Затръшнах вратата и врътнах ключето.
Не исках отново разбити мечти...
Почистих основно, но там, в чекмеджето
забравено къстче от тебе лежи.
В кутийка от мънички пъстри мъниста ...

Къ тъка съм луднал я ни знъм,
дадох си поледнътъ зъплатъ
дъ тъ видъ гола у креватъ,
гачи ли сънуъм некъв сън.
Ти пъ зе, чи мъ аресъ, мани. ...

Еретичен монах проповядва
по канона на злия апостол.
С халба бира редовно обядва
и замезва със свинско през пости.
По събори, седенки и кръчми ...

Пролет нова и невинна
душите с топлина изпълва,
а моята е сякаш празна
и радостта не разпознава.
Навред всичко засиява, ...

Не случих на мъже, а лешояди,
разкъсали душата ми дословно
и всеки до един със мен преяде
(а уж приличаше на благородник).
Превърнаха сърцето ми във гара, ...

На мама, за предстоящото събитие...
Бяла съм, мамо,
бяла и хубава,
с тихи стъпки
към него вървя, ...

Без смисъл отгоре...
Малки са хората.
И, Боже, прости ми,
далече съм толкова...
И трудно Те чувствам, ...

Диалог ли е това
или кървава корида?!
Със думи удряме,
убиваме, горим...
По тежки те са ...

Ашарак беше дума, прочетена веднъж от Зиярлин в една книга. Особената й употреба я бе нак арало да я запомни. Думата се използваше със значение на създател, но и на унищожител.
Изкупление
(втора част)
Планове...
Толкова много усилия и време вложени в изтъкаването им, в опити да контролираш неконтрол ...

- Какво съм аз? Растение някакво, невзрачно, ненужно. Поне листата ми да бяха листа, или цвят някакъв да имах, а то... Срам ме е даже да се покажа над земята - оплакваше се морковчето. На картофа се оплакваше.
- Виж боба - какъв цвят има. А пипера и домата? А аз цвят имам ли? Все по-дълбоко в земята ...

За Нея
Тая вечер ще ти казвам тайни,
приготви се дълго да ме слушаш.
Тегне самотата. Не случайно,
всеки се нуждае от отдушник. ...

Туптят сърца ни с равен ритъм,
прекрасен бeше този ден.
Но мина време и сам се скитам.
Три пъти отрече се от мен.
16.10.2008

Един огромен облак
приклопи зачервеното око на слънцето.
Вечéрникът си шепне със листата.
На всяко казва малкото му име.
На всяко ще измисли хубав сън. ...

Отрова.
Дълбоко, вътре в мен.
И не спира...
Да, сърцето ми.
И усмивки имам... неуморни. ...

Той връхлиташе с яростна сила,
а с копита потъваше в пясъка
и с напрегналите му се жили
изпълзя със последния талсък.
И с гривата над очите, сияйните, ...

Приказно вълшебниче, очи затварям и те виждам
как идваш прелестен, красив
и нежно искам аз да те притискам,
в обятията ми да се почувстваш ТИ щастлив!
Светът със теб е толкова прекрасен, ...

Борих се, опитвах
да счупя тази преграда,
в клетката затворена като награда,
но тя не поддава и спира ме
да не извърша всички тези грехове, ...

Помолих се в моя храм,
и търсих теб и твоите длани,
а мислите ми, грам по грам,
сега отново са обрани…
В сърцето си едва те връщах, ...

Утрото, казват,
по-мъдро било
от забързана вечер.
Убийствено тиха, нощта
е разтворила мисли ...

Погледът неразгадан...
Поглеждам във очите ти и се извръщам,
от там ме гледа ледено сърце.
Зад маска сякаш криеш нещо.
Какво ли има под това лице? ...

Не ще аз пиша за нощта, когато ме остави,
поръсена - със звезден прах от самота.
Ще седна да напиша нещо,
някой хладен спомен
от онзи грозен ден, ...

Любов
И сега съм там, при всички други. Раздавам се на шепи прах,
първата на теб подадох, богато да насипеш пътеката към тях.
Мой молитвен блян. Ти! След теб – пепелта от жар и свян.
Ръцете със стените се напукват. Светът - еднопосочно ням. ...

Безполова вървя сред страсти
и в очите търся частица чиста,
бягам от егрегорите всевластни
и си нося избора, качен на кръста.
Сънувам кубове житейски ...

Тръгват си гарите,
отлетели са птиците,
дето се клатушкаха кротко
по жиците...
Била ли съм там някога, ...

Ако имах градина, щеше да е пълна с люляци…
В лилавото на люляците виждам теб и в лепкавото на мириса им ми мирише на теб. Не знам защо. Може би е имало люляци, когато съм те срещала, може би си ми казвал, че харесваш люляци…
Представям си градината на прабаба ми, люляци много и теб. Представям си, ...

... какво да ти напиша…
(писма ли са
закътаните
мисли…)
и жаждата ...

Защо слънце, а не дъга? А защо не просто дъжд?
Влага, тъма, студ и екот на стъпки... Самота. А вървях надолу по пътя съвсем не смутена. Обстановката бе тежка. Валеше. Мисълта ми бе насочена в много посоки. Искрено блуждаеше из реалността и това извън нея. С прикрито объркване се опитвах да си обясня ...

Последната луна
на небосклона,
червена
като кървава звезда,
оцъклена ...

В днешно време знаем цената на всичко,
но не знаем стойността на нищо.
О. Уайлд
Есе
Днес все повече се убеждаваме, че имаме цена на всичко, но не знаем стойността на много неща. В забързаното всекидневие спираме поглед на етикетите с цените в магазините, но не всички се сещат да търсят стойностните ...

червени страсти по тангентата
докосват точка-G
след танцът на планетите
спирали Архимедови
зачеват светове ...

Сняг заваля... И вятър излезе.
Лятото гасне във мойте очи.
Слънцето жарко тъй бързо залезе.
Остави след себе си смях и мечти.
Губя се в делници. Сменям посоки. ...

Любов невъзвратима, любов еднопосочна.
И слаба, и ранима, и силна и порочна.
Любов недоживяна, любов недоразбрана.
Отнесена и смела, по пътя си поела.
Отхвърлена от всички и всички победила. ...

Армия от весели лица
ще получиш в този час.
Безброй прегръдки и целувки
ще атакуват празния ти ден.
И щом приемеш подаръкa щедър, ...

Захвърлени цветя на пода
и шум от бягащо такси,
две падащи звезди сред небосвода
и тишина, безкрайна тишина вали.
След малко утрото не ще прикрие ...

ПОНЯКОГА ТАКА СЕ СЛУЧВА
Истина е! Тайно те видях, че е така!
Миньонче малко - държеше под ръка!
Защо мълча....
Защо от мене любовта си скри? ...

Колко още ще живеем по този начин? Едва ли дълго...
Бензинът в кръвта ще ни погуби. Тези ревящи, мощни зверове ще ни убият. Знаем го, но пак ги обяздваме без капка страх. Летим по пътя, присвили очи, на устите с ехидни усмивки. Никой не предполага на кой завой ще поеме последната глътка въздух. В то ...

Удари гонгът. Никой не умря.
Съдиите се сгледаха свирепи.
За жив човек ли ще са без душа?
Нима ще ги усетят, че са слепи?
Залата неистово крещи. ...

Някъде, в далечен град,
за мен една любов гори.
Спомням си онези дни.
Море, море, къде си ти,
с любовен дъх, с весел смях и с мечти? ...

Не вярвах, знайте, че сърцето може – да,
стена бетонна в себе си да изгради,
да впише в нея тежка каменна врата,
ключа й във морето да захвърли!
Не питах го аз често то що иска, ...

Тишина
27.01.2009
Усмихва ми се образът от старата ти снимка,
а болката душата ми безмилостно гори...
И иска ми се пак поне една усмивка ...