Листата падаха като сълзи -
различни бяха, като твоите думи.
А крачките ми някой ги следи -
неразбирателството помежду ни.
Онази есенна трева ...

Мерцедес, след него беемве,
зад машините прикрили сме душите,
бронирали сме хладното сърце,
със маскаите покрили сме очите...
Напудрено лице, но и душа, ...

Новата душа
една съвременна приказка за избора
Живял е неотдавна
младеж със сив живот,
съдбата върху него ...

Къде отива всичко
и защо отново съм сама?
От един останало ми стихче,
а от друг - картичка, слова...
Снимки прехвърлям - ...

И весел, и облачен ден е,
и оживена е сладкарницата,
но не съвсем -
че пустота витае из тълпата,
седеше до мен. ...

Какво да мисля, ми кажете,
след всичко, което става по света,
нима надеждата за по-добро остава
все по назад от алчността.
Докога ще мислим само за богатства, ...

Остатъци от време - разплетени нишки, поглеждайки, виждаш куп стари сандали с протрити каишки. Добре опаковани в сини кутии, добре разпилени сто мръсни чинии. Пропуснати срещи, пропукани фуги, безсмислено свършени дребни услуги. Тефтер, указател, до тях телефон, нашийник за куче, табелка за дом.
Два ...

Запитвал ли си се коя съм аз?
Какво се крие вътре в мен?
Открита съм пред теб като атлас,
открита като ясен ден.
Дали съм ангел? Ах, едва ли. ...

Тръгвай си. Пускам те.
Хайде, махай се!
Ти загуби или може би пък аз...
Аз загубих блясъка в очите си, усмивката и мечтите си.
А ти? ...

Пречупил мислите ми, вмъкваш
всяко свое сетиво...
И някак странно ме объркваш,
извайваш ме като с перо.
Рисуваш всяка моя дума... ...

Когато всичко
поглъщах сетивно,
не мислех.
Сега е
обратно... ...

* * *
Сняг вали-вали,
а аз си гледам-гледам
през прозореца.

А бяха казали, че ще е приказка...
Та значи, да започнем отначало.
Ще дойде рицарят на коня (белия),
ще ме заведе във звездното си царство
и ще откъсне, като водна лилия ...

Въздухът в стаята е попил тъгата.
Вдишвам я и издишвам отрова.
Навън дъждът мокро полива тъмнината.
Пълни локви с капчуци самота.
Във всяка моя клетка безшумно, на пръсти ...

Защо за тебе мисля аз?
Защо се връщам в спомени за нас?
И лик красив пред мен стои,
затворя ли за миг очи.
А как желая само, как, ...

Превърнахте ме в просякиня,
отнемайки ми надеждата за любов.
Изваждайки ме от жабешката тиня...
Оставяхте ме на брега за някой нов.
Другият, винаги се бавеше ...

Ритъмът на града.
На морето.
На стълбището в къщата.
Слива се със лица и хора.
Прелива - едно в друго. ...

Седнало да плаче
мъничко юначе,
че гладно остана
днес отзарана.
Майка му забрави ...

Една вина често търси прошката,
но често по пътя се разминават,
както перфекционистът надушва грешката,
но здраво и лепено се различават.
Една лъжа често звучи по-красиво от истината, ...

Власт
Това, което право дава
на онзи, що я притежава,
без вина да продължава:
да краде без срам държава, ...

Страхувам се до последната въздишка, която си поема денят и съм объркана с първия нощен полъх на самота. Прикривам усмивката си, защото така съм била изглеждала по-загадъчна, а всъщност искам да направя грозна гримаса и всички да разберат, че това, което разяжда волята ми, е безсилието ми да открия ...

При днешния бабриархат,
кво да напрай дядо Або!?
Реших са, за да съм рахат –
кръц, оф – и аз да стана баба.
Отидоф при вритиринаря. ...

Недокоснато...
Как да достигнеш нещо нереално?
Не можеш да го видиш визуално...;
... не можеш да го докоснеш с ръка
или да настъпиш с крака.. ...

"Раздялата не боли -
тя никога не е боляла..."
Боли последното докосване,
боли, че утре няма да си тук.
Боли от мисълта, че в тази стая ...

Къде си ти?
Не влизаш в мойта стая.
Не виждам пламъка в очите ти -
или за тебе съм "оная",
която ти досажда винаги... ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
На чаша капучино две мадами
говорят си за секс. Едната пита:
„Когато, мила, любите се двама,
ти гледаш ли мъжете във очите?” ...

Каква е тази твойта любов,
все едно вълк обича сърница?
Любов, а всеки път при друга отиваш
и бързо моите целувки изтриваш.
Със кървави длани изцеждаш от мен светлината. ...

Раздяла
Повярвай ми - всичко изстина.
Всичко безвъзвратно отлетя.
Като прелетна птица през зимата,
като коледен сняг през пролетта. ...

Ти си
Видях те и веднага те познах…
очите плахи - пълни с добрина,
... устните прекрасни -
всяка вечер ги целувам. ...

Чупят се минута след минута
на парченца страх, вина и студ,
разпилени дните ми се лутат
като в дневника на някой луд.
От години нямам си часовник ...

Живея в общежитие, което спокойно може да мине за мизерно. Вътре има всякакви. В апартамента, в който живея, има пет самостоятелни стаи. Отдясно е съседът ми Вълевски, който е в момента е в Гърция. Отляво живее един тип, който не мога да понасям, знам само, че работи в местния вестник и освен всичко ...

Самотата е щастлива тази вечер,
някак си по-млада ми изглежда,
къщата за стотен път подрежда,
в огледалото през рамо се поглежда.
Скринът прашен със мечти отключи, ...

Кажи ми, родино, как да те обичам и как да забравя, че ти самата никак не обичаш нас, истинските българи? Как да забравя и как да простя твоите хиляди предателства? Не мога, мила родино, да обичам някой, който не ме обича! Не мога, убийце на мечти и животи, да забравя и да простя! Не мога!!!
Защо, р ...

Всички знаят, че мъжете са активни,
те скачат връз жените и нападат...
А милите женички са пасивни,
лежат отдолу, пъшкат и си страдат...
Но май светът изчанчи се, друг стана, ...

Как се става лицензирана фея-кръстница
(приказка трета)
Феята Гладиолина гаврътна на екс чашката с вишньовка, уж небрежно я подаде през масата, за да я допълня своевременно, и с трепетлив глас започна своя разказ с думите: „Като всяко малко момиченце и аз исках да стана принцеса, да нося всеки ден б ...

МАМА И ТАТКО
Мама и татко рано стават
и закусчица ни правят.
От зори до вечерта трудят се за нас.
Без тях какво ще правим - не зная аз!? ...

Необяснимо
Утро. Вали.
Нощта
не тръгва.
Сама и ...

Животът празен бе до този ден.
В който ти дойде при мен.
Нежни думи ми шептеше и по мен ехтеше.
Казваше, че всичко съм аз, което си искал до този час.
Усмихвах ти се аз и шепнех твоето име с чувство непознато до сега, емоция моя чужда. ...

Посвещавам на
Стоян!
Тази нощ бе нощ последна,
на масата ти стоеше срещу мен,
тъжно във очите ме погледна, ...