Дете
То дъх поема и проплаква.
Една звезда отново засия.
Детето. Последната надежда
на света. ...

Изпепелена съм,
родена с чувството за обич,
щом въглени от небесата завалят-
опитай с малко нежност.
Изпепелена съм, ...

Дух
Да ме целуне мрака, малко нещо,
аз умирал съм преди.
Да линея вечно в тъмна бездна,
смешно нещо е, нали? ...

Гласът ти каза ми: "Ела"
и аз се гмурнах в тъмнината.
Напред, с протегната ръка,
и бавно движейки краката.
Очаквах топлата ти длан ...

Следващите редове съдържат неприлични думи и изрази.
Въпреки това, авторът смята, че произведението е подходящо за лица над 14 години.
Точка на гледане
Това е една изповед. На едно нагнетено национално самочувствие. Намира се в един ъгъл. Нахвърлено под националното съзнание, националната гордост и ...

И на белия лист
се простря черта
черна
Застана на ръба и
погледна назад ...

Тя е като кафе със захар и сметана,
нагарча, сладее и гали като кадифе,
от нея пия и чудно тъй тя става по-желана.
Тя е като ягоди с вино, подбрано и пенливо,
важно е това, що ти едва долавяш, ...

По скулите ми лепне тишината,
почти шамарна, сепната и зла.
И иде ми Оная със Косата
да пие чай със мен да призова.
(Ох, твърде суицидно. Тъкмо аз ли? ...

Сърцето обезумяло за теб бие,
в мислите ми често все си ти.
Замина да работиш във чужбина,
няма те вече година.
Иска ми се да се върнат онези дни, ...

Годините приличат на весла -
загребват времето и те понасят
към някакъв далечен бряг желан,
на който си решил да търсиш щастие.
Ако във буря счупи се гребло, ...

Лесна истина
(На сестра ми)
Аз винаги раздавах се, без нищо да очаквам.
Допуснах те в живота си, изпълнен със тъга.
И всяка малка радост, дори да беше кратка, ...

Мислите ми все към теб летят
и с тях изпълнен е денят,
а щом се спусне пак нощта,
душата ми разкъсва се от самота.
В очите се разливат потоци от сълзи. ...

“... Интелектуалецът е човек, намерил за себе си занимания,
много по-интересни от секса...“
Днес...
да си интелектуалец
не е лесно... ...

Тръгваш!
А не мога да те спра!
Мълча! Не мога да ти кажа нищо!
Аз съм само огън във съня ти...
А ти си моето огнище! ...

Живях ли досега, или всичко бе сън,
бях буен кат вода или горещ кат огън?!
Знам, че от тук ще тръгна някой ден
и се моля дотогава да бъда спасен!
Моя собствен живот аз май не живях, ...

Когато скрих се от света,
бях сам с дъжда.
Запозна ме с една жена,
казвала се Самота:
„Любовница съм на живота" - ...

Родена от огън
дойдох тук сама.
Като Феникс възкръснах,
разпилях пепелта...
С криле обгорели, ...

Облечена в своето черно и бяло,
Той чаша със вино по нея разля.
Секунди отне, червеното разпростря се
надлъж и нашир по женското ù сърце.
Устните негови смело се впуснаха, ...

Падам от кон от паника. Долната част от тялото ми остава парализирана, но това не го знам, защото още съм в кома. Докато съм в болницата в безсъзнание, в стаята ми се промъква чичко и ме изнасилва без презерватив. Събуждам се с обездвижени крайници и не-девствена. И бременна не съм.
Остава ми ограни ...

Със сърцето сътворявам -
извайвам те с душа,
рисувам те със устни,
оцветявам те с очи.
Тъй прекрасен и омаен, ...

Кордите
далеч от обесване
обсебват
акордите
които ...

Крепят ни само разрушените отломки
от мигове, наречени незабравими.
Залагам щастие на добра цена,
а получавам сълзи със двойна надценка.
И ето ни пак там, където се разделихме, ...

Untitled (part 1)
Здравей, искаш ли да ме познаваш? Ако не, моля спри веднага с четивото, което захващаш. Ще бъде по-лесно и за двама ни. А и не само за нас, за всички. Може би така е редно. Ще си спестиш главоболия, а и време, време, което може да прекараш, опознавайки себе си, примерно. Но пък... ...

ОБИЧАМ ТЕ
Ден след ден минава,
а любовта ми към теб
все по-силна става!
Какво да правя? ...

Захапа ме... Жестоко и неумолимо.
Нападна от засада, без преструвки.
Зад мен вървеше дълго... Цяла зима.
Понякога изчезваше. Тя бяга от целувки.
Преследва ме... Докосва ме с мълчание, ...

Перото с гняв
разсича листа
и търси истината жадно,
което е любов, порок
и смисъл, ...

Жив труп във краката стои,
повяхва, умира и стене.
Часовникът вече брои
последните мигове с тебе.
Удавница в своята кръв ...

Утро.
Като всяко друго. Чакано и преболяло.
Издържало изпитанията на вчерашния ден.
Утрото, какво е всъщност то?
Тъгата по изгубеното вчера ...

На нищо не успях да се науча,
кога да мразя и по колко да обичам
и някак все не можех и да случа
при кой да спра и от кого да тичам...
Та малко ли знаци ми даде съдбата ...

Нощта бе по южняшки тривиална,
горещият ú дъх – солено влажен,
алеята, в премяната си бална,
простряла бе зелен сатен до плажа.
По бухналите букли на дърветата ...

Колко пъти позволявах отново и отново да нахлуеш, като буря в живота ми. Да ме заплениш и след това да ме накараш да се чувствам ненужна! Макар да знаех всеки път, че така би станало. Но въпреки всичко живях в заблуда, с малка надежда за теб и мен! Позволявайки да ме нараняваш... Знаех много добре, ...

Животът на прага на смъртта
Прагът на смъртта е относително понятие. Един се чувства „на прага” в секундата преди да скочи с парашут от 3000 метра или с бънджи от моста до Варна, а друг има това усещане с месеци, години, докато позната или непозната болест го убива, бавно и безвъзвратно. Има хора, к ...

Аз те докоснах,
но не усетих плътта.
Сякаш за миг съзрях вечността.
Съблякох тялото на плажа,
в морето влезе голата душа. ...

Ден като ден - и слънце, и горещо...
Щастливо щурче пее в мен
за любов и още нещо...
Пак срещнах те и пак те преоткрих,
да се върна към теб съм решила - ...

Вървяха по мене различни особи:
някои стъпваха леко,
но други със тежки подкови.
Някои имаха чисти подметки,
не оставяха диря. ...

На 1 юли 1953 г. младши сержант Вергил Ваклинов, редник Трайко Стаменов и служебното куче Вихър изпълняват бойна заповед по охрана и отбрана на държавната граница в местността „Ливадите“, край с. Бръщен. Около 21:30 ч. чуват изстрели откъм района на на . Вергил Ваклинов и Вихър, следвани от Трайко С ...