Dreams
Стояха така прегърнати с часове. Нямаха нужда от думи. Един поглед бе достатъчен. Стигаше им само да наблюдават емоциите и чувствата в очите на другия, да се наслаждават на собствената си любов. Дали някога щеше да им омръзне всичко това? И двамата се съмняваха.
Тогава тя затвори очи и доближ ...

Бягството от реалността е път към най-голямото нещастие в живота на човек, път към бавна и мъчителна душевна смърт...
Колкото и да искаме да избягаме от грозната действителност, тя рано или късно ни застига и това е неизбежно. Колкото по-далеч сме стигнали с бягството си, толкова по-труден е пътят н ...

В плика сложих една мартеница. Хубава е, сякаш си ти. Преди три години ми подари червенобяла лентичка, на първи март.
- Може и на глезена - беше казала, реакциите ми никакви ги нямаше, усмивката ти ме беше пронизала.
Сложих и химикалка, и бележник.
Обичаш да пишеш стихове, които аз обичам да чета.
Е ...

Да си поет е дело не за всеки,
хиляди са битките не леки,
стиховете дават само форма,
мисленето води до реформа.
Трябва ли поет да е наивен, ...

Душа, безропотно затворена в килия,
сърце, туптящо с чужд живот,
съдба, горяща в огнена стихия
на орис мрачна и порок.
Светлик не трепва в поглед без отрада, ...

Живееш в мен, все още, като въглен,
разгарян от среднощните кошмари.
След мен вървиш. А искаш ли да бъдем?
Да, бяхме! Слепи идеали...
И аз пълзя, проправям си пътеки, ...

Морето
спи,
загърнато
във
синята си риза. ...

Патриотизмът е доста разпространен сред българите. Като народ доста мрънкаме за всичко. Времето, футболистите, политиците, полицаите, мутрите, абе изобщо обичаме да плюем всичко наоколо, и покрай всичко останало някои се оплакват и колко е зле България. Други напомнят че природата все още на някои м ...

Евролюция
Всички знаем за еволюцията от научните трудове на Ч. Дарвин (“Произход на видовете“). В тях британският естественолог описва хода на еволюцията, минавайки през различни периоди човекът бива ( homo erectus, homo habilis и т.н ) та да достигне до заветното HOMO SAPIENS. Преди около 250 хил г ...

Странно беше как зарязвах абсолютно всичко, за да седна да пиша. За мен изливането на чувства и мисли върху лист хартия или монитора на компютъра беше като наркотик. Нуждата, която изпитвах по отношение на творенето в писмена форма, си беше направо маниакално. Вярвах, че по този начин, някак си запъ ...

Какво си ти -
минало си
или настояще!
Къде, уви,
съм тръгнала ...

Здравей, приятелко,
как те търсих, но беше заминала,
ден след ден на вратата звънях.
Трудно, но успях да забравя
или бях, но до днес. ...

ЦЕЛУВАМ ТВОИТЕ ОЧИ
Небесна музика звучи
и стихва цялата вселена!
Целувам твоите очи,
звездице моя въжделена! ...

По разказа на Христам „Жена ти ме напусна“

Малко пламъче догаря,
в самотна тишина,
без въздух то угасва
в мрачната тъма…
Нима му бяха нужни, ...

*
(... в онзи мой мъничък свят...)
… толкова колкото резен смокиня
натъкмила съм вкусен обяд
и претоплям го вече години… ...

Къде си?! Свиден...
От безкрая тук дойдох,
за да те видя.
Ще е обидно:
пак в безкрая да ида, ...

Серьожа Николаев не беше наследил нищо от майка си – малка, крехка рускиня, която като болшинството от сънародниците си беше светла, русолява и светлоока. Приличаше изцяло на баща си, тъмен балкански субект, тип бачкатор. Самият Серьожа беше висок, малко над един и осемдесет, приятно мъжко телосложе ...

На кръв и на терор ухае термидор.
В Париж вилнее чума, разбита е Вандея.
Нима ще ни убият? Нелепо е! Позор!
А Вие, обич моя, магия сте, Медея!
И гибелта на краля забравена почти е, ...

Затвори очи
и заживей в тая
истина,
наричана от теб
магия. ...

- Хей, ти, защо висиш надолу с главата от небето?
- Аз ли... А ти защо си нагоре с краката, към земята?
- Да... така е. А при теб от земята растат ли дървета?
- Не. При мен от дърветата се разраства земя.
- А при теб от морето излизат ли скали? ...

unfulfilled
Време е да те оставя
да си отидеш от мойто настояще,
да тръгна по пътя си
без твоя нежен благ поглед. ...

Това не са велики мисли на още по-велики хора. Това са моите истини за живота, родени в пътя, който съм изминал досега. Някой от вас ще се съгласят с мен, а други не. Не ги приемайте буквално, а ги пречупете през призмата на вашия поглед и бъдете себе си, защото ако не го направите, рискувате да се ...

БЕЗНАДЕЖДНОСТ
Колко много неща не
видях.
Колко много неща не
изпитах. ...

На вратата чука Св.Валентин.
В пряк и в преносен смисъл. Звучи малко като „За вашето настроение ще се погрижи орк. ”Медени гъдулки” с ръководител...”, та така.
На вратата ли е Св. Валентин? Ако той е на вратата, Трифон Зарезан ще слезе ли през комина? Има ли вражда между двамата светци? Вярно ли е, ...

Проблеми, проблеми... – пред теб и пред мене
стоят все така нерешени...
Кой днес ще посочи, без много да мисли,
Проблема на нашето време?!
Задъхани, шумни, пред нова дилема, ...

Когато ти е най-самотно
и от леглото ставаш неохотно,
когато мислиш, че си сам –
помни – и аз ще бъда там!
Когато търсиш дума блага ...

Какво ни става... Мина много време.
И двамата ли чувстваме това,
което някога взаимно си отнехме
и никъде не го открихме досега?
Какво ни става... Приличаме на ученици. ...

Разтапя погледът ти страстен,
ръцете ти - същинска лава.
Изваяна от твойте ласки,
по-млада и красива ставам.
В прегръдката ми се пречистваш, ...

Аз бях добър баща...
За вас бях всичко.
И всичко бяхте двамата за мен.
Но ето, че сега е по-различно –
сега се чувствам някак уморен... ...

В един миг просто ще спра.
Да храня това неблагодарно очакване.
Срещу вятъра ще се завъртя
и ще хвърля надеждите без протакане.
В един миг просто ще спра. ...

Открай време едно-едничко желание имам -
надарен със сладкодумност с лекота да римувам!
Навред да говоря с необозрим финес,
и всеки що слуша, да внасям във унес!
Това е възможно и аз вече успявам, ...

Навред всичко тъмнееше. Насред пазара се намираше сергията за цветя, където имаше една необикновена роза, чакаща да намери своя собственик. Чакаше да срещне своята съдба от нищо неподозиращ обект на нечия любов. В спрялото време сякаш биеше само едно сърце, на онази, която щеше да получи розата. Отм ...

В тъмнината бродят сенки на призраци,
сънят е избягал, а далече е утрото.
Подивелият страх по прозореца драска със нокти
и ми казва: "Пусни ме да вляза!"
В тъмните ъгли се крият чудовища ...

Остана този спомен.
Не повехна.
Макар да го оставях без вода.
Растеше бавно,
вече е обемен ...

04:10 часа - Бързият влак за София... Влязох в купето и започнах да си събличам якето. Единият от спътниците ми веднага ме предупреди: "Момче, не се събличай, в купето е студено, няма парно!" Погледнах го изненадано. Сериозно ли говореше? Идвах от вън, от минусов студ, а този ми обясняваше колко бил ...

ДЕЖУРСТВО ПО ЖЕЛАНИЕ
В зарязана от теб новогодишна нощ
едничък огън се оказва
припламваща цигара...
Остава ти на глътки музика, ...

Само вятърът ме гали
Само в мен страстта той пали
И не спира да лудува
Нежно гали и целува
Слънце сутрин ми поднася ...

Всеки ден край царския дворец минавали просяци. Потропвали на портите и ако там наблизо бил принцът, получавали от него храна и някоя паричка. Но ако го нямало там, стражите бързали да ги прогонят. Така и този ден на вратата почукала старица. Окъсана и гладна била. Виждало се, че е много бедна. Прин ...

Чедо мое
Чедо мое,
ти си росна капка,
чедо мое,
ти си нежно цвете, ...