Целувките на моята любима
са вдъхновение за всяка рима,
звездите те свалят от небето
и спират, и пускат ми сърцето.
Шоколадче на езичето ù има, ...

БУРЕНЯСАЛИ СТРОФИ
____________________________________________
Aвтоиронично!
Опитах се
да скрия ...

Две листа
разделени от Гринуич
и паралелна самота
+ + +
Есенни листа ...

Блестеше от възторг кат небесата,
пиратът със едно око - бе огнено,
и тайничко докопал се до златото,
отмъкваше го с черните си кораби.
А с грубите ръце, като медузи, ...

Призрак, дух, виждам те, стоиш пред мен. Но как? Това не си ти и името ти не е същото. Гледам го изумено, взират се очите ми в него и сърцето ми трепери, ръцете ми едвам успяват да се сдържат, трудно ми е да се владея. Не, зная, че трябва да продължа, но не искам, не искам някой друг да заеме мястот ...

Скоро станаха три години, откакто се взеха младите. Калина излезе добра снаха. Разговорлива и лъчезарна. Тялото ù се виеше като фиданка и предизвикваше завистта на жените от квартала. Прочу се с доброто си сърце. Петрана, нейната свекърва, я обичаше като собствена дъщеря. И сега, тя беше щастлива, ч ...

След себе си оставих само капки кръв по огледалото -
нито стих прощален, нито светъл спомен.
Когато отминавах, знаех, студ ще ме обгърне цялата -
тоя студ вековен, тоя студ гробовен.
Не бягам, а напускам твоя празен свят и обещания! ...

Едно време като гледах „Манджурския кандидат” не можах от раз да схвана като как така някой би убил човек, само защото друг някой преди това му е пуснал по телефона някаква мелодийка например. Е, сега вече знам от първа ръка. Щото съм в ролята на същия тоя Манджурски кандидат. Като чуя „Бяла роза”, ...

Аз съм...
... словата ти неказани, но чути,
лиричната ти песен неизпята,
въздишката, притихнала в гърдите,
сълзата във очите непролята... ...

Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото
няма вече ни пътя, ни къщите
само бяла гора от сребро.
Атанас Далчев ...

ЛЕТИМ – САМО НА УСТНИ
„... на брега на моето лято...”
Петър Караангов
Акостираха устни
на брега на моето рамо. ...

Попитах вятъра къде да те намеря?
Прошепна ми: Върви след мен!
И тръгнах планините да катеря,
обречена на любовта във плен.
По стъпките му яростно те търсих, ...

След толкова време
и толкова страдание,
какво още ще вземе
нашето навежие?!
Всички вървим напред, ...

Приказно красив е днес денят,
слънчице от рано се усмихва,
птички с песни въздухът гласят,
дори и вятърът за миг притихва.
Нека вдигнем пълни чаши, ...

Пътуват мислите ми без посока и никъде не срещат бряг. Тъй празни са и безпредметни, че ми се вие свят. Пресъхнаха сълзите по лицето, безизразни очи, уста... И моля се - поне сърцето да оцелее в тази сивота. А то е живо, чувам звуци и ме залива светлина. Велико, мое чувство! Спасена съм! Не съм сама!

В години съм, а ме е срам:
в монитора се взирам,
а в синкавия му екран
аз нищо не разбирам.
Компютърът едно си знай - ...

Завистливи, избухливи и злобни,
търсим отговори за себе си
без себеопознаване, без смисъл -
нахакани, арогантни, цинични,
себично устремени към целта ...

Съвремие
Невероятни са най-лесните неща,
а вероятни са най-невероятни!
И кой забърка таз боза,
препълнена със непонятност? ...

Сбогом! - казвам ти и се обръщам,
поглеждам в чуждата страна,
правя крачка, но не бързам,
с надежда да ме хванеш за ръка...
Тръпки, огнено студени ...

Blue Stahli – Kill Me Every Time
Take me.
Break me.
Take me.
Break me. ...

Този ден беше безличен -
нямаше думи за свада.
Ехидни и методични
мъниста на връвта здрава.
Нищо особено - делник подстриган. ...

на Гошко,
който доскоро беше моят Гошко.
стискам ти лапци.
Започнах да изстивам. По мъничко изстивам.
Изгасвам негоряла, незапалена дори. ...

ОРЪЖИЕ
От името на Момичето:
Денят премина бързо, неусетно. Ден като всеки друг без промяна. Самотата стана от поносима до степен на непоносимост. Тишината заглушаваше мислите ми. Душата ми се бунтуваше и искаше да крещи. Гробно мълчание бе и в главата ми. Гласовете, които преди чувах, бяха заглъхна ...

Ще бъда една втора.
Ще искам по три.
Но в пъти няма да меря.
Взел си, каквото и дал.
И, да… искам! ...

Във ранна утрин буди ме гласът ти,
във късна нощ ръцете ме приспиват,
попива тялото ми твойте пръсти,
а устните ти дяволски опиват...
Очите ти са моята утеха ...

@
без теб
животът ми е
кораб-призрак
по палубите ми вият ...

01.10.2009г.

Душата ми плаче за сняг
“Душата ми плаче за сняг,
за чисто, за бяло душата ми плаче.”
С. Цанев
Бяло. Бя-ло. Бял-о. ...

Посветено
... на Станимир...
Ти си тръгна съвсем ненадейно
и след тебе пося тишина,
опустя и животът ни беден, ...

... Спомен -
като светъл лъч
озарил нощта,
аз те пазя
в сърцето си ...

Обичам те, живот,
макар да знам, че си един,
макар че си неуловим!
Макар да знам,
че утре може на гибел да ме запратиш... ...

Нощта е тиха и прекрасна
и нежно гали моята душа.
Дъжд вали приятно,
потропва по покрива и
по заключената ми врата... ...

Тая приказка е моя...
"Ние сме това, което сами сме сътворили
за себе си."
Новороден денят
направи първа стъпка. ...

00000000000000000000000000000000000000000000
Утрото настъпи. Един лъч се плъзна по прозореца и заигра по лицето на Кити. Тя бавно отвори очи. Огледа се внимателно. Намираше се в библиотека. Но ù се струваше някак позната. Ами да! Библиотеката на братовчед ù Бекен! Ръц ете и краката ù бяха вързани. О ...

Вкусва с устни пурпурната течност,
нощ след нощ - грехът му трае цяла вечност!
Клепачи с мигли дълги се притварят,
остри като бръснач зъби кожата разпарят.
Вик на болка из улицата отеква, ...