Съжалявам. Сигурно има някакъв начин
да се преглътне вкуса на чуждите устни.
Това, че го има, обаче изобщо не значи,
че твоите от горчиви ще ми станат вкусни.
Съжалявам. Сигурно има някакъв начин ...

Не се обръщай -
просто мен ме няма.
Втълпи си го.
Изобщо забрави.
Със теб приключих. ...

Последните три-четири месеца прекарах у дома. Цигарите ми ги носиха на крака и питаха – „Вино ли ти се пие или ракия?”. „И двете – отговарях лениво”. Мина Никулден, мина Коледа (по нов и по стар стил), мина Нова Година (по стар и по нов стил). Тъкмо се каних да отпразнувам Василица (Банго Васил) ког ...

Пак съм вперила поглед в нищото
и в очите ми пак плуват сълзи,
въздишка, като лист отронен,
откъсна се от моите гърди.
Стоя до прозореца и стиснала зъби си мисля, ...

Вълевски се е върнал от Гърция. Както ви казах в началото, той беше единственият човек от общежитието, с който поддържахме що-годе нормални човешки отношения. В момента минавах покрай една кръчма и чувам, че някой ме вика по име, обръщам се - Вълевски.
- Бегом! - маха с ръка той като ме видя от друг ...

ПИКСИДИС, ГЕЯ И ДЕЦАТА Й
Тя,
откакто всички светове светуват,
все така върти се шеметно,
в своя вихрен танц със Слънцето. ...

Преляла в мен.
Потънала в мечти.
Изплувала от дълбини
на тайни срещи.
Любов, изтичайки сълзù. ...

Нужен си ни, Апостоле, свят,
да премахнем враждите между нас,
радостта и щастието да нямат цвят,
да се кланим само пред житния клас.
Нужен си ни, Апостоле, безкрайно, ...

В моите мечти пак се появи,
лицето ти грее в моите очи.
Приказката моя сега ще ти разкажа,
как сме само двамата на плажа.
Луната и звездите нежно ни се усмихват, ...

Почуках на вратата ти и ти отвори,
съзря ме там - плачеща и жалка,
с треперещ глас ти заговорих,
поисках да покажа нещо малко.
А ти ме гледаше студено, ...

Отново искам да се науча да пуша
и една цигара с теб да споделям,
докато музика слушаме
и делим си постелята,
както направихме в банята с душа. ...

Два чифта обувки тичат нанякъде
(телата в тях са щастливи)
Спират за миг... Тя го целува
После... едните побягват,
а другите тръгват след тях. ...

Следи в снега, обърнати навън,
вещаят празна стая, късна вечер,
какво от туй, че искам да е сън,
щом закъснял съм, а пък ти далече.
Врата притворена и леден мрак, ...

КАТО ДЪЖД ОТ ПЛЯВА
Дъжд от книги като плява над страната заваля.
Всеки книги съчинява по градчета и села.
Пишат стари, пишат млади - слава, почит търсят те.
Книги трупат на грамади - няма кой да ги чете. ...

Бях малко дете, когато чух за вълшебната дума. Отваряла Златна врата. Думата запомних - МОЛЯ. А вратата - тя е за живота и може би за сънищата? Кой знае?
Ще ви разкажа случка с моята внучка.
На пейка, самотен седнал бил старец. С очила и бастун - до него вестник. Гледал към тях - групичката момичета ...

Пред теб
Поклон пред тебе, Господи Христа,
към тебе аз молбата си отправям,
с надеждата и вярата да чуеш ти
безкрайните ми вопли и надежди. ...

Кълваха гарвани сърцето ми. Катранени
разкъсваха плътта ми побеснели,
а то, сърцето, кърваво и алено,
пулсираше във празните ми вени.
Очите ми, притворени от ужаса, ...

Цветове изгряват в черната мъгла,
тонове трептят в детската игра,
сенки шепнат в ярка светлина,
линия умира, нейде тъй сама ...
Копнеж вълната мощно олюлява, ...

София, 19 февруари 1873 година...
Тъмно и студено. Стъпки. Някой чука на портите на поп Тодор Стоянов Митов - учител и свещеник. Тишината на нощта отговаря със самотно ехо - "Чук-чук-чук!" Поп Тодор отваря - пред него стои турско заптие. Изтръпва! Първата мисъл, която му минава през главата е, че го ...

На Бобо
Ще научим ний крачката
да вървят самички.
Ще научим и устата
как да казва срррички. ...

Моят роден баща пръв открил в мен скрити музикантски заложби. Разбира се, по това време съм бил съвсем малък. Не съм можел още да говоря, а целият ми песенен репертоар бил сведен от нежно гукане в моменти на радост до грозни вопли, когато негодувам. Едва ли някой би повярвал, че в крехкото ми телце ...

Зимен дъжд
капчук събужда
младо кокиче на двора
+ + +
Зимен дъжд ...

От дъжда ли ми стана тъжно и пусто,
сълзите ми се сливат с него.
А дали не съм пропуснала -
да помисля отново за тебе?
Дали не започвам отново с мечтите - ...

Ще те стопля
с дъх на прииждащо лято,
с аромат
на трева и синчец.
Ще погаля лицето ...

За да се върнат
И да им кажем че ги обичаме
За да си пишем пак
И пак да се научим да сричаме
И по витрините да блестят пак мечтите ни ...

... че нощем ме сънуваш, зная,
но друга е в безсънието ти.
Че буден пак за мен мечтаеш
и криеш своите сълзи...
Не вярваше, че ще се случи, ...

Като на пейка изхабена
При мен присяда
Не една душица уморена
Натежали от грижи и проблеми
Като картини и гоблени ...

Целият град говореше, че в цар Борисовата градина, господата Морозов и Божинов, там, дето е бюфета, ще откриват художествена изложба.
Сутринта Павлето стана рано. Закуси набързо и излезе. От време на време потичваше и подсвиркваше с уста. Беше му весело на душата. Спря пред бюфета на градината. Имаш ...

Ах, този часовник...
стрелките му познавам по-добре от теб.
Сигурно си мисли, че си ми любовник,
често седя във вас до пет...
Аха, то се съмнало... ...

Ухаеща
на теменуга
бях...
ухание
и друга ...

Моля те,
докосвай нежно
голото ми рамо -
Зад него приютявам
светлото си бъдеще ...

В художник влюбих се наскоро,
от поглед ненаситен покорена,
и мислех си, че лъжат хората,
щом казват: „Той не е за тебе –
със пламък ярък той рисува, ...

Как да я оцениш, като тя е тъй безценна,
как да я съхраниш, щом изплъзва се без време.
Нима възможно е в ръце да я държиш,
тя мигом ще се почувства унизена...
Всеки някак си я търси, а срещне ли я - бяга, ...

Важните неща
Не ти остава време да обичаш.
Оставяш я да чака час и два...
Обиждаш се, когато те упрекне.
А тя също носи душа. ...

Не прогледна и не чу във тишината -
черен поглед, вкопчен е във бяла сянка.
Вместо сърце, притискаш празнотата,
да се запълни, а аз ставам все по-жалка.
Отмервал си минути в безпаметно чакане. ...

Накара ме да съжалявам
за избора да бъда с теб.
Беше грешка, почти признавам -
страстта за самотата не е лек.
Пожелах те, но не знаех кой си ...

Самотата, сълзите, стиховете и песента,
приятелите ми най-близки те са,
пътят без край и нощта без зората
искам да знам къде са?
Мен ме няма, загубих двубоя, ...

Жената, която изглежда фатална
Някой каза, че в квартала имаме такава жена. Бил я видял.
– Каква жена – не повярва на ушите си Симо Патака.
– Която изглежда фатална, бе!
Кварталът ни е един от най-крайните и бедните в София. Там всичко изглежда иначе. Местните пияници се чувстват Лордове. Местният п ...