Колко?!
Толкова истински са сълзите на дъжда…
Толкова нежно ме галят… за да не боли…
Толкова жадно пия… Не спирам… Още… още…
Толкова… колкото… да простя… ...

Мойта нежна душа се събужда
и с прозявка отваря очи.
Не че бях се оказала в нужда,
просто викнах й: ”Я замълчи!”
Тя с усмивка прибра се на топло – ...

Отново в плен на снимката от линка! –
лице красиво, нежно и добро.
Стихът ти строен – песен под сурдинка,
от сайта вие кръшното хоро.
Не мога своя поглед да извърна ...

Истината! И какво всъщност е истината?! И за чия истина говорим? - моята, твоята, на трети, четвърти… Защото истината е една, но всеки я разбира различно! Защото хората са свикнали да тълкуват, а не да слушат, да чуват, когато им говорим. Те просто се хващат за някоя дума и почват да размишляват отт ...

... Някога бях казал, че поетите премного лъжат, също и най-добрата поезия е сътворена от сънища, подигравах се на зимата и на себе си със студени душове, миг покой нямах, търсих се навсякъде. В очите отсреща, когато ги имаше, намерих още и още празнота, а в своите - самота. Бъди човек ли? Не... Тво ...

Видях,
замръзнала роза, върху токущо падналия сняг.
Като капчица кръв, върху забулената земя.
Дали паднала случайно, от букет с обич избран
или ръка неблагодарна, я бе захвърлила без свян... ...

- Разкажи ни пак оная история.
- Коя история? - Рафе отпи глътка от водката си.
- Оная, за бай Иван, кавалджията.
- Ааа, Господи, откъде се сети за нея? Това беше толкова отдавна.
- Ами виж колко е снежно навън. Винаги, когато има толкова сняг и е толкова безлюдно и тихо, се сещам за тази история. ...

Не ми давай напразна надежда,
нямам нужда от това...
И сама виждам каква е реалността...
Ти си моята далечна звезда,
моята недостижима мечта. ...

Искам маска аз да сложа
и красива да е тя,
умело да прикрива
всяка паднала сълза.
Искам нещо да ти кажа, ...

По-лесно е да ги броим и регистрираме.
Да ги показваме и после да скандираме.
Да се оплакваме от тях и да мърморим.
Причините да търсим и да спорим...
А те са много... По асфалта избродирани ...

Онази песен...
Още я чувам.
За мене написана
с чувство, преди век изчезнало...
Пак си тук и пак я пееш! ...

С усмивки наивно-невинни
по пътища прашни навред по земята
се скитат бездомни-пребити
свещената правда и истина свята.
Немили, недраги - оплюти, ...

НА БАЩА МИ
И деня ти, смирен и отруден,
на борбата за хляба наречен,
и нощта ти, тревожна и будна,
/че детето все болничко беше/, ...

Един сонет от "Цветя на злото" (сборник публикуван през 1857 г.) от Шарл Бодлер (1821-1867).
"Du temps que la Nature en sa verve puissante
Concevait chaque jour des enfants monstrueux,
J'eusse aimé vivre auprès d'une jeune géante,
Comme aux pieds d'une reine un chat voluptueux. ...

Je Pense A Toi
Non tu ne peux pas m’attendre
J’ai encore trop à apprendre
Oh non tu n’as même pas idée
Comme j’ai envi de rester ...

LA ROUX
BULLETPROOF
Been there, done that, messed around
I'm having fun don't put me down,
I'll never let you sweep me off my feet, ...

"La Vie En Rose"
Hold me close and hold me fast
The magic spell you cast
This is la vie en rose
When you kiss me heaven sighs ...

DAVID GUETTA FT KID CUDI
MEMORIES
all the crazy shit I did tonight
those will be the best memories
I just wanna let it go for the night ...

Tokio Hotel - Automatic
Automatic
Automatic
You're automatic,
And your heart's like an engine ...

Der Brief, den du geschrieben,
Er macht mich gar nicht bang;
Du willst mich nicht mehr lieben,
Aber dein Brief ist lang.
Zwölf Seiten, eng und zierlich! ...

* * *
Мирисът на нощ
мъгла и влага
навява някаква тъга...
Мислите ми сякаш ...

По гълъб писмоносец вест ми прати,
а нощем сътвори ми естакади
и обеща ми до Луната да достигам
и на страната ù невидима да стихвам.
Ще тичам босонога към твоите покои ...

Да пишеш стих намираш време.
Защо да носиш и туй бреме?
Сам на себе си да се присмиваш...
Или върху проблеми да се концентрираш...
Защо пък да не днес избягаш ...

Пролет е! Някога, помня,
прозорци се къпеха в цветя.
Вечер, над веселите балкони,
изгряваха безбройни слънца.
Спеше спокойно градът, ...

Уморих се…
Уж беше път, а орбита лъжлива,
и криволичи все край сенки сиви…
Уморих се…
Пак поглед със сърдечност фалшива ...

ЗА ЛЮБОВТА...
Най-тайната загадъчна сила
от началото на битието:
това е ЛЮБОВТА,
първата и последната, ...

О, Господи, как искам да избягам
от мрачния затвор на самотата!
Отляво все по-плашещо ме стяга
неясна болка... Колко непознати
докосваха оголените нерви ...

Скрита е зад стара спирка,
по плочките на Лъвов мост
и винаги, когато иска,
тя е там на своя пост.
Измислена е и продажна, ...

- Защо не говориш? - попита госпожица Дреам, като през това време направи крачка и го погледна със странния си поглед, очаквайки отговор.
Дреам стоeше все така смутен на този неудобен стол и мислеше как да реши дилемата - дали да остане с госпожица Дреам, или да сложи край...
Малкото му сърце се беш ...

След мен – трудно ще обикнеш друга,
ще търсиш в нея мойта доброта!
Пред хората ще бъде тя съпруга,
но няма да е в твоята душа!
Ще търсиш – топлината на ръцете ми, ...

Какво ми даваш ти, живот окаян,
омърсен от непочтеност и лъжи,
само туй ли е останало
след толкова години на мечти
-за светло бъдеще и дом, ...

Събуждаш се
и светят в мене върховете ти
облени в светлини
красива
и сурова си ...