На ico10 (Христо Стефанов)
Улавяш и неуловимото
с печата на изящна красота.
Проникваш даже и в незримото
с усмивка светла като сто слънца. ...

Проклет от свойте вечни идеали,
надигаш високомерен поглед към мен,
с очите си тъй студено в мен се взряли,
повече от всякога изглеждаш променен.
Не помниш ли онези стари времена? ...

Като дим от цигара,
желана за двама,
за трети презряна,
от устни незнайни се лях.
И политнах омаяна ...

Нямаше път!
Само пътечка!
И птиците не пееха!
Тревите се снижиха,
а храстите ме удряха ...

От счупените си мечти със стъкълцата цветни,
върху платно от сънища недосънувани…
посипах мисли - тънки паяжини сплетени
и с тях поисках да те нарисувам…
В очите ти наслагах от детството си акварели. ...

Сви се вятърът в лист на самотно дърво.
Нощта беше глуха, безстопанствена, крива.
Всеки завой ми задава безмълвен въпрос,
крайпътните тръни допълват: Защо си отиваш?
Стъклото отпред е последната спирка в живота ...

Забравих се
във телефонната кабина.
Като тефтер, изписан до средата.
В коя - не помня.
Мисля, беше синя. ...

Дъжд ли капе от небето,
вятър ли ме бие в гръб? -
Мъка тегне на сърцето
и приижда студ и скръб.
По съдбата ми злочеста ...

Една песен, която ми е много скъпа...
Музика, текст и изпълнение: Геновева Цандева - bardluna
Аранжимент: Светлин Стайков
У ДОМА
Стихнаха градини и къщя. ...

Ето - виж ме...
Не приличам отдавна на себе си.
И отляво, нали се досещаш защо,
нещо стяга ме, болката...
Стара, но... неприсъща е. ...

.
КОРИДА
Хилядна тълпа от хора,
жадни за кървища и смърт.
На арената се води битка ...

Парченцата любов (като от хляба крайчец),
така приличат на изгряваща луна.
Търкалят се, събират се, узряват
и парят като късчета слънца.
Ту вдъхновяват (трошички от мечта), ...

Топла стая
слабо осветление,
телефонен повик
срещи състояли се...
... обезумяла младост ...

От написването на материала до публикуването му в FROG NEWS AGENCY изминаха само 7 минути.
Жабешки избори
Понеделник, 2 Ноември 2009
Стига сме скачали напосоки. Стига сме крякали неприлично и безцелно.
Тодор Трайчев* ...

Умирам си да се разправям с родни институции! Ма направо кеф невероятен!...
На 32 години най-накрая допуснах мъж да ме убеди да живеем заедно. Речено-сторено. Грабнах багажа и хоп, та у тях! Предупредих го, че вероятно допуска огромна грешка, той не слуша. Сега да си троши главата! Аз от тука НЕ МЪР ...

Тежко, леко - аз чакам.
Битието, небитието, всичко.
Чакам четвъртък, чакам единайсети, чакам Нова година, за да си легна най-после,
чакам по спирките, по хората, по ноемврийския дъжд, по стълбите често.
Чакам си. От време на време спирам, да си промия мозъка до голо. И, без да искам, ...

Времето е някак си заспало --
свита на кравай ленива котка
дреме в двора; слънцето се мотка
в пухкавото свое одеяло.
Някъде в полето опустяло ...

СТАРА ЛЮБОВ
Стара любов...
като старото вино опива...
Стара любов...
Тя остава завинаги стара... ...

Преминах бързо от лятна илюзорност
и в мигове не се повторих ни веднъж.
Претърсвах се в сезони след сезони,
навреме исках, време, да те спра от път.
За жалост май е вече твърде късно, ...

Той седеше на земята и виеше. Минавайки покрай него, хората си мислиха че е луд и никой не се замисляше, че може да е преживял най – жестокия удар, който съдбата би могла да нанесе някому. Денят мина, настъпи полунощ, а прозорците на болницата продължаваха да светят. Наоколо беше пусто. И там, точно ...

Магията ли те създаде -
или космическа искра.
Жадуваш в мене да се впиеш,
а аз от тебе да чета.
И тайните ти искаш да открия, ...

Ретро тема
Повечето самоубили се поети са оптимисти
Не искате да ни простите,
че не издадохме стон
и сега си подсвиркваме, ...

Любов и страст,
никой няма такава власт,
единствени те владеят света,
на живота те са цвета.
Любов и страст, ...

„- Какво ще желаете?” – по навик попита мъжът зад тезгяха.
Очите му тъмни ме огледаха цяла и на гърдите ми спряха.
„- Чаша мартини!” – от мълчание дълго бе дрезтав гласът ми.
Във ъгъла някой се смееше лудо и драскаше с нокти слухът ми.
А свирачът си мислеше, че с китара плача на дъжда ще надвие! ...

Направо във десeтката улучи
стихът, отдалечен от толкоз време!
Не зная аз, но как така се случи,
че юноша безгрижен съм, на стреме.
И пак вървя, и вятъра все гоня ...

Обичам топлите юлски вечери в Балкана, когато легнеш в тревата и се заслушаш в тишината на вечността, когато залязващите лъчи на слънцето галят тялото ти с искрица нежност и топлота.
Обичам нощите в Балкана, когато звездите се къпят в тъмносиньото небе и пръскат светлина по всяко кътче на света.
В т ...

Дрехите сваля
пред огледало-тъга
морна радостта.
Палава вяра
разрошва косите й ...

От лимоните знам, че е кисело.
От бананите само сладни.
От мастилото, с болка изписано,
може би не горчи, а боли.
Обожавам "вкусът" на мастило. ...

Пит наистина имаше намерение да вземе Алекс за уикенда и да го заведе извън града. Обичаха да ходят двамата на поход или на палатка. Обстановката ги предразполагаше да бъдат открити един с друг. Те бяха близки и откровени винаги, но когато седяха около огъня или лежаха един до друг в спалните чували ...

И моля те, обичай ме,
поне сега,
сред цъфналите маргаритки на живота ми.
И моля те, подай ръка,
вземи ме с теб на дълго пътешествие. ...

(на един парфюм, закупен от жена ми)
Парфюмът ти се шмугна под сърцето ми
и сграбчи ускорения ми пулс.
Усетих бърза болка и потръпнах лекичко -
като отрова се разтвори в кръвта ми ...

Луната пак я няма,
тъмнината я е заменила.
Любовта не е на смяна,
оставила е само вкус на ябълка изгнила.
Заедно добре им беше - ...