ТОВА, КОЕТО ИМАШЕ ЗНАЧЕНИЕ
Аз знам, че не харесваш липов чай –
защото ти оттука не минаваш.
Раздрали здрача в тъмната дъбрава,
авлигите ме будеха през май. ...

(По Санвали Санвали)
Имам си мълчания-вода...
Толкова са гъвкави и пивки.
Те ми дават своя свобода
със съвета да не бъда плитка. ...

Като костелив орех се пукна зората...
Чудеса аз днес не очаквам, но вярвам в тях...
Като ленти се сивеят клоните в тази мъгла...
Приказки днес няма да четя, искам истината...
Живот е тази стара дама, кокетка... ...

Ти
Гледам те и сякаш виждам всичко.
Слънцето, морето, та даже и небето.
И погледът ми знам, че ме издава,
защото свети когато си до мен. ...

В нейните очи губех се в зори,
в мойте ръце се гушеше,
като невръстно дете.
Радостта беше между нас!
Опиянени от страстта ...

Да прегърнем ли, и целунем самотата?
Последна тя горката, в съня ни ще избяга!
Календара дните ни брои, часовете ни протака
самотата с часовник, секундите тик-така.
Стари войни, скрили от смъртта-живота ...

Свободата не струва пари – да се будиш с усмивки на птички,
да прегърнеш по изгрев мечти, да се сринеш пред някого ничком,
за да видиш в красивия ден как ръка на другар се протяга,
а над мрака прекрасен рефрен на надежда добра се обляга.
Не познавам война без тъга. Обожавам да бъда човечен, ...

Бях за пръв път с жена.
И някак си това е било...
филтрирано в спомените ми.
Около двадесет и пет години, оттогава.
И нито веднъж не съм се досетил да я потърся. ...

В мъгливото, зимно, черно бяло утро, един глас се опитва да рисува цветове. Гласът е завършил философия. Но всъщност е не е толкова философ, колкото писател. И макар да не пише толкова често поезия е избран за поет на годината. Опитва се да звучи скромно, но не пропусна в скромността си да спомене, ...

По съмнало, работният ден навлизаше в своята сила. Слънцето издигнато над студения хоризонт, отатък тръстиките не вещаеше топлина. Работниците допиваха кафетата си, пуснати от близкия автомат и опъваха жадно от цигарите, набучени между грубите им пръсти. И все пак за януари не бе така студено. Липса ...

Накъде сме се запътили,
къде отива този свят развит(!)?
Едни виждат технологии
(и немислимо преди потребление),
други - бунища ...

Колко време трябва, за да осъзнаеш,
че миналото е назад далече;
че бъдещето няма как да разгадаеш,
че обратно няма да се върнеш вече?
Как те отминава яростта, когато ...

По залези небето свечерява
с нюансите на тихото мечтание,
когато няколко звезди трептят
и пълнят сънищата ни със щастие!
Тогава е по - истинско красиво ...

Вятър подлудява хора и животни
оловни тъмно сиви облаци убиват цветове ярки от света
времето иска да спре и дъх от дух ще си поеме
за да задуха най-силно в бавно и широко ларго метроном на дървета върхове
протяжно соло на тромпет преплетено с фор и нах пиано шлаг ...

Миг пети – Изгубен
Вървя объркан, бездихание
не зная на къде и как,
и търся твоето ухание,
следа от тебе търся, знак. ...

Жена от огън.., жена от плам..,
С цвят на кръв от разкъсан бокал.
Ти пронизваш плътта ми без срам
с две очи като с остър кинжал.
Ти си още дете, но узряваш ...

1. Маскирах се като задник... и показах истинското си лице...
2. Сам не вярвам на себе си... а всички ми имат доверие...
3. Изгубих се в мислите си... и открих, че нямам такива...
4. Животът ми предложи много избори... избрах ли правилните обаче?...
5. Прописах поезия рано... и още си оставам дете в ...

Влюбено сърце, лесно се убива,
превръща любовта в отрова,
наивно и добро, сляпо и игриво,
замръзва в миг, омразата напира.
Копнеещо за ласки, малко топлина, ...

Аз вале съм, ти - дама пика.
Между нас е бутилка мавруд.
Отношенията се промениха.
Звън на чаши със смях е чут.
Колко попа за нас се пропиха ...

1. Демокрация – Демо-но-крация,
Демо-крадцѝ-я
2. Правораз(про)давателна система –
а) Право даром не дава,
направо системно взема. ...

Огън момиче,
пък е нежно, сякаш кокиче!
В душата скришом наднича
и думи вълшебни тихо изрича!...
А около нея - пламти! ...

Още оттогава я обичах, отче, така я обичах, че в детинската своя любов си казвах сред лято: ако тя поиска сняг, ще се изкача нагоре в планината, под върха Мусала ще стигна и в шепите си сняг ще донеса. И посред зима си казвах: ако тя ми поиска теменуги, ще избягам, ще ида в долна земя, там, където н ...

ПОГРЕШЕН ГРАФИК
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
аз простирам дрехите на самотата
върху голата жица от спомените,
щипките упорито ми разказват историята ...

Невръстна още бях,
когато такава обич мечтаеше сърцето.
Точно същата си пожелах
в тиха нощ, под звездите на небето.
Да ме пали, аз да я отричам. ...

На Недка
Нима си миг от спомен тъжен,
останал завинаги в Иберия?
Затворени в изящна окръжност
чувствата жадуват за галерия. ...

Хеликоптер ни осигурява
великият умнокрасивитет!
Като слънце ще ни огрява
и ще ни носи той късмет!
Нека се радва всеки ...

През портата ми февруари влиза. В сърцето да се сгуши е готов,
облякъл е искрящо бяла риза. Кълне ми се и гледа ме с любов.
С красиви думи, знам, ще ме омае. Ще сипе вино чаша или две
и вятър – лекомислен и нехаен, в мен лудостта среднощно ще зове.
Безсъниците тихо ще валсират, часовникът ще бъде съ ...

Един артист ни прави на… маймуни:
С два профила се има за умник!
Със сигурност ни счита за малоумни!
Постъпва като истински циник!
Държи се с нас изцяло шизофренно: ...

Не претендирам да дам някакви велики научни доказателства по въпроса. Все пак говорим за вяра, а вярата е чувство и едва ли може да бъде доказана. Затова по-скоро ще се опитам да изложа моето усещане, логика и чувство за нещата. Така че ако мислите, че сега ще изреждам куп доказателства по въпроса – ...

„Имало едно време“… Пристанище и пристан. Корист и любов.Туптящо сърце. Думи, неизречени. Съдба неизживяна. Вяра и омраза. Човечност и омерзение. Гняв и безкрясъчно минало….За да дойде това време-на признанието и истината. Удар и стон. Креватно минало и належащо безхаберие. Денят си отива. Как да го ...

набръчкаха се от
войнѝте и
сълзѝте

ДРАСКИ В ЗДРАЧА
Не по мярка скроен е животът –
зле скалъпен е, даже измамен.
Уморих се да чакам доброто.
Уж дойде. А пък вечно го няма. ...

РЕПЛИКА КЪМ БРАТЯТА МИ ПО ПОЕЗИЯ
... започва вече да ми писва едно и също всеки ден –
върху словесната си писта да се въртя като кретен,
поемам дъх – изригвам думи! – един самоубиец-кит,
и в черни насипи от гуми се врязва моят стар болид, ...

Гледам ви в очите
и те са там –
безочие, без срам
и с присмех в гърдите!
Всяка дума е премерена – ...

Усещам аромата на треви.
На рамото ми мъничката спи.
Дете невинно е затворило очи.
Сред ореол с небесните лъчи.
Докосвам плахо водопада от коси. ...

Зад маската се крие страх
и зъби се, изглежда вечен,
но той е само лепкав прах,
сред вяра в Бога е обречен.
Къде е вярата, къде, ...

Тиха нежна ноща,
Донесе си яркостта,
Звезди блещукаха,
Чак танцуваха,
Небето ясно ...