълзи на породилата се мъка отнасяше дните ми към небитието.
Мислите ми бяха застинали в пепелта на угаснал ...