С вкус на къпини
На тролейбусната спирка двама влюбени се целуваха под възмутените погледи на няколко бабички, които веднага замърмориха за морала на младото поколение. Притиснали се в нежна прегръдка, те се поглеждаха за миг и после отново се целуваха… В главата ми се запромъква упрек, но се препън ...

Ключът на риска
скрит под прага на страха.
Заключен разум.
***
Разбива радост ...

Остаряват само дните в календара
и в косите пухкав сняг вали,
но дори за миг не смятам, че съм стара,
щом казваш, че не ми личи.
И не мисля и да остарявам, ...

ùù „Ако искаш да разбереш какъв е един човек, погледни приятелите му...”
Далай Лама
Наближаваше полунощ. Улиците на градчето отдавна бяха опустели. Една по една и къщите потъваха в мрак. Всички се бяха отдали на заслужена почивка – последните дни преди окончателното прибиране на реколтите бяха най-т ...

Това било значи… очаквах нещо по-внушително, някак по-колосално и забележимо. А то какво било. Да не му се надява човек. После се замислих, нахвърлих няколко реда… и се отказах да мисля, какво толкова има за разсъждаване, вече съм свободна. Изтрих ги. И въпреки липсата на вдъхновение, все още не вяр ...

Разлистваш страниците на новия ми живот...
Чакай! Какво ти става?! Разсмиваш ме. Спри!
Защо така лудо се търсиш в тях? Да не помисли, че означаваш нещо? Няма те.
С треперещ глас каза: "Ето ме, аз съм реката в тъмната картина, нали?"
Не се бях замисляла, може и да си. Да, приличате си. Ти ме ограби, ...

БЪЛГАРСКИЯТ СТАЙНБЕК
НАПИСА „ФУСТАНЕЛА”
¨ За Атанас Липчев литературната критика ще пише тепърва, а авторът на „Тихият бял Дунав” ще бъде превеждан на много езици
Не съм литературен критик, за да правя обстоен обзор или да оценявам професионално написаното от такъв талантлив български писател като А ...

Goran Bregovich - This is a film
This is a film about a man and a fish
This is a film about dramatic relationship between man and fish
The man stands between life and death
The man thinks ...

Мило мое момче,
вземи ме с теб,
където и да идеш.
Аз друг път не съм била такава:
толкова щастлива и свободна. ...

Мълчим и галим тайно с пръстите
пространството на всичко преживяно.
Във нечии тъжни длани лягат думите.
И се завърта онзи свят на непознатото.
Един наивен вятър се оплита ...

Не!
Не искам!...
Не искам други
да усещат Нея!
Страстта, която ...

Това е примерния първи трак към въведението на бъдещия албум!

Когато дойдеш, ще съм друга,
няма да познаеш, че съм аз -
нищо в теб не ще ме развълнува,
както ме вълнуваше омайният ти глас.
Когато дойдеш, няма да говоря, ...

Някой ден ще те убия
и този ден е днес - сега,
и ноктите си аз ще впия
в празнината на твоята душа!
И животът твой отнет ще бъде ...

Но минутите от три и половина до пет минаха много бавно. Анди бе напрегнат, но все пак в добро настроение. Той щеше да се срещне очи в очи с момичето, за което толкова бе мислил през последните дни. Това бе най-добрата развръзка на тази история - значи все пак тя го харесва по някакъв начин. Не е за ...

Баба Марта пак дойде
И на мрачното небе
Слънцето проблесна пак…
Пак зацвъркаха врабците
В щъркеловото ни гнездо ...

Появи се от никъде, или от някъде.
Необещаващ, скромен, различен.
Не си ме търсил, аз не съм те очаквала,
не такъв, какъвто мислех, че ще обичам.
Даде ми почва да посея надеждите ...

Харесах се ужасно тази сутрин,
дори за малко да помисля, че съм хубава.
Един безцветен замъглен прозорец
след мене се обърна и подсвирна.
А двойка гълъби, унесени във спорове, ...

През нощта усети Джени,
че в леглото мърда
между нейните колене
нещо топло, твърдо.
Трепна стреснатата Джени: ...

А колко беше лесно отначало...
Като да гледаш в огледало...
Да виждаш себе си щастлива...
Тогава светещият поглед нищо не отмива...
А колко слънчеви лъчи. ...

От мрак извайвам твойта красота,
заспивайки с мечтаното лице.
Жадувайки уханната коса,
изгаряща във моите ръце.
Отпивайки от устните с желание, ...

Човекът е като отрязана филия хляб, която ту подслаждат, ту посоляват...
Капка след капка - вир. Стих след стих - поезия. А човек след човек - тълпа!
Не винаги е задължително да плачеш, за да бъдеш разбран...
Човек търпи до едно време - след това... свиква!
Слънцето най-силно грее там... където хора ...

Ноевият ковчег не е потънал кораб! Да, в Черно море са погребани душите на много смъртни – то се бунтува, то се гневи! Но въпреки страшния им, демоничен тътен, морските вълни не са успели да разбият дигите на живота! Ноевият ковчег устоя на превратностите на времето!
Той е нашата съдба, той е нашата ...

Той не беше поет, за да опише със думи
своя пулс необуздан във трепетен зов.
И художник не беше, по платно да рисува.
От пустиня по-жаден бе за мойта любов.
И да пее не можеше, затова все мълчеше. ...

Не искам от някого нещо да взема -
аз искам на всички ви нещо да дам!
Забързано облаче, хитро усмихнато,
надежда за радост
и цвете от онзи ей там магазин. ...

Отново ще нахлуеш в моя свят
и после дълго пак ще съм объркана.
Страхувам се от срещите ни аз,
от невъзможните към тебе чувства.
Когато видя те, любов кат ураган ...

За нищо не бих те сменила
теб, майчице, мила Родино,
за мене си райска градина,
народ и душмани хранила.
На всички живот ти ни даде, ...

Кажи ми как ще си поръчаш вечност
за радио-такси на времето
(Адресът: от дома до нежност
без връщане в несподеленото) .
Да се надскачат нощните жребци ...

ДАМГА
Добро утро, госпожо Любов!
Закъсняваш за срещата пак .
Да умра за теб съм готов,
останал немил и недраг ...

Шкаф със спомени
Аз те търся - дори не знам къде,
моят малък шкаф със спомени
сега прилича на бушуващо море.
Във времето не мога да застивам безусловно, ...

Твоят свят ли е това
Или не
На ръба на тротоара
На края на света
Във небесната утроба ...

Ела при мен и оцвети дъгата,
до кръв целувай устните ми жадни!
Небето ще заплаче - без отплата
да напои в косите сухите корали.
Стигни до мен без знаци, без посока, ...

Днес от мен си безкрайно далече
и завинаги чужд, обич моя!
Но на ада във огъня вечен,
на горещия тропик във зноя,
на звездите сребристи в безкрая, ...

Послание до Холандия
Вълни бели, къдрави, пенливи.
Бързат към любимия си бряг.
Над морето чайка се рее.
Надбягва се със морския впряг. ...

Вървях през гора
от красиви дървета,
но едно си избрах -
под плачеща върба
с уморено тяло да седна, ...

Долорес: Дочакахме лапада!
Долорес стана от одъра и се прозя: неблагодарен е народът, неблагодарен… Ние с Арсенчо се скъсваме да работим за негово благо, а те пак недоволни. И току надничат в паницата ни! А аз съм една обикновена жена! Ама съвсем, съвсем обикновена. Ей го, нали съм бивша екоминистър ...

Душата човешка - букет е от багри,
... отсъдил за своята - Лунен пейзаж,
прикрих я далече от погледи жадни,
до болка типичен... самотен ездач!
Откривах се радостен все в небесата, ...