Исках само щастие - разбери,
щастието на две влюбени души!
Но не се получи така - уви,
затова за болката плати!
Плати ми с едно сърце, ...

СЪМ
Аз съм хаплива,
крайно цинична,
първична и даже
безкрай саркастична. ...

Ако си сам, превърни самотата в свой приятел
и ето, че сте двама...
Колко по-добре е да имаш събрат по съдба,
да е част от твоята сълза,
половината от тъжната усмивка, ...

Това се случи в седмицата, след като гледах премиерата на „Ах, този джаз” в Истанбул. Бях отново в същия град и в същата зала, но този път за концерта на Металика. Бях се татуирал почти целият. На гърба си от лявата страна имах едно крило. Защо едно ли? Ха-ха! Ми защото иначе ще взема да стана ангел ...

… от късо кафе
в шепа – обич
набързо отпита
и тиха прегръдка
в безлунно море ...

(На Катя)
12:00
„Булевардът на отминалите срещи”
и три маси с ратанови ”модерни” кресла.
Въздух, пропит от оловни бензинови пари; ...

И адът изгаря от страст,
когато само помисля за тебе...
Отиде далече, както и аз,
останахме някак без време...
Рая превзехме, без милост, със плам, ...

Високите кестени в парка ухаят,
при себе си птици ласкаят,
листата си спускат в петици събрани,
подобно разтворени длани,
деня над децата, които играят. ...

Наближаваше Варвара. Хората го свързваха със следващите два дни. Сава на петия, а Никулден на шестия. Казваха: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава. Варвара наричаха още Варварица, Варваринден, Варванден. Думаха, че била закрилница от болести. Празнуването ú било свързано с предпазва ...

Минù препълнената улица отатък...
очаква те макалатурената* къща!
Пресечи улицата, когато мигът е самотно кратък.
В петък... в петък може би!
Минù, прозорецът е счупен – ...

Как да започна, като нямам думи?
Как да продължа, като мисълта ми се губи?
Каква съм аз и каква искам да бъда,
каква е моята съдба, каква е моята присъда?
Може би най-потърпевш си ти, ...

Все още помня нейната стая
със розово-лилавите стени
отдавна пробвам се да я забравя
но не спира парфюмът ù да ме следи
Очи закривах с длани безнадеждно ...

Какво е поезията
Може би чувствата,
може би песните,
а също така и любовта,
какво е тя, ...

РАЗПАЛЕНА СТИХИЯ
Ти си моята струна игрива,
докосваща най-скритото в мен.
Ти си нежният шепот в мрака,
отнесъл ме с дъх на море. ...

Да виждаме ДУХОВНОТО във всяко същество
Варна - 5 - 9. Х. 2009
Ние, човеците на настоящето,
се нуждаем от верния слух
за утринния зов на Михаел. ...

Аз скитах по света, за да те срещна,
пребродих ниви, плувах в океани...
Със аромат на цъфнала череша,
ти нежно приземи се в мойте длани.
С крилата си запърха край сърцето ми ...

Прегоряло кафе съм
аз във чаена чаша.
Силует съм,
във летните сенки се скрил.
Аз съм твоята кожа, ...

Споделено
Сега, когато хоризонтът ми теснее
и като сух и сбръчкан плод се свива,
все още някъде във мен живее
една невръстна палавница мила. ...

Обещание
Някой ден ще изляза навън.
Ще захвърля страха до вратата.
Ще се засмея, както зная, че мога,
ще изляза на среща - само почакай! ...

Леглото мирише на слънце
Вчерашният секс ме гъделичка
под чаршафа
думите все още са несвързани
и климатикът шепне с тихо тракане ...

Аз, ако в локва опръскам душата си
и смътни очите ми образи виждат...
Не мога, не крия. Признавам вината си,
но съдът ви бялото в мене убива.
Аз, ако в хаоса в себе си губя се ...

-Не! Иване, недей!! Господи!!!
Младата жена се строполи на пода, хвана се за глезена и изпищя от болка. Едър, русокос младеж се приближи към нея и вдигна от земята големия чук, който бе хвърлил в крака ѝ. След това я възседна, положи дръжката на чука върху гръкляна на жената и започна да я стиска за ...

Посветено на
The Poet And The Pendulum
[Part 1: White Lands Of Empathica]
The end.
The songwriter's dead. ...

Нощта е нежна, толкова красива,
когато споделена е с приятели
и прави ме наистина щастлива,
балсам, жадуван дълго, за душата е.
Нощта във ден аз искам да превърна, ...

Ако те бях срещнала по–рано, преди нея, ако бях първата, ако бях опитала… Сега щях да бъда щастлива. Тя е наивна глупачка - страда, защото те е загубила. Вярваше е, че те притежава изцяло и истината я превърна в развалина. Не успя да проумее, че всичко, което има, е онова което е получила даром.
Аз ...

Отправям взор към вас
и ви говоря,
но чувате ли ме,
дори не зная...
И този взор ...

Зачервени очи и влажно лице,
някой с думи сърцето ти сече.
Злобен поглед убива радостта
и се питаш има ли още любов по света.
Къде замина, изостави всичко свидно ...

"Оставен град"
Гняв по улиците стари, гняв в сърцата!
Украсата на къщите събрана в завистта.
Стени от камък, а отпред вратата...
не влизай - там те чака подлостта! ...

Приятелството е вечно, вечно,
ако сме били приятели добри,
ако то не е било лъжовно,
в себе си запазваш топли спомени.
Приятелите вечно се карат, ...

Искам да слея твоите устни
с моите, да те обгърна с ръцете си,
да те докосвам с ръцете си,
да целувам тялото ти с моите
устни. Да усещам дъха ти, ...

Тъгата вали – из ведро.
Насища суграшица мислите.
Надеждата - пепел на вятъра.
Тъмнеят искри във очите ми.
Но ето, не спряла от дни, ...

Препусках дълго в бесен впряг,
пропускайки да се огледам,
подминах всичко. Носех много страх.
Все търсех без да те откривам.
Сега поспрях. Конете ми се умориха. ...

Във утрото очи отварям,
гласа ти щом дочуя някъде, отвън.
И после дълго, дълго разговаряме,
а рано е, все още тъмно е...
Във утрото ръце протягам, ...

В нощта слях се със тъмата
и в миг бликнаха сълзи.
Молех времето да почака,
да не свършват бързо красивите дни.
На молитвата ми никой не откликна, ...

Кротка ли?! Не ме разсмивай! Кротка?!
На масата загадъчно мълчи...
Виж ноктите ù - ноктите на котка!
И същите безмилостни очи...
Настъпи ли я някой - да внимава, ...

Можеш да видиш очите ми,
да почувстваш ръцете ми,
да знаеш, че съм всички,
но все пак аз.
Можеш да видиш очите ми, ...

Нощта настъпи, аз не мога да заспя.
Мълчаливо сгушвам се в очакване на деня.
Умът ми работи - не иска да спре,
издава вълнението си моето сърце.
За първи път се чувствам така, ...