Народ, изстрадал много посегателства,
народ, изпаднал в тежки обстоятелства,
народ - глупав, прост и застарял,
народ - беден, изгладнял,
народ - доста лъган и полуубит... ...

~Последна целувка~
Вървях тихо по малката тъмна уличка. Исках да избягам! Исках да се скрия някъде, където никой нямаше да ме намери. Исках да избягам от любовта, от болката, от самотата. Но избягах ли от първите две неща, щеше да ми остане само чистата и неконцентрирана самота. В най-чистата си и б ...

КАПКА
Чакам те да дойдеш като лятна буря
в сушата на моята душа,
пресъхнала от злобни хули,
замръзнала от хорска клевета. ...

Когато си купувах календар-бележника, не вярвах, че ще издържа дълго. През годините започвах да попълвам такъв на първи януари. Харесваше ми чувството за ново начало, за утехата на изморения ми мозък, който вярваше, че наистина ще успее да зачеркне инерцията, в която се бях превърнал. Номерираното в ...

В краските на черното и бялото ще се откривам.
(Тъкмо се научих да обичам.)
В света на тъмното ще се изгубя, ще се моля и ще тичам.
Краката няма да се уморят,
умът ми само от толкова молитви ще е празен. ...

БЪЛГАРКА СЪМ! - със коси от злато,
откраднати от добруджанските жита!
На обич е сърцето ми богато...
БЪЛГАРКА СЪМ! Майка и жена!
Очите ми - подарък от лазура, ...

Когато досънувам всичките ти думи,
ще тръгна - така - без път и без посока.
Разбрала - измислицата помежду ни
забила се е вече като трън под нокът.
Ще потърся някой, да издуха болката ...

Моето желание е така неустоимо.
Моите очи са така неукротими.
Моето сърце е така горещо.
Ръцете ми ти казват още нещо.
Тялото танцува в ритъм див. ...

Не научих ли какво е болка!?
Не видях ли - няма небеса!
Не разбрах ли, че не мога толкоз
любов към теб да понеса!?
И докога ще страдам нечовешки? ...

Скалист хоризонтът.
Слънцето
струна –
изопната секунда нежност.
Носталгично… ...

Това, хората, са странни животни. Изобщо не приличат на нас кучетата. Толкова сме различни, че понякога дори се чудя защо живея при тях. Е, вярно е, че ме хранят, но това не е единственото нещо, което ни свърза.
Много са грозни. Нямат почти никаква козина, а и стойката им е една такава неестествена. ...

Еднакво е.
Без мен и с мен.
Изпуснах
най-познатата ръка.
Не беше нужен ...

Вървях навън сама.
Само мракът нощен беше моят спътник,
подхванал самотата под ръка,
блуждаех с тях аз из града.
Студът обгръща ме с милувка, ...

Знам, че близък е денят,
в който ще заминеш, мили мой,
в чужда страна далеч от мен
да работиш за чужди хора.
Не знаеш колко си ми скъп, ...

СПОМЕН ЗА ЕДНИ ОЧИ
Отново този залез зад морето
напомня ми за твоите небесни очи
Колко болка таи се в сърцето,
колко много изхабени сълзи. ...

Преди много години съществували едни особени хора. Днес ги наричаме пещерни хора. По тяхно време е нямало пластмаса и стъкло. Тогава е имало само камък. Затова казваме, че пещерните хора са живеели в каменната ера. Всичко е било направено от камък. Пещерните хора си правели оръжия от него. С времето ...

Тя обича гласове. Но не всички. Грозните я отблъскват. Тя не обича грозните гласове. Мрази пискливите гласове. Мрази кудкудякащите. Мрази мрънкащите. Мрази гъгнивите.
Обича плавните гласове. Обича галещите, мъркащите, нежните, богатите гласове. Красивите гласове я очароват.
Но те не винаги се обажда ...

"Човек не трябва да остава пленник на миналото ..."
Една уважавана жена - политик
По "начертани" пътища в безкрая
в строй и в крак вървях,
намалях ход да си почина, ...

Ще избягаме с теб надалеч из света.
Ще си купим билети за чартър.
Ти оттам, аз – оттук,
ще пристигнем с нощта.
Малък остров - подобно Ямайка... ...

Море
съм
в очите ти
безбрежно,
прииждам кротка, ...

Търсач
Търсач на отвъдна светлина
съм аз. Търся из милионите
страсти и копнежи. Сутринта
будят ме тъмни небосклони, ...

Втори шанс
Малкото момиченце спеше върху стара дървена пейка, а снегът се сипеше около него. Ако някой случаен минувач се загледаше в пейката щеше да види само един бял силует. А в този час на нощта минувачи нямаше. И все пак ето че посред нощ това дете спеше навън.
Така го намери и старият вампир, ...

Преглътнах и последните си мисли...
Сега мълча
и казвам повече.
От тази тишина пулсира смисъл.
Не го ли чуваш – ...

Миналото спи до мене,
нощем даже ме прегръща.
Аз – фалшиво отегчена,
недоспала му се мръщя.
То – нахално, със усмивка ...

Беше в края на дългото и горещо лято. Пътническият лайнер пореше безбрежните води на океана, огрян от яркото златно слънце, леките вълнички танцуваха и проблясваха, променяйки цвета си, като огледално отражение на дълбокото синьо небе, изпъстрено с пухкави бели облаци. Свежият морски вятър разхлажда ...

... моето време,
на филийка -
отхапи...
с мирис
на спокойствие, ...

Разхождахме се из парка, а насреща едно момиче циганче с големи красиви очи, като погледне – направо те омагьосва.
- Извинете, госпожо – обръща се към мене, ама мъжът ми нали е по-важен, веднага се намесва.
- Кажи каквото има да казваш, аз съм съпругът, вкъщи „петел пей”, а „кокошката” е за атракция ...

Nickelback - Ако днес беше последният ти ден
Веднъж най-добрият ми приятел ме посъветва.
Всеки един ден е подарък и не е даден просто така!
Прави всичко възможно, забрави страховете си.
Върви по неотъпкани пътеки... ...

Слънцето клонеше към залез и обагряше в червено, приготвилото се за дрямка, небе. Топъл задух цареше в простора и прихлупваше още повече натежалия въздух върху покривите на къщите. Кърищата бяха опустели. Глъчка се носеше от дворовете, дето играеха децата на хладина след огнения жар на слънцето през ...

Когато те погледна в очите,
сякаш сърцето ми остава там,
вече не го чувствам в гърдите,
но не искам да те оставям сам.
Когато те хвана за ръка ...

Отсъствие властно, присъствие тихо,
пристигаш навреме, понякога скрита.
Мнозина те виждат, малцина познават,
понякога пълна, но често извита.
Когато те няма - във сенките бродя. ...

Тъй, както кометата лети с години;
тъй, както християнин не яде къпини;
тъй, както турчин не яде свиня;
тъй, както любовта умря,
тъй и аз прозрях сега, ...

неканено нахълтва
светло под клепачите
наритва съня от зениците
с ръбати пети
марш! ...

Аз не зная накъде съм се втурнала,
даже не тичам – летя.
В комета съм се превърнала
и оставям гореща следа –
ако някой случайно я зърне, ...