Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
386K resultados
Ще паля свещи и ще замръзвам от студ!
🇧🇬
Не виждаш ли, че плача?
Че пазя място всеки ден за теб?
Казах – никога не съм обичала толкова,
нито изпадала в момента нелеп.
Но върви! Сълзите ми стигат ...
Отново празници. Отново пълни торби. Чистене, готвене. Сякаш не беше всеки ден така. Толкова много работа! Напоследък не ù оставаше време да си вдигне глава, за да се погледне в огледалото. Дори по празниците. А тогава беше най-болезнено. Масата трябваше да бъде богата, празнична и красива. Тя самат ...
Детето имаше много играчки. Възрастните подаряваха само играчки. Играчки, играчки... Но дали защото бяха толкова много, детето ги повреждаше веднага. Толкова много и нито една здрава.
Един ден, след като се прибраха от гости в приятелско семейство, детето отиде при родителите си.
- Видяхте ли децата ...
Аз съм... онзи, най-силен и смел лъч светлина, който е успял да си пробие път насред сивите облаци в небето.
Аз съм... онази студена капка дъжд, нарочно попаднала в окото ти, без да си я искал.
Аз съм... онази позната песен, която не спираш да си тананикаш, без да помниш от кога.
Аз съм... онзи лек ...
Хвърлих котва в море от самота
и сега мечтите ми са по следите на любовта!
Аз зная далече си от мен като една звезда,
но обичта ми към теб е като една огромна вълна!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Когато ти си отиде в онзи ден,
всичко, което имах, си отиде с теб,
като прощален подарък, даден ти от мен.
Отидоха си дълбоките влажни очи,
потънали в неосъществени мечти, ...
Опитах се щастлив да те направя,
но щастие не знаеш що е ти,
за тебе то е с някой да се караш,
чак Слънцето обиди, че блести.
Опитах се със обич да те купя, ...
Спокойствие
Това беше тъжен пристан на сърцето,
умереното, хармоничното, спокойствието...
Или отново се лъжа самоволно
и допускам лъжата до себе си безсилно? ...
Само казах: обичам дъха на лимон.
И ти изцеди в чая си толкова много -
цялата да замиришеш.
Само казах: обичам да ми е светло.
И очите ти грейнаха. ...
Бродират вечерта ми многоточия -
сълзливо време. Предговор за есен.
И в цялата безжиненост, порочно
изсипва се в съня ми наш'та песен...
Когато са застинали невярвания, ...
Страх ме е да се погледна,
като знам, че себе си не виждам.
Виждам момиче, което линее,
ранено от теб и сляпо за всичко...
Страх ме е да се докосна ...
Кажи ми - само аз ли ти останах,
изгубена във своите илюзии...
Не можеш, как ще ме забравиш -
заключена в тъмницата-сърце.
Безмислено се бориш срещу себе си, ...
Разказваш ми ти приказки, Елпида,
като Шехеразада – цяла нощ не стига
и тръпна аз, живея във омая -
все чакам на приказката края,
но той като поточе ромоли ...
Казвах си "Струва си!", но кого заблуждавах? Явно само себе си. Мислех, че ще постигна нещо, мислех, че е възможно се почувствам добре. Очевидно е много даже това да искам. Все се питам "Толкова много ли искам, Господи?", а отговор няма, просто е очевиден: "Да, много искаш.". В гробище се превърна д ...
Забавляваш се с други, но не и с мен!
Споко! Няма проблем! Не си ми в плана за утрешния ден!
Покрай теб винаги е интересно,
но за мен е много лесно!
От теб не ме е страх. ...
Какво си ти, живот жесток?!?
Призвание или подигравка, изпратено от някой бог?!?
Къде е мястото на тази земя, където царят щастието и любовта?!?
Или то е просто нелепа мечта...?!?
Една огромна лъжа...?!? ...
Ето го и ангелът от моите мечти
с диамантена кожа и златни очи...
Опасен и твърде далечен за мен,
мрачен, както мрачен бе и моят ден.
Видях го и всичко в мен се преобърна, ...
МАЙКА
Настъпващата вечер потопи стаята в здрач. Суха, задушаваща кашлица наруши тягостната тишина.
- Защо стоите на тъмно? Светлината не ми пре... – нов пристъп прекъсна думите й.
Мира видя уплашените им лица, усети страха и скритата надежда за чудо... Но тя знаеше и очакваше края. Не беше сън - Иис ...
Старата кръчма, която от тридесет години не беше ремонтирана, външно приличаше на срутена сграда. Подмятанията и ругатните, които звънко се чуваха от нея, биха накарали всеки случаен минувач да си помисли, че това е място за наркомански срещи или секти.
Веднъж Иво минаваше покрай порутената сграда, ...
ТОЗИ МОЙ СВЯТ
Студено е. Шофьорът на таксито е моят съученик Руси Черното - вече побелял. Търси сродна душа, за да сподели небивалицата, която го е сполетяла. Става въпрос за братовчедка му Станойкя, известна като космополитката Сиси Белялята. Той тихо и спокойно разказва как се омъжила за деведесет ...
Когато от изгрева става коприна
и от двете топли ръце се напиваш.
Когато отмиват се времеви пояси
и с индиго жажда момента попиваш.
Когато се правиш, че няма те ...