Говори ми така, говори,
искам само гласа ти да слушам,
както иска земята след суша
топъл дъжд и трудът да спори.
Говори ми. Затварям очи ...

Глава първа
Езамар
Октомври бе чуден месец: последните лъчи на лятното слънце галеха позлатените широкополи листа и ги правеха още по-красиви; презрелите горски плодове въздишаха при вида на слънцето и се пълнеха с аромат и сладост. Но не само те се радваха на топлото есенно време - една самотна фиг ...

Суша ли?!
По
Искам да го направя като «Климати» на Андре Мороа, за да се видят двете гледни точки, та да стане по ясна ситуацията. Прощавай Марко!
Обади ми се онзи ден жената на Марко, наш Марко 088... Не, агент под прикритие 007, обърках се.
- Здравей, Светле! ...

Докосвам сянката ти в тъмното
от сив цигарен дим,
изчезващ във нощта...
Докосвам нежната ти кожа,
а тя е леденостудена, ...

Любовта е като част от творение на изкуството.
Дори най-малката частица е красива.
- Stacie Cunningham -
Нека да се срещнем под дървото!
Там под звездния и кичест небосвод, ...

„Имало едно време...”
Идва момент във всеки човешки живот, когато човекът трябва да се влюби. Да разбере що е мъка, страст, тъга, копнеж, блян, огън. Да узнае какво е да си пленен, без да имаш окови; да усеща езиците на пламъците по себе си, без да има огън; да се сбогува със съня си, без да го жела ...

Мейд ин Чайна
Купих си червена химикалка
от книжарницата на съседа.
А после – мейд ин Чайна
видях и направо ми приседна. ...

Когато в тишината до прозореца застана
и вятърът косите ми назад разпръсне,
аз слушам на щурците песента
и се взирам в тъжната луна.
Вятърът тъй нежно косите ми гали, ...

Болката е навсякъде по света. Тя може да бъде причинена от душевно или физично нараняване, или пък от взето решение. Изпълва ни с гняв, със сълзи, с отчаяние дори. Каквато и да е, тя е болезнена и, макар трудно, е преодолима.
Като се замисля върху всичко това, все повече осъзнавам, че, когато е прич ...

Животът е река - плитка и дълбока.
Животът е мъгла - гъста и широка.
Животът е стенание - пленително и нежно.
Животът е страдание, копнеж и покаяние...

Бил съм насаме с теб, в ума си.
А в сънищата целувал съм устните ти.
Хиляда пъти.
Понякога те виждам да минаваш пред вратата ми.
Здрасти, мен ли търсиш? ...

БУДАла
Мечтая да съм бог щастлив
със шест ръце и две сърца,
добър, сърдечен, милостив -
това бих искал за съдба. ...

Беше изправена право нагоре. Не виждах. Нямаше как да видя в пълната тъмнина. Усещаше се с гравитацията, която беше в своята максимална сила.
Невиждането играеше своята благотворна роля върху сетивата и силите ми, като им спестяваше вероятната истина. Въображението пък, обратно, тушираше този ефект. ...

В чаша празна
давя се в мисли далечни
на чуждо сърце.

Като дъжд...
Вали...
и водата се стича
по тъжните улици
като дива река! ...

Измамно е лятото –
дъжд ми надзърта в очите.
Небе нажежено
припламва и дълго кънти.
Горчива, вината ...

Звездите изтръпнаха.
Горестен вик
раздра студения синкав воал!
Звездите заплакаха в същия миг,
когато дочуха: "Гагарин умрял!" ...

Реките ще се пълнят и ще плискат,
по билото до езерото с бента,
но живата вода, дори да иска,
не ще вирее в мъртвия цимент.
А кално ще се лее, като пърхот ...

Попита морето: - Защо си се свил?
- Аз я крия от всички. Затуй съм унил.
- Разкажи ми тогава, защо ти тежи?
- Как да го кажа? Преливам в мечти.
Почти като тебе и твойте вълни... ...

Прегръщам слънчевия лъч,
който в зениците ми
пламъчета пали,
но не мога да пусна
загадъчната лунна светлина, ...

Къде си ти сега?
Ранена бродя по света,
а ти си толкова далече,
сама останах вече.
Обичта ти жадувам аз, ...

6.00 сутринта е.
Тъкмо небето посреща любимото и така чакано слънце и изпраща вече изморената луна. След няколко часа тя отново ще се върне и така е всеки ден.
Вятърът подухва леко и листата на дърветата потрепват като струни, докоснати от ръцете на талантлив музикант.
Птичките току-що отварят очите ...

В тоз живот и аз обичах.
С любим човек щастлива бях.
Дарих живот, любов раздавах,
но скръб ужасна преживях.
Но бурите в живота отминават, ...

БЛАГОДАРЯ
Моето намерение вече аз знам.
Търсенето ми приключи
и разцъфна ми животът
с радост най-голяма, ...

Ограда-мисъл.
Завързани чувствата
за разума–кол.
Буря-истина.
Въжетата късат се. ...

А мисля все за теб. С какво - не зная -
душата ми обсеби изведнъж.
Тръгни до мен. Навън от тази стая,
тъй както първите жена и мъж,
да минем под заспалите дървета. ...

Имах чувството, че си някъде наблизо.
По телефона чух гласа.
Той беше същият, но образът, уви,
се размиваше в моята глава.
Опитах се да си представя ...

Помниш ли дните с дъх на вечна свобода,
когато още не беше ни оплела любовта.
Не знаехме що е болка, ни тъга,
ни що е огън от любов и несбъдната мечта.
И в онзи ден, както винаги, събудих се, ...

Като роса по леглото ти
с първи петли ще се сипна.
С теб се разделяхме сто пъти,
а все не мога да свикна.
Сто пъти тръгвах нанякъде, ...

Дедите ми не били бунтари.
Даже кротки хора са били.
Обикновени земеделци и овчари,
както други по нашите земи.
Вечер се прибирали по тъмно, ...

Изтощение...
Ябълката в райската градина,
която не може да цъфти,
любовта в моите дни,
която винаги стои несподелена. ...

ДВАМА СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
Бе началото на дъждовния сезон. Тази вечер не валеше, но въздухът бе натежал от лепкава влага, която се просмуква във всяка пора на тялото и не дава на потта да се изпарява. Владееше онази задуха, която кара кротките селяни в този край на света да изпадат в „амок” и да търчат об ...

Спомняш ли си, ми кажи?
Спомняш ли си ти за онази, малката,
на която любов обеща...
Спомняш ли си ти оназ, наивната,
на която душата като звяр раздра... ...

Зимни цветове
В мразовитите простори птиците самотно грачат,
По-самотно е сърцето, неспособно да заплаче.
Непрестанно я терзаят мрачни спомени далечни,
Радостта е мимолетна, угризенията - вечни. ...

Подарък от сърце
Здравейте! Дълго се чудих и най-накрая се реших да ви споделя какво точно стана онзи ден. Е, ако започна да пиша и за вчера, извинете ме, но просто като започна да пиша и забравям, че има човек или може би повече от един човек, който, или които, трябва да четат това, което съм напис ...

Само в миг да си спомня,
когато заспивам,
как дишам, че мисля, че съм.

Пак си унила и мрачна,
о, моя душа, скитнице!
За мен си толкоз прозрачна -
пак си ранена, нещастнице!
Идваш да плачеш горчиво, ...