* * *
Лятна жега.
Крачи сянката пред мен
по дългия път.

Писмо от 3 лице
"Сега, когато разбирам, че всяка искрица любов е била фалшива, ми е още по-тежко. По-тежко ми е, защото аз бях искрена пред теб и ти разкрих онази част в мен, наречена ДУША..."
На нея ù е неприятно и тя ми шепти всяка секунда, откакто всичко между вас приключи, че се чувства омърсена ...

Тъмата на нощта приютява мен и моята душа.
А аз стоя, загледана в безмълвната Луна.
Устните ми тихо думи шепнат,
тихо и нежно потрепват.
Сълзи застинали и замразени в моите очи, ...

Пред мен вълшебната река,
недосънувана,
изтича...
Дочаках златната вода –
да срещна златното момиче! ...

Когато съм сам, аз те срещам
в градина от слънце и сън!
Летиш ти към мене вълшебна,
като роза бодеш с всеки трън.
И кръвта ми тиха щом бликне, ...

Там, дето бронята не се поддава
на удара на хладния метал
и приглушено тихо откънтява
притихнал звън, пресипнал – отмалял.
И пурпурът очите озарява – ...

Аз тленна съм...
прости ми този грях
и болката, дълбаеща проказа
с това, че твоя бях -
по-влюбена, ...

Ако знаех, че това е последният път, в който те виждам - нямаше да отделя поглед от теб.
Ако знаех, че това е последният път, в който те прегръщам - нямаше никога да те пусна.
Ако знаех, че това е последният път, в който те целувам - нямаше да отлепям устните си от твоите.
Ако знаех, че това е после ...

(вдъхновено от Никос Казандзакис,
"Рапорт пред Ел Греко")
Всички ешафоди са издигнати
за главите
вирнати ...

Забележка: Знам, че не всички харесват групата, за която пиша, но това е за техните фенове. Написано е по молба на мой приятел, който жадуваше да прочете нещо за тях от мен. Заглавието казва всичко. Това е просто изкуство, както всички други и не бива да търпи какъвто и да е вид дискриминация.
Новия ...

ЗАЩО ТАКА БЕ С МЕНЕ, НЕ РАЗБРАХ
Научих се да бъда дъщеря,
когато станах майка на мъниче.
Когато побелях и остарях -
тогава заживях като момиче! ...

Както винаги и тоя път, сборен пункт преди тръгване за поредната среща на Откровения е...в Мая Попова. В точното врме сме у тях, пиеме кафе, прескачаме подаръци, сакове, чанти и кученца. Еуфория до небето. Нещо да не забравим, така, фотоапарати, зарядни...Звъни ми телефона, вдигам и Романтик:
- Айде ...

Кристални очи
Гледа с кристалните си очи тя,
като пустинно цвете
в сутрешния дъжд.
Тя е наясно с всяко направено обещание. ...

„Остани”
Хубаво е, че отново чувам гласът ти.
Надявам се, че си добре.
И ако някога си се питал,
да, сама съм всяка вечер. ...

Залези
Къде са пурпурните залези,
със блясъка на лумнала жарава,
силуетът тъмен на дърветата,
докосващи небето с клони, ...

Тя стои на трона
в своята градина
Облечена е
в разточителните знаци
на своето величие ...

Знай, когато ме погледнеш,
и аз ще те погледна -
мигът ще бъде вечност.
А, той, вълшебно-сребърен,
унесено със мен ще чезне, ...

Те се носеха безмълвно
по шумната река
и играеха си, без да пречат,
по вълните удряха се на брега...
Това са пъстрите листа... ...

Ледовете се топят,
времето си отминава,
а далечен е брегът
и една прекрасна гара,
на която да се спреш, ...

Най-прекрасните очи. Като скъпоценни камъни. Топли - слънчеви лъчи. За мен те са скъпоценни. Подариха ми живот. Твоите очи прекрасни. Изпълнени с любов.

Към края на вечерта тя вече нямаше нищо напротив да бъде Маг Навона. Добрият човек я черпеше с уискита, морски салати, тънки мезета, кашута, соди. Появи се и някакво шампанско, от което тя не можа да отпие и глътка. Спомни си още, че той дълго пъхаше вътре в бикините на една от кючекчийките, качила ...

За днес денят почти приключи,
а аз отново се родих.
И нова същност май получих,
да вграждам думи в стих, след стих.
О вярно, вий дори не знайте, ...

Навярно всички си спомняте оня стар култов филм от "тоталитарните" времена "На учителя с любов", в главната роля с Сидни Поатие. Първият актьор, дошъл от гетото и успял да спечели "Оскар", в този филм, сниман през далечната 1967 година играе учител в едно училище в покрайнините, който с триста зора ...

Любов от пръв поглед
Лицето ти сияй.
Ти си птица.
Лястовица бяла
видяла си на жица. ...

Пред тях се появиха три бавно движещи се файтона. Карата стоеше изпънат на седалката на единия. Килнал шапка настрани, беше облечен с обикновени черни панталони, шантиклер, със срязани под малък ъгъл параменти от вътрешната им страна, а над ъгълчетата, копчета от същия плат. Обущата му бяха с високи ...

ВЯРНА СИ МИ, ВЕЧЕРНИЦЕ
Вярна си ми, Вечернице,
все знам къде да те намеря.
Стоиш първа, светла и сама,
за сестрите си подготвяш тъмната постеля. ...

Знам... знам
На комерсиалните тийнейджърки говоря за извънземни,
знам, не те, а родителите са проблемни.
Знам за афродизиак, растящ по клони,
знам, че всичките сте скромни и точно на какво сте склонни. ...

Ултиматум
На себе си поставила съм ултиматум -
или умирам, или без сълзи напред!
Ала трудно е решението, когато
можеш, но със сигурност те чака неуспех. ...

Беше един от онези горещи летни дни, през които е трудно да си намериш каквото и да е занимание. Тъй като не съм от хората, които обичат да стоят дълго на едно място, размишлявах усилено как да разнообразя очертаващия се скучен следобед.
Трудно ми беше да измисля каквото и е да е вълнуващо, спиращо ...

... Щяхме да спрем испанците по пътя им към световната титла. И как?! С такива звезди в отбора...
Тактическата схема щеше да ни е - 1-2-1. На вратата ще съм аз. Колко дузпи съм уловил - Невичка, като беше бебе, на два-три пъти щеше да се изтърколи по стълбището, но аз с плонж я хващах, точно преди д ...

Бившите думи се изнизаха,
избледняха като звезди на зазоряване.
Колко време крещяха от небосвода?
Може би колкото е трябвало...
Бившите мисли са зачеркнати ...

Как бленувах този миг
да бъда пак желана
и като прочетен стих
тъга във тебе да оставя.
Спомен от онези дни ...

Когато стигна живата вода,
ще бъда непременно боса.
И под мансардата на дивата трева
ще са погребани въпросите.
И ще навляза сам-сама, ...

МОРСКИ ЕТЮДИ
На стената 3 етюда
спомен от лятото
1. Морски залив
Летни изгреви - ...

Къде ме водиш
в тези знойни утрини?
Сред зрелите жита,
що ширят се във плам.
И спомените ...