Djogani - Znam ja
1.Kažu da si srećan sa njom,
da si promenio i broj.
Hvališ se da živiš k'o Bog,
baš lepo... ...

Ей я, тази щура луна!
Пак търкулна се надолу, по пътя.
И ми смигва, и вика: Ела!
Тук при мен, досами висините.
Ей я, тази пълна Луна! ...

Искам
Искам всичко максимално,
своевременно,
финално.
Искам всичките добри ...

Детето приличаше на малко птиче, паднало на земята от топлото гнездо. От два дни стоеше тук в градината – уплашено, мълчаливо, апатично. Бузките му, алени като плодовете на любимата му ябълка, горяха трескаво. Бистрите му сини очи бяха помръкнали под дългите мокри ресници.
Весело и жизнерадостно , д ...

Честит празник,
скъпи братя и сестри по перо
и душа.
Словото няма граници.
То има око, ...

На нашата улица младите хора
се броят на пръстите на едната ръка.
Самотни старици с тишината говорят
и диплят живота си в стария шкаф.
Пред снимки се кръстят, все едно са икони, ...

СЪБУЖДАНЕ
Самотата ме събуди…
Гоня те в пространството.
Не мога да те стигна.
Ще целуна времето… ...

Сърцето никога не лъже
и не забравя в миг да трепне,
с мелодия ту весела, ту тъжна -
същинска перла белоснежна.
Сърцето знае да обича ...

Стрелите целиха се
в мен,
подобно на играта
"Дартс".
Улучваха дъската ...

В моменти като този…
В какви времена живеем?!
Тънем в разкош,
а душите ни пресъхнали се молят за утринна роса през сухите клони на есента.
Господи, неведнъж съществуването ти отричах ...

Изкуствено изкуство
Но в този смях сълзи съм спотаила,
и стара съм във младото си тяло;
под доминото истината скрила
и себе си с лъжи съм изтъкала. ...

Днес цветята в парка
се събраха на съвет.
И решиха, бал да почне
утре следобяд във пет.
На пътеката, във бяло, ...

Тази бяла рокля - тя отдавна остаря.
В гардероба, сред палтата, тя отдавна си стои.
Тази бяла рокля още чака. Докога?
Няма да я сложиш, знаеш, и переш я със сълзи.
Тази бяла рокля вече няма да ти стане. ...

В стая от тежки стени,
сърцето притиснато в болки и сълзи.
Нещо в гърдите тежи -
товарът от безбройните лъжи.
В стая от черни стени ...

Изтрих сълзите си и меланхолията.
Изтрих онези изгреви и залези невидими.
И на небето ми няма вече облаци.
Виждам недостижими нюанси на синьото.
Живея още един ден ...

Обичам те! Но ти не вярваш -
красиви думи са единствено за теб...
И аз опитвам - на дела доказвам ги,
а пак съмнението ражда помежду ни лед...
"Обичам те!" - звукът негов познат е, ...

Не са ми нужни дънки
поизтъркани на коленете,
нито пък ми трябват
тежък грим и шантава коса!
Не са ми нужни думи, ...

Поетът и Луната разговарят...
Разменят си усмивките и мислите.
И лепкавите облаци забравят,
че могат да им пречат да се виждат...
Поетът все не иска да повярва ...

когато слънцето навън угасне и градът заспива в светлини
искам аз да съм при тебе и да галя твоите страни
искам да съм твоята завивка на която ти лежиш
да попивам твоите извивки и да те милвам като спиш
да те гледам аз безмълвно огряна цялата от светлина ...

В процес на творчество, акт на съзнанието... разливане на човешката душевност в междуредията и хаотична подреденост.
Смислова последователност, нарушила писмени норми... Пречистваме себе си в междуредената загадъчност. Снимки в изречения и картинни разкази. Богопомазан е бил и Луцифер... някога.
Ето ...

ІІI
О, да! Такива снимки като последните мога да гледам с часове и все няма да им се наситя!
Твоят краснодарски диван определено е по-шик, когато сто килограмовият делфин се е отпуснал на него! Мноооого по-шик!
Какви очи има този мъж! Какви очи! И как те гледа само! Но и ти, сродна душице, и ти...
А ...

Автопортрет 3
Гласът ми е силен. И тих.
Животът – струна. И стих.
18. 11. 2009 г.
Прага