Ето ги! Сълзите й най-накрая потичат. Тя вече дори не се опитва да ги спре - знае, че просто не би могла. Те се търкулват като бурна река по нежните й бузи и оставят след себе си диря - духовна рана, която никога не заздравява. Погледът й се замрежва. В празната бяла стая е светло, но тя не вижда св ...

Сара беше най-добрият брокер на недвижими имоти в града. Едва 30-годишна, тя управляваше една от най-големите агенции в Манхатън. Не обичаше да задава въпроси, а само си вършеше работата. Това бе нейната страст и мечта.
Сама си беше шеф и сама определяше работното си време. Изцяло отдадена на работа ...

Обичам те… до смърт
Сърцето в шепа червеи са свили.
Безсилен под разплакани цветя,
лежа в кошмар с подземни сили-
подтиснат дишам делнична мъгла. ...

Слънцето закачливо скача през пердетата и влиза в стаята. С Утрото си играят на криеница. Всеки бърза да се скрие. Нежен лъч погалва ме по бузата и ме приканва в играта.
Всеки ден влизам в тази игра. Кога с усмивка, кога с тъга, но играта продължава. И Утрото тича, и Слънцето, но все още не са откри ...

По влажните улици се чува тропотът на безброй стъпала,
а морският бриз отмества косата от лицата.
Те са студени - запленени в самотата.
И колите обезпокояват със своя вой на клаксони.
Оставят само мръсна диря и продължават забързани, ...

хубаво е че вали
и по стените на къщите остават само погледи
в които червилото ми е
следата която рисува първото сигурно нещо
и ...

Отварям си очите – виждам теб,
сърцето ми със твоето тупти,
за моята душа си хлеб,
животът ми е в твоите очи.
Усмивката ти пак по мен се стеле, ...

Беше тук - сега те няма.
Дали не ми се привидя,
дали не бе игра на светлината
със срамежливата тъма?
С очи потърсих те в мрака. ...

Спомен
Споменът за тебе отминава.
Времето не спира да тече.
Любовта бушува в мен,
а пък погледът ти е студен. ...

Ако денят ти от скука сивее
и чувство красиво в душата не пее,
ако си мрачен и гневен, човече,
и всички мечти си прогонил далече,
ако запее синигерче диво, ...

Семейна хармония
Отмива душът монотонно
натрапените страстни ласки.
Вода гореща с лъх приятен
разтваря ги във мръсна пяна. ...

Подпряла гръб на стената,
тя още продължава да чака.
Бавно обгръща я мракът,
дъждът даже тихо заплака…
Дори брезата клони навежда - ...

МОЕ ДЕТЕ
Очите ти плачат или се усмихват,
очите ти молят или се гневят,
в очите ти светлината е стихнала,
в очите ти, мое дете, е светa. ...

Когато ме обичаше, туптеше сърцето ми,
когато ме мразеше, се лееха сълзите ми,
когато ме искаше, изтръпваше тялото ми,
когато те нямаше, полудяваха сетивата ми,
когато плачеше сърцето ми, се смееха очите ми. ...

СЕГА
Дни наред плаках аз,
търсих сили да се справя!
Дни наред, час по час
исках станалото да забравя! ...

Koгато вчера с теб се запознахме
и на едно легло заедно си легнахме,
тогава ти ми казваше едно -
колко съм красива и колко съм добра.
Но от тогава дни минаха ...

Трябва ли отново да избягам,
за да се върна?
Трябва ли отново себе си да загърбя,
за да мога силно да те прегърна?
Ти не знаеш ... ...

Сред амфитеатъра
седнал е Малкият принц,
поглежда звездите,
а после - към нямата сцена.
Ще минат години, ...

Прегрешение
Във вярност на другата се вричаш,
ала при мен търсиш любовта!
На моя праг съмненията си събличаш
и влизаш гол през задната врата. ...

Стоп! И лентата филмова послушно се спира.
На момента, на дъха, на целувката!
Безконечна реклама скорост набира,
ще ú повярвам… (или тя ще ми повярва в преструвката)
А пък кадърът бе абсолютен, върховен, жесток! ...

Елите със тъмни качулки
в среднощното аутодафе
изригват звезди и светулки,
а ние си пием кафе.
Високо нагоре балканът ...

Сипе пясъчна
река
Времето.
Няма бряг
а просто Вечност... ...

Колко е красива
нашата Гора!
Трепкаща и жива
Майчица добра.
В пролет зеленее, ...

Тишина!... Тишина!... Тишина!
В тишината пропадна душата.
Във нощта съм сама и така
превъзмогвам, уж, теб и тъгата!
Навън... странен сън и боли... ...

Омерзение
След здрависване
искам
водите на цяла река.
С мокър пясък ...

Защо си тъжна тази вечер,
нали за хубаво се раздели,
какво сега отново пречи,
не се вини, не се вини.
Той сигурно ти липсва нещо, ...

Когато съм тъжна,
когато съм слаба,
от теб се нуждая
и ме боли...
Когато несигурно ...

Забраних на вятъра да те докосва,
със своите премръзнали ръце.
И времето да спре, да не плячкосва
от твойто младо, цъфнало лице.
Забраних на Слънцето да не жигосва ...

Тежи ми! От скривана болка
и думи неказани,
от измамени чувства
и истини пазени.
Боли ме! Че чуждите хора ...

България страда,
България пада
от капан във капан
и от гроб пак във гроб.
България страда, ...

Огън
Отразена светлина
във очите ти догаря...
Преоткрий във мен света...
Недопушена цигара във ръката ти трепери... ...

Когато питомните ромони безплавно капят
и нямаш стълб, на който да облегнеш гръб,
не падай духом - и животните се хапят,
когато прекосяват крайния възможен ръб.
Когато плачеш като мъничко детенце ...

МОНО-ДИАЛОГ С МОЯТА СЪДБА
Мила моя Съдба,
Мила моя - гърбава, едноока, еднокрака, саката и зла – обичам те!...
Обичам те, защото си моя... То пък аз нямам и избор – ти си ми единствена – такава, каквато си...
Ей, къде тръгна? Остави това огледало. Не се гледай, не си струва... ...

Маскарадът все още беше в разгара си. Отпред вървеше баш-маскарата. Чуваха се подвиквания:
- От тук минете! Леко, леко, че локва!
Нанизът от звънчета, който висеше на шията му, издаваха весели звуци. Беше голяма гюрултия. Шествието образуваше виещата се пътека, на която не се виждаше краят. Чуваха с ...

Колко е часа или колко е часът?!
Фейлетонско есе
Колко е часът? Много искам да изкажете мнение по този въпрос, вълнува ме и ще ми е интересно да чуя вашето мнение. Аз лично много мразя часовниците. Това от раждането та и до ден днешен, за мен си е ужасен стрес. Тъкмо си спомням като се родих и ведна ...