Животът и смъртта, това са двете вечни и мистични теми, вълнували умовете на човечеството в неговата хилядолетна история. Животът и смъртта лежат в основата на всички религиозни и философски учения още в зората на човешката цивилизация. Но въпреки това, малцина са осъзнали дълбоката и проникновена м ...

М Ъ Р Т В И Т Е П Я С Ъ Ч Н И З А М Ъ Ц И
____________________________________________
"Пясъчни замъци и въздушни кули
са способни да строят само децата.
И поетите..." ...

След жегата на забързания ден
и разхвърляните безразборно думи,
духът ми, спаружен и омаломощен,
от магия среднощна се пробуди.
Прозорецът затворен, но не съвсем. ...

С треперещи пръсти и плахи очи
забързаното ти дихание нежно шепти...
Новогодишна тишина ни обгръща интимно,
незабравимото усещане от танца е взаимно!
Навън е плътна тъмнина, разбулена от уличните светлини, ...

Реших със търговия да се хвана.
Накупих стока, случи се менте.
Оплаках се, но ужас ме обхвана:
- Мъртъв си! – отвърнаха ми ТЕ.
Купих дом – просторен и модерен. ...

Не смей отново да ми даваш шанс,
не смей да ме прегръщаш с думи мили.
Умря в отровата ни нашият романс,
за начало ново - нямам сили.
След мен вратата тихо затвори си, ...

На чашка поканих живота,
5 часа - ракиено време.
Започнах с неохота
да му изливам своето бреме.
След втората минах на "ти", ...

Леден повей
Леден повей
на вятър от въздишка
отронен,
от мисли нежелани ...

Хубаво щеше да е да започна така: Родена съм като птица и затова мама и тате... ама няма да е вярно. Това да не е разказче?! Нали поне малко от малко трябва да има достоверност – автобиография е най-накрая.
Истината е, че съм се родила самотна. И самотна си отраснах То и името ми едно такова.... Каз ...

СВЕТУЛКАТА
(простичка приказка)
Както...
Както във всяка приказка, така и в тази, всичко се случи в една гора. Голяма гора. С много, много дървета. Най-различни. В която всеки можеше да се загуби...
В тази гора живееше един вълк. Не много стар, малко самотен, сравнително весел, леко общителен и поня ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
„Госпожице, от вашето СV
разбирам, че последната година
била сте секретарка в КТV...”
„В рекламата работих, господине.” ...

Стоя сега и драскам в таз тетрадка,
пиша за миналите времена,
как радостни бяхме – малки деца,
тичащи по поляната, не познаващи болката.
Бяхме в хармония с детските игри, ...

Търсене на безсмъртния... Васил Левски
И до днес по нашия край думат история страшно чудна и трижди пъти по-странна. Ако идете да питате някоя от бабите, дето навънка плетат под чардака, ще ви я разкажат сякаш тяхна е, и те са я видели. Но всичко се случи отдавна, преди ази да се родя и преди тейко ...

Избрани магарии
НА МАГАРЕТАТА ВСИЧКО ИМ Е ВЪРЗАНО!
Под път и над път хората ме съветват: „Живей си живота и хич да не ти пука!” Е, добре де, ако можех да си живея живота, щях да си остана животно – скромно и съвсем даже непретенциозно. Ама като бяхме още малки и правехме големи бели, все ни набиваха ...

Мисля си...
имаше дни, в които бяхме тъй безгрижни...
Вероятно е било април.
Сега дни пак има, ала други и различни.
Без светлина и виолетови лъчи, ...

Halil Kurt - Ağlama yağmur gözlüm ("Unutulmaz")
Ağlama yağmur gözlüm...
Ben bu derdi çekerim...
Ateşlerde yansada tenim...
Sanma sevenden geçerim... ...

Craig David Feat Sting - Rise And Fall
Sometimes in life you feel the fight is over
And it seems as though the writing’s on the wall
Superstar you’ve finally made it
But once your picture becomes tainted ...

Огън сърцето ми гори,
в мислите ми си само ти,
да дишам без тебе вече не умея,
искам вечно по тебе да копнея…
Огън силен в мен запали ти, ...

Ти ли беше над съня ми надвесен,
ти ли стопли с дъха си лицето ми,
та сънувах най-тъжната есен,
с плитки дъжд, сплела сърцето.
Уж сънувам, а чувам ти стъпките ...

Когато затворят се всички пътеки
и няма пролука за нас.
Когато осъмнем без стон и утеха
и отегчени застанем без повод на старт.
Тогава ще спрем. Без дъх. Отмалели... ...

(на тъжните поети)
Ти плачеш... като гълъбица,
извила гръд, излива се скръбта
и пада ничком с мъртвата зеница
във черните бразди на угарта... ...

На тебе повече подхожда скъп елмаз на пръст да сложиш, с рокля от атлаз на бал да идеш в някой приказен дворец, отколкото седейки тук, с глупец кат мен, да губиш времето си час след час.
Понякога загубил ум и глас аз гледам някоя принцеса във захлас, ала да носиш царския венец на тебе повече подхожд ...

НЕЩО СЕ СЛУЧВА.
Неуловимо.
Вълна под повърхността
на морето.
НЯКОЙ ОТНОВО ...

Бях отегчена и разстроена от караниците с нашите. Нали бях отличничка, бях добра, различна от другите, тогава защо не ме разбираха..
Изведнъж в съзнанието ми изскочи Той - човекът, който исках да е до мен в най-трудните ми моменти, но го нямаше и сега, той беше зает да е с "приятелите си" и отново д ...

Престани да мълчиш.
Разчупи тишината със взлом.
Разпраши я с юмруци, с ритници.
По мъжки.
Приюти ме веднъж. Обичта ми дарувай със дом. ...

ПОСЛЕДНИЯТ ВЕЧЕРЕН ВЛАК
Какво очакваше?
Да видиш пак
отминалите детски дни...?
Добре, ела и приседни ...

Ти болка в деня ми пося,
бях скитаща чайка сиротна.
Отидох си... днес съм сама...
но двойно по-малко самотна.
Напуснах деня ти... нощта, ...

Минава набързо,
като вятър те бръсва -
в гърдите пристяга,
с мечти те напада.
Облича с целувка, ...

Приятелство, какво ли означава то?
Да бъдеш близък с някой, да споделяш,
да му помагаш във добро и зло
и всичко твое с него да разделяш.
И сблъскали се челно със живота, ...

Като танцуващи вълни
по пътя се преливаме.
Пътувайки към свойта свобода,
скалата стигнали... ще се разбием ли?

на Христо Проданов
Всеки ден е ново пак изкачване
към върха на утрешния ден.
Упорито своя връх изкачвам –
бърза, разнолик, светът край мен. ...

Аз искам с теб небето да разкрия
и хилядите птици сред простора,
в очите ти лъчите да открия
на слънцето, пламтящо без умора.
И как желая с тебе да политна, ...

Зинали гърлато
към небето,
тежко в облачното
сиво,
зиморничаво пушат ...

Целувай ме, дори да кажа „Не”,
все още раната е жива.
Сърцето иска да те спре,
но чувствата останаха незабравими.
Докосвай ме, дори да викам, ...

ОЧАКВАНЕ
Прати ми, прати ми
поне едно писмо
и в него всичко
да не ти е все едно. ...

Злобата разяжда хорските души,
вместо да изгражда, бута и руши,
странно е, че всеки тук я предпочита,
странно е на нея някой да разчита.
Любовта остана някъде накрая, ...