Предварително П.П. – всяко съвпадение с някакви бани или хамами е напълно безотговорно и хептен случайно…
На братовчеда - Честит имен ден!
- Ама какво пак сте се събрали? Няма ли работа за вас, а? – развика се още с влизането Мустафето.
Компанията в старата селска баня изведнъж замлъкна. Даже Кирето ...

Старици с длани черни и напукани,
приглаждат си забрадките. Едва
замлъкна попрегракнала от кукане,
онази кукумявка. И трева
душѝ полека в дворчетата китките, ...

С чужда пита
помен не правя.
(Много обичам
своите мъртви.)
Съ́лзи не лея, ...

ЧЕРВЕНО ВИНО СНОЩИ ПИХ
Червено вино снощи пих
на пейка сред площада.
И вятър галеше ме – тих! –
с къдриците на Влада. ...

Разговор между Критиците Тютюлка и Лъчезор
– Пак нагласявки!
– За къпинчовците и Слънчовата булка от предишната част ли говорищ?
– За тях, я! Уж са съществували милиони години преди хората, а се оказа, че са деца на човешка жена. Как Мирабела ще обясни това, м?
– Да, напоследък все такива анахронизм ...

Всеки ден, общо взето,
чувам поне дузина:
,,Ох, на мама детето!"-
от сутрин, та до амина.
Поне да беше мъниче ...

- Виж! Колко е хубаво времето! Лято е. Слънце. А ти си навел глава. За какво толкова мислиш?
Младият мъж погледна стареца в очите и каза:
- Не знам дали си внушавам, но ме е страх.
- От какво се страхуваш? Млад си. Работиш. Имаш сили.
- Все си мисля, че ми има нещо. Че съм болен. Нали виждам хората ...

Този ден не е сън. И повтаря
твойте дози мечти, но по две...
Този ден е сънят на жътваря,
дето жъне под ясно небе.
Там жътварската струна отваря ...

Ръцете му трескаво се плъзнаха по краката й и нагоре, търсейки проклетите връзки. Елизабет реши да го разсейва, като започна да хапе закачливо ухото му. Той изръмжа ниско и застина, наслаждавайки се на приятните тръпки, но съвсем скоро желанието по-бързо да разкара проклетите дрехи, които им пречеха ...

Да те обичам аз ще спра,
когато небето спре да рони дъжда,
ще спра твоя да бъда пленница смирена,
тъй като ме правиш мишена.
Да те обичам аз ще спра, ...

Скръб навява на сърцето паметта.
Казват - времето лекува
а аз тъжа
и ще грейна ли -
кога? ...

На диван при психолога,
превъзмогнал своя свян,
да разкрия аз ще мога
съкровения си блян:
- Моника по монокини ...

Сага за двата бастуна
епизод 63
След глътката горещо кафе, единият с лека въздишка казва:
- Нашите предци, наборе, са били истински мъжаги! Това Крум Страшний, Симеон Велики, Марко Кралевити ...
- То, джанъм, днес техните внуци също са мъжаги, но с по-нежни снаги!? ...

Облени в жълто слънчогледови поля.
Потъвам в мириса на слънце и позлата
и виждам в твоята протегната ръка -
слънчоглед, събрал в усмивката си лято.
С цвета му в топло-жълто ти ме гледаш. ...

Вода в небе
дъжд не е
само когато към земята капката
реши да слиза е
вода в небе ...

Никой не знае, че морето плаче. Всички са виждали гнева му, как вълните като стоманени юмруци бият по брега, трошат скали и завличат кораби на дъното. Морето приласкава, морето се гневи, морето изглежда далечно и безразлично. Но само най-старите моряци са чували как по пълнолуние плаче. Разказват за ...

Това е една страшно невчесана философска раздумка за Хората и Мишките , базирана на сериозни научни изследвания.
ЗА МИШКИТЕ
(А) Първото научно изследване е знаменитият експеримент ‚Вселена 25‘ (Universe 25 ) – линкове за статиите в (1,2,3 и 4).
Целта на експеримента е да симулира демографското разви ...

Иванчо: Тате, напоследък непрекъснато говорят, че България загива. Вярно ли е?
Бащата: Не, сине, тези които говорят така дълбоко грешат. Лао Дзъ е казал, че за да загине нещо, първо трябва да стигне до процъфтяване.

– Не съм съгласен! Адът трябва да си остане под земята – не му е мястото сред Седемте небеса.
Архангелът пристъпи напред и сиянието от ореола му плъзна из въздуха като горещо, тревожно дихание. Нажеженият въздух парна деликатните криле на гърба перперуната, застанала пред огледалото – в цялото си тъ ...

Мои стихове - малка радост
като мигли - късметчета,
от очите паднали.
Мои сладки измишльотини,
трогващи ме до сълзи. ...

Тука има, тука нема.
Смисълът – велика тема!
Всеки мозъчен кретен
преценява по обем.
Зрънцето на мъдростта – ...

В огън пристъпвам, молитви шептя.
Спомен за древно богатство ви нося.
Корен свещен в гърдите си пазя,
щерка на чудна, безсмъртна земя...
Бог сътвори ни най-първи в света. ...

Прелистих календара на живота
и питам се - За нещо съжалявам ли?
Разбира се, че - Да! И то, защото
на никой не отвърнах, а прощавах.
Недейте ме съветва по Библейски ...

Не знаех как и откъде дошла съм на света.
С възторг посрещах всеки ден! Мечтаех през нощта
на кон да дойде моят принц и да ме отведе
в дворец, в къщурчица дори - където и да е!
Но предан да е рицар мой, обрекъл се до гроб! ...

Понякога се питам защо съм се родила.
Дали, за да изплащам нечий чужд грях със сила?
Сила, която се изчерпва, щото и аз човек съм.
Душата иска молитва спокойна, като нежен сън.
Спокойствие жадува то. Слова пропит със смях, ...

СЪЛЗИ - емоционално изпотяване

Със спомен за гора,
в студа, разпалвам
своята камина.
Кипи в душата ми вода -
изплаках я, ...

Още рано от зори
слънчице наднича,
пръска огнени лъчи
на Мимето в очите.
Петльо рови край плета, ...

Село Змейково
Глава 7
Тази вечер малкия Петърчо спа в топло легло. Митра му разказа приказка, и когато се унесе го зави майчински, помилва го и го целуна по челото. Това дете отдавна не беше усещало истинска ласка, нежност и топлина. Само то си знаеше какво беше преживяло в пещерата на Брегините. А ...

В едно колкото далечно,
толкова и близко, царство
на игрите, на децата вечно
царство - господарство,
живееха щастливи ...

Над тънката, кристална чаша вино
очите ти, във флирт със светлината,
менят магичния си цвят. Нюанси синьо.
Вън гасне залезът. Последните остатъци
потичат бавно по ревера на стъклото. ...

~~~~~~~~
Морето се протяга като котка
и мърка във краката ми лениво,
На бриза, с мълчаливата походка,
тревогите ми тихичко измива... ...

"Тя знае, че не искам да я виждам,
а ето, че е тръгнала. Защо ли?
Да, в болницата ходех ѝ на свиждане,
но правех го единствено за Поли.
Пред всички лъсна тази изневяра ...

Ако повтаряното от жена ми „Движението е живот“ е вярно, бълхите трябва да живеят повече от костенурките…
хххх
Пена избесня: „Край! Не те познавам! Повече не ми се обаждай!“…
И седна, вперила поглед в телефона, да чака позвъняването му…
Хххх ...

Първи тежки капки будят тишината.
Над нощните улици плисва топъл дъжд.
В локвички игриви спира се водата,
завърта се, после се втурва изведнъж.
Капките дъждовни пеят по стъклата. ...

Люба
От месец обмислях как да се разделя с Люба, без да я обидя и нараня. Знаех, че е невъзможно. Тя ме обичаше. Истината беше, че от две години и половина живеех с нея и това време бе най- спокойното и хубаво, което съм имал. Но разбрах нещо, което не ми даваше мира.
Люба бе прекрасна млада жена-ум ...