Очите ти блестят като кристали,
лазурно сини са като небесата.
Думите ти извират дълбоко като реките, опияняват ме както дъждът тревата.
Устните ти са като горски пътища пресичащи полята. Те ме водят по пътя към луната, където звездите мълвят стихове и палят на утрото искрата.

Отличник съм в езикознанието
и то, без да зная чужди езици,
но познавам на жените желанието,
и те ми удрят в тефтеро шестици...
Това е изречено с' скромност, ...

СЕЛФИ С ДВАМА СЛУЧАЙНИЦИ
Навярно в мен живеят двама души – и е прекрасен сговорът им тих.
Единият – доде цигарка пуши, то другият нарежда стих след стих.
Понякога играят цял ден табла, или ме бият – зверската! – на шах.
И напоследък взех да им се радвам, и мисля – същините им разбрах. ...

ПРОЛЕТЕН КЪЛН
Не посягай към моите сънища.
Те за мен са едничко убежище.
Любовта е най-вярната спътница,
ще те следва – дори в неизбежното. ...

На римския мислител и философ Сенека дължим наименованието taedium vitae на едно странно състояние, в което понякога изпада индивида. Някои наричат това състояние болест на душата. То ни води отвъд пределите на умората и отпадналостта и се характеризира със своеобразна апатия към реалността. Математ ...

Такава съм!
Различна съм!
Не мога да споря
И няма смисъл
Света, ме отразява в своя светлина ...

Намираме се в периода на Великия пост, време, в което би трябвало да сме малко по-добри, по-смирени и по-щедри.
Ако ви се отдаде възможност, правете добро!
''Ако можеш да правиш добро''
Музика и аранжимент: Краси Янев
текст: Румяна Захариева - rumbic ...

ДА СЕ ЛЮБИМ И БОГ ДА НИ ГЛЕДА
... някой ден ще се случи това, и надежда добра ме изпълва –
в полудялата росна трева да се върнеш при мене на хълма,
сред безкрайните птичи ята да си моята птица във полет,
да ме върнеш за миг в пролетта, в отлетялата някъде пролет, ...

Във вечността на времето се крие една мистична земя, обсипана с неповторима красота и духовност. Тази земя се казва България. Тя е свят, в който историята се преплита с природата, а културата се отразява във всяко слово и всяко изображение.
България е като поетично произведение, написано с думи от м ...

Завлечени от вихъра на забързаното ежедневие, често пропускаме истински значимите компоненти от живота и така, без да осъзнаваме, се лишаваме от красотата във взаимоотношенията с Бог. Ако спрем за миг и водени от Божието слово мислено се върнем в началото – тогава, когато Бог създаваше вселената, ще ...

Аз и ти така да не си подхождаме.
Аз и моята поетична любов,
ти и твоята прозаична душа.
Моето име започва с "И"
Толкова красива буква, която значи съюз. ...

при залез / 3
и сянката на кучето / 8
върти опашка / 5

Кога минава болката?
Когато мине в безразличие,
а думите, изпразнени от съдържание,
си всичките приличат...
А споменът за болката? ...

Чувам песента на птички...
И в сърцето ми запява
песен за любов лъчиста.
Пролет златна разпилява
чувства и прегръдки топли. ...

От колко зими и колко лета
вълните се надбягваха
с делфините.
И корабът на Одисей воюваше
със дракони. И Божества. ...

Моя най-голяма болка,
живея с нея повече от тридесет години,
пред хората се правя че я превъзмогнах,
но сълзите за теб все още са горчиви...
Казаха ми, че ангел станал си небесен, ...

И просто има планове, в които,
съдбата ти, духът ти непокорен,
изтръгват те от хилавия корен
и смеят се – доволно, дяволито.
Ти искаш ли, не искаш ли – все тая, ...

Простете за това, което съм..
Да се прощава е божествено,
но дали сме Богове??!
Днес не ми се иска
да съм аз добра. ...

Когато си готов да се събудиш
от тежкия, изпълнен с мъка сън,
когато осъзнаеш, че си чудо -
от ангелските песни нежен звън
и чуеш как трепти живот в земята, ...

Мълча пред истеричния си гняв.
Зад зъбите си стискам стари истини.
По-стари от разглезения свят,
във който всичко някак е безсмислено.
И хората изгубиха човешкото. ...

Обичахме с Магдалена, като си дойдем в Атина на почивка, или на гости у нас си, да пийваме кафе в заведението срещу входа на парка. Избрахме си го, защото беше близо до къщи, а децата като по- малки ги пускахме из парка да играят, а ние се наслаждавахме на ароматно елинико кафе и радостни родители, ...

Фасове като черници
са накапали
край пейките в парка...
Цигани дъвчат мекици,
братски допушват ...

Мека пролет, тиха,
с ароматът на любов,
ей го птиченце полита,
слуша вътрешният зов!
Далечен гръм и тътен на промяна, ...

Когато заплачат липите
Когато заплачат липите
със жълти красиви сълзи,
спомни си тогава за дните,
когато със теб сме били, ...

БУКВАРЧЕТО НА БОГА
... тъй както малкото дете
със пръстче срича по буквара,
но колко труднички са те! –
словцата дом, любов и вяра, ...

Абсолютна клевета е, че у нас има перманентна и повсеместна кадрова криза! И че ако някой иска да било то направи театрално шреставления , филм, футболен отбор , бардак или правителство, ще трябва да търси хора из редовете на родната имиграция. Дори бих казал, че опитите на Кобурготски и Радев в тов ...

Ежедневки 18
1. Маскирах се, като плъх... и открих красотата на канализацията...
2. Забравих за всичките си проблеми... и не остана нищо в паметта ми...
3. Жената бързо ми вдигна кръвното... но трудното е да го направи с другото...
4. Изгубих работата си... а всъщност бях безработен... ...

Скрий ме, обвий ме, дай ми подслон,
хладна, уханна, цветна тъма!
В синьо индиго, бдящ небосклон,
звездно ми сочи път към дома.
Земни тревоги тлеят в прахта, ...

Искам да съм вечно млад,
само мир и любов да има,
никой да не е гладен, нерад,
уви, целта е непостижима...
В стремеж към съвършенство ...

Краят е толкова близко, днес или утре,
ненадейно, или нещо различно, добре!
Да го приема спокойно се уча, опитвам,
всяка утрин ликувам, а вечер притихвам.
Всеки край е ново начало, зная път към простора ...

Не свикнах
Никога не свикнах със тълпата!
Със сивата, безличната тълпа!
Тълпа обречена на тъмнината,
жадуваща искрица светлина! ...

Две положения
Има положения две основни
Във света.
Право и обратно, ляво-дясно
Хоризонтално-Вертикално, ...

ШЕПА СИНЦИ
Останаха ми няколко мъниста,
с които низах първия гердан.
Душата ми и досега е чиста –
и никого не смогнах да предам. ...

РЕД
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Един млад човек
внезапно умря в нашия град.
– Ужасно е, че толкова рано почина, ...

ОХ!
... задавам си убийствени въпроси – и отговорите добре ги знам –
защо беднякът левчета си проси, но никога не пали свещ във храм?
Защо кохорти златни политици си построиха своя Земен Рай? –
и цял ден трупат крадени жълтици, доде търкалям своя сух кравай? ...