Младостта, повехнала от мъка и сълзи,
сърцето, раздрано от болка, не спира да кърви.
Душата тъжни, тежки думи пак мълви.
Съзнанието мрачно е, обгърнато в мъгли.
Камбанен звън разцепва мрака, ...

Моя радост и тъга!
Моя слънчева мечта!
Нас съдбата ни събра
и душите ни се сляха,
и сърцата ни разбраха, ...

Куршумени обувки
търкалят мрака
на масата оттатък,
очи разхвърлено зелени
галят нощта-хиена, ...

Когато по тънкия лед на бръснача
неуверено стъпвам на пръсти
и като кожен колан обгръщам ти кръста,
а отляво нещо прескача,
си задавам глупашки въпроса: ...

Старинен замък. Повей плах.
Невидим пламък. Вълшебна прах.
Път блазнещ - тайнствено зовящ
Забулен в лунния си плащ.
И странен пътник – конник бял ...

Играх.
Пропилях.
Себе си мразех.
От всичко забравих как да живея.
Да танцувам. ...

От тази резистентност към очите ти
понякога ми иде да крещя...
Очакваш ли да има победители,
където не е имало война?
А болката ми беше опиат, ...

Прохладата на бадемовата сянка погали кожата ù и змията се протегна доволно. От храстите можеше да огледа пътя като на длан. Време беше. Слънцето стоеше високо и кръвта ù пулсираше сладостно. С всяка клетка усещаше приближаващи мънички стъпки. Тя е. След малко щеше да се покаже на вратата на гробища ...

Уж времето лекува, чух,
уж болката умира с дните,
очаквах облекчение, не идва
и нощем окото ми не мигва.
Живея в настоящето на минало, ...

Къде е краят?
За началото не питам - то е в мен.
Страхът е страх от края.
А ако краят просто е начало
и после все така до края... ...

Какво е днес добре да си живял,
не стига май да се родиш, а после,
от бързане живота пропилял,
да молиш с глас за малко време още.
Къде са приказните ни години ...

Когато пиша тези редове,
зная, че има кой да ги чете
и да намери там
частица за себе си,
надежда, трепет и плам. ...

Долепил ухо до нежните устни,
чувам разголения ти мозък да ми шепти:
„И аз имам девствена ципа,
не се колебай, ела, проникни!”
И сякаш съм червеят на съмнението, ...

ПАРАЛИЗА
Отдавна децата отлетяха с птиците,
пред храма старци събират трохи.
В очите им светят празни зеници,
заспиват вечер под самотни стрехи. ...

Орди прииждат от хълма -
ни живи, ни мъртви,
злото в тях покълна
и дирят свои жертви.
Прокоба, страшна зараза ...

Танц
Подай ми ръка,
моя вечна надежда...
Виж колко топла е сега,
очите ми как влюбено поглеждат. ...

- Как ще се обърнете към дъщеря си в поканата? - някак боязливо нотариус Тошев попита клиентката си, готвейки се да започне писането на исканата нотариална покана.
До бюрото му, като на тръни, в самия край на стола, се беше прегърбила една дребна, съсухрена женица.
- Не може ли без обръщение, а да с ...

Тялото Ми
взе да възМъжава
и с Жени
поиска да се забавлява!
От една ...

Беше ден прекрасен, топъл, слънчев ден
с усмивката на лято, от слънцето роден.
В тролей седмùца клатушках се ритмично,
когато ми се случи нещо нетипично.
Не помня спирката, посоката, часът, ...

Сърцето ми за тебе как тупти,
очите ми от щастие блестят,
душата ми от радостта хвърчи
там горе в небесните зори.

Искам да бъде дълбоко и облачно.
Искам да има слънца и небе.
Искам да зная, в очите ти щом
има река - тя дали е за мен.
Искам да виждам съня на тревите. ...

На Валя
- Ах, Валя, Валя.
С какво ме ти омая?
Коя те майка родила,
та си тънка снага извила? ...

Черна сватба
Камбаните звънтяха, привличаха тълпата
и всяка лоша мисъл кротко бе заспала.
Църквата готова бе да сключи клетва свята
и вътре тя го чакаше във рокля снежно бяла. ...

Провокирано от "Мадам" на Vicont
Красив си, скъпи мой!
Поглеждам те. Красив си, скъпи мой!
Очите ти припламват нежно сини
и кожата ти е с прекрасен слънчев тен, ...

... разкаляните пътища
надежда
останаха без глас,
шептейки вяра.
Ехото притихнало ...

Ражда се денят
изпълнен с устрем
да раздава
безгранично
от свойта сила ...

Простих на всички, които ме нараниха!
Простих на всички, които ме предадоха!
Простих на всички, които не ми простиха
и на всички, които със земята равна ме направиха!
Простих на голямото си увлечение, ...

ПИСМО ДО ТУРИСТИ
Това е за всички чужденци
от различните страни:
„Чужденци, ако се чудите къде на
почивка да отидете, ...

И, петимна за малко обич,
се взирах дълго във нощта,
дъждът ме сви във своите окопи
и ми напомни колко много съм сама.
Прокапах с няколко пороя дверите на жалкото, ...

Кой си ти, скитнико, за всички непознат,
от къде идваш, за какво ли?
И ти ли сам си тук, на този свят?
И на теб ли няма кой да ти помогне?
И аз съм скитник непознат, ...

Танц сред звездите
Не зная кой си, нито как се казваш,
нямаш име, нямаш и лице…
Но - странно! - аромата ти усещам
и допира на двете ти ръце! ...

Дали във приказка живея,
написана специално в мен.
Дали, летейки, аз не пея
мелодия от стар рефрен.
Илюзия или реалност ...

Пътувайки по делничните улици
не ти остава време да погледнеш,
като треви зелени две очи,
които шепнат ти да ме поискаш.
Сивеят с облаци, надиплени в мъгли, ...

А това е примерния завършващ трак на албума, който трябва да доразвия.

Защо се занимаваш толкоз с мен?
Не ме харесваш – гледай си живота!
Метлата яхвай и отлитай! Не,
не ще ти дам да ми отскубнеш косъм!
Причакваща на някой кръстопът, ...