Историята се случи преди години. Имах колега, който се казваше Хуйо Куропаткин. Твърдеше, че мъжете в рода на Куропатковците били все надарени
като общински бичета за разплод, та оттам идело името на рода. Когато се родил,
баба му Хубa и дядо му Йордан дълго се препирали на кого да бъде кръстен първ ...

Днес си спасен!
Любовта те пожали, но на мен тя само скръб и болка остави!
Днес си спасен, но как ще си утре? Ще разбереш ли някога какво е любов?
Ще узнаеш ли какво е болка? Ще страдаш ли нощем? Ще плачеш ли денем?
Ще се чудиш ли дали тя те обича?! ...

Пред очите си ми само ти -
единствен и неповторим.
Пред очите си ми само ти -
мой любим.
Пред очите си ми само ти ...

Коя си ти, смутила моята душа?
Защо в огледалото се взираш,
търсейки мен в себе си сега?
Излез на улицата светла,
там ще ме откриеш сред многото лица. ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
Едно детенце майка си попита:
„Наистина ли ангелите, мамо,
летят?” „Да, мило, вярно е, но само
кажи ми, как ти хрумна?” „Вчера скрити ...

Не съм сюжет от ваш'то ежедневие,
не съм декор на шибанта ви пиеса.
АЗ съм сам със своите намерения,
пилот на самолет без пътници
... и стюардеса! ...

Разни сенки минават през мен, фантоми от миналото, сладостни, като сироп за баклава, мигове, наивно-цинични и разсеяно-усмихнати. Стичат се по косите на времето и се заплитат в причудливи форми. Не искам да повярвам, че всичко това вълшебно, което сме имали, чезне и се обезценява. В стаята на прежив ...

"Въпроси"
(Еднопулсово)
Една свита в ъгъла,
глуха за всичко -
умираща крехка ...

Прибрах на топло новите мечти,
ще чакам пролет в косите ми да заблести.
Очите търсят прелетни ята,
ах, как е вяла твоята ръка.
Не ù достигат сили зимата да преживее, ...

Има нужда от малко редакция, но в момента се концентрирам да завърша трилогията от разкази. Надявам се да ме извините за това. Приятно четене!
Конклав
Беше един от тези дни, в които напрегнатият градски живот те кара да захвърлиш всичко и да се отдадеш изцяло на себе си. Да, бях решен да направя точ ...

Момченце гледа от портрета –
в костюмче, с нова вратовръзка.
С ръкав стъклото прашно лъскам,
целувам снимчицата вехта!
Детето милвам, то се смее, ...

СТЪКЛЕН СВЯТ
Вън, зад прозореца,
свисти разлютена виелица ледена.
Вътре е топло, мирише мекичено.
По стъклото дете с розово пръстче рисува. ...

Аз - весела вълничка.
Ти си носталгичен бряг,
който ме примамва
с тихата си благодат.
Аз съм палава вълничка, ...

Ливадата в сърцето ми е овършана из основи
и то от най-познатите за мен лица,
устите им големи са ръждясали окови,
защото са лишени от копринена душа...
Нима очакват да съм мека, като одеяло ...

Дъще моя, мое нежно злато,
мое искано и слънчево дете...
мое щастие, с любов богато...
дар от Бога си и от сърце...
Пред тебе, мила, съм виновна, ...

Седя си аз сега и гледам мача,
че компът ми е силно окупиран...
На теб навярно просто ти се плаче,
че в Нет-а никъде не ме намираш...
Седя си аз сега, за теб си мисля, ...

из новата детска книжка
с гатанки и стихчета
на Борко Бърборко
Стъклата зимни кой така
изкусно ги е изрисувал? ...

В далечен град, по улици, с които бързо свикваш,
снегът разхожда се, оставяйки зад себе си следи.
Застанал зад волана, през прозореца надникваш
със поглед друг и виждаш път... но трогва, че вали.
Вали красиво, а песен поомръзнала звучи за фон. ...

"Отскубнал бих сърцето си..."
Шандор Петьофи
Сърцето от гръдта си
ще изтръгна, хора!
(И без това на вас принадлежи) ...

Беше хубава вечер. И светла.
Пълнолунна, с лилава основа.
На звездите смълчани приветът
бе намигване, като на своя!
Всичко беше изпипано точно. ...

Ангел си
На облак бял се нося
и летя в една посока
окрилен от любовта ти
в безкрая на копнежа! ...

Живот съм: болка, вяра, вик
и топла рима, и вина.
Нотирам този кратък миг,
преди да стана тишина.

Вероятно живея добре,
като малко петаче в подплатата
и сега ми е топло и тъмно,
не достига до мене заплахата,
че ще бъда похарчено някога ...

На дъщеря ми
Дете, дошло на този свят
от чистата и святата любов,
бъди благословена, дъще моя,
и нека - Бог те озари, ...

/ по Татьяна Танько /
В душата ми - чернозем изоран,
а уж беше добре засят...
Колко е тъжно... Стихът е надран...
Пак сме по пътеки със сняг... ...

Не обичам да ме разпознават. Суетата си забравих захвърлена някъде из младежките години и така си се чувствам най-добре. Свикнаха и хората, дето са наоколо - пенсионерите от кооперацията, продавачките по магазините, клиентелата на кварталното кафене, там, дето си пия кафето. Приеха ме като свой, кат ...

Ако възникне нявга спор,
какво съм бил – или не съм,
че стихчетата ми на двора
се раснали като салкъм...
Или се раждали самички ...

Душата, свита както бебе в пелена,
проплакваща от болка, от тъга,
безмълвна днес остала сама
да плаче, да проклина любовта.
Една въздишка тихо се отронва ...

Песента на Балкана
„Балканът пее хайдушка песен...”
Хр. Ботев
Днес не пее. Мълчи. Като ням е.
Нито стон, нито вопъл се чува. ...

На монитора винаги
е твоята снимка,
защото си моя
внучка любимка.
Погледна ли слънцето ...

Харесва Ви да сте добра
и малките деца обичате.
Аз виждал съм Ви със ръка
да галите едно момиченце.
И пак със същата ръка ...

знаеш ли мойсей
все пак онова море
наистина има път към
обетованата земя
и даже знам как да повторя ...

Цветни стъкълца - трудно се редят.
Пръсти уморени - лесно ги трошат.
Рамките оловни стягат кат окови.
Ала днеска вече са готови.
Бляскави искрящи ...

Принцес Ивон е с нов Барон,
събират ласкав тен на яхта „Лубрицица”,
напук на кралския канон -
днес акостират бодро в Ница.
Сто папарака хищно ги преследват, ...

С чистотата на тялото
след взет душ,
уханието прекрасно
на кожата и дъха,
настроението щастливо ...

Понякога не знаеш какво те очаква,
понякога не знаеш, че ще боли,
търсиш причината в себе си...
Напразно ли бе всичко, кажи?
Очите ми теб търсят, ...

Пианото пращи във центъра на сцената.
Пианото сподавено ридае
и мятайки искри, изгаря във стенание.
Минутите се бесят, секундите – разстрелват
и времето изчезва във задкулисен мрак. ...