* * *
На остров самотен, след буря среднощна
на плажа лежат две тела,
слънцето грее - денят е разкошен,
а те са на остров сами - той и тя... ...

Любовта дали е чувство,
идващо веднъж в живота,
или е едно изкуство,
тежко като кръста на Голгота.
Може би намерил си безкрая, ...

Уморих се да чакам
с усмивка да ме посрещаш.
Уморих се да чакам
за едно обичам те прошепнато.
Уморих се да чакам, ...

Плът от грях и падение,
дух от болка и съмнение,
сълза от радост и от мъка
среща те едва на разлъка.
Ръка в ръка се не допират, ...

Днес отново минах оттам и надникнах с надежда да те видя.
Да, знам. Ако те видя, няма да е така, както всеки път си го представях. Сърцето ми сигурно щеше се пръсне. Краката ми щяха да откажат.
Вместо теб, видях празната улица. Хиляди пъти съм минавала оттам. Тя водеше към дома ти. Помня как излизах ...

Сърце,
разкъсано,
разпънато на кръстопът -
Боли...!
Очи, ...

(само за жени)
Макар че наближаваше четиридесетте, Милена все още минаваше за хубавица. Така поне твърдяха приятели, съседи, роднини и, разбира се, мъжът ù. За този имидж помагаха и веселият нрав, чаровното излъчване, енергията и оптимизмът, с които заразяваше околните. А и сексапилното тяло, което ...

Абитуриенти
Изпраща ни учителят любим.
"На добър час!" - на всички пожелава...
Сълзите си не можем да сдържим -
раздялата на пътя ни застава. ...

За да те обичам в тишината,
е за да те гледам докато заспиваш.
И моля се господ да те доведе при мен,
за да мога да пазя сърцето ти винаги.
За да те обичам в тишината, ...

Усещах, че ме гледаш вечер
от огледалото на моите цветя.
И сърдех се и исках още
да видя твойта лаеща душа.
Не се променям и не уча ...

Очите ми - два изгрева недосънували,
огън и вода изстрадаха,
но не се наситиха и жадни останаха.
Устните ми – извор звънлив,
от облака мрака изпиха, ...

Приятели - незабравими
На наште преживявания аз вече казвам край,
училището наше отново каза Bye.
В него ний половината си живот
сме изживели, а спомените наши ...

Тебе Бог те прати за подарък
и заръча ни най-нежно да горим
в съдбовен пламък, толкова жарък.
Вселена цяла с обич да взривим.
Насън ли бе или наяве – ...

Гумичка
Гумичке, гумичке,
в кое чекмедже си сега
да излезеш, да изтриеш
грешките на мойта слепота? ...

Все още чувствам
Струва ми се, дълго бродя из полята,
на несподелена обич със сълзи пролята.
Всепогълнат с упование от самотата,
аз изгубените думи намерих на земята. ...

Нервно прехапала устните си,
забивах токчета в сърцата на плочките
и броях минутите, изтичащи през релсите.
Перонът сега е моето петно надежда
и цялата ми вселена до него се свежда. ...

В сивите градини на самотата
сиви плодове бера,
в устието на сивата река
пера си сивата душа.
Сив е светът, в който аз линея, ...

Те имат свято право на това:
с нелепи имена да ме наричат,
да ме захвърлят подло във калта
с усмивка шепнейки, че ме обичат.
Те имат свято право всеки път, ...

Кралят-слънце живее нощем в една вестникарска будка в краен квартал. Точно до голямата автобусна спирка към Центъра. Претичва през тротоара в тъмното и се вмъква там, за да властва. Защото много обича да властва!
Кралят-слънце обича и да мрази - себеподобните си, времето, котките, бездомните кучета. ...

Слънцето, склонило глава, преваляше в остри тонове към кривките на планините. Безкрайността на пътя вече се блъскаше из мислите ми и усещах как налудничавостта ù изпъваше нервите ми. Спътникът ми се беше отпуснал и ритмично похъркваше на не толкова удобната седалка в автобуса. Само моторът му шепнеш ...

Защо да чакам за причина,
за да се хиля до уши.
Виж, свърши тази зима.
Наоколо цъфти.
И вече се усмихвам, ...

Пропуснах те във своето мълчание.
А ти открадна ми съня.
Сега съм пленник във очакване,
да ме погълнеш и в деня.
Надникна в мен и в миг светът ми рухна. ...

Малки кончета игриви
със опашчици красиви,
с остри щръкнали ушета,
тропкат с дългите крачета.
На полянката играят, ...

Настъпват подлост и притворство,
отстъпваме пред тях без строй,
но не престава нашето упорство,
макар да е отчаян този бой.
И гузно бремето ви носим ...

Тежка нощ се спуска над земята.
Скверна тишина се стели над земята.
Жалостни отблясъци със цвят на кръв пролята,
капят жално, сякаш са от рана на луната.
Режещият вятър дори се е смълчал. ...

Ние хората наистина сме странни птици! Забелязала съм, че обикновено извъртаме нещата така, както на нас ни е удобно. Независимо дали става за нещо изключително лично, или за по-глобални въпроси. Ето например компютрите: непрекъснато се говори, че заради тях децата нямат пълноценно детство, защото п ...

Едва ли би могъл да бъдеш воин,
защо ли се опитваш да си рицар?
Светът ти е един утъпкан строй,
по-сив и от стените на тъмница.
Денят ти е в минути подреден ...

„Не сме ли днеска вече други?
Дали навеки се загуби?
Дали без теб останал беден,
ще те дочакам, ще те зърна,
или тоз стих е стих последен ...