Не се предавай, дори да те боли жестоко.
Не се отчайвай, не е време за това.
Дръж главата си вдигната високо.
Недей пролива и сълза.
За случилото се недей се обвинява. ...

Накарах те да ме сънуваш,
на розов облак да летиш,
във рими да ме нацелуваш
и недолюбен да заспиш.
Разпръснах огнени искрици - ...

Дъжд
Потрепва тихо твоят дъжд,
моменти разпилял...
дарявал ласка.
Единствен ...

Последно
На Лидия
Животът бърза неуморен.
А ние чакаме на пристана на времето.
Раздадохме си всичко, ...

ТРУДЕН ПЪТ
Кръстът винаги тежи.
Не е възможно да го носиш сам.
Трябва някой да ти помогне,
но който и Кръста да поеме... ...

Най-добрата ми приятелка.
Най-красивото цвете.
Най-ценният съветник.
Обичта ми към теб е огромна.
Не мога да си представя живота ми без теб. ...

Село, село, пусто село,
три кокошки - два петела.
Мръсотия, немотия.
Жив си още - хак да ти е!
Облаците - некролози, ...

Тишина... празна тъмна стая...
Там сме само ти и аз...
Пусни ми музика, за да забравя,
че ще съм с тебе само още час...
Тишината аз приспивам и със всички сетива ...

Ефирна съм. И някак съм красива.
Естетско одобрение не ща.
Синьото в очите ми отива,
разхождам се небрежна по брега.
От слънце съм. От него споделена. ...

„РОДНА РЕЧ ОМАЙНА, СЛАДКА”
ОТ АВЕРИТЕ НА БАТКА
Днес системата, която
образова ни децата
е по-трудна, откогато ...

Напиши...
Като хищна птица в Душата ми впи
свойте думи, с желязо ковани...
По безплътните рани вали,
сякаш дрехи на плет са простряни... ...

Какво се случва, когато няма правилно и грешно?
Животът ти е стая, пълна със въпроси.
Едно решение - и правилно, и грешно -
стига за да разбереш съдбата си.
Какво се случва, когато слънцето залязва бързо ...

Сбогуване с Любовта
Отмини ме, Любов!
И не спирай до мен.
Няма място за теб в моя делник.
Забрави ме, Любов! ...

Помниш ли, когато се срещнахме за пръв път? Ти ми се усмихна, а аз те подминах с поглед студен. Вбесих те, нали?
Помниш ли, когато ми даде полско цвете, а аз го оставих да изсъхне, защото не беше красиво? Натъжих те, нали?
Помниш ли, когато ми призна, че ме обичаш? Целуна ме, а аз си тръгнах. Нарани ...

Сърцето ми плаче за теб с черни кървави сълзи . Разбрало, че любовта вече я няма , то не спира да тъжи. Вече я няма и искрицата любов, която беше останала помежду ни. Останаха само напразните копнежи, дълго пазени в сърцето ми. Вече нямам сили да се събуждам, защото знам, че, дори погледите ни да се ...

Момчето
(продължение)
Беше хубав пролетен ден. Слънцето грееше високо в небето, а лекият ветрец охлаждаше трудолюобивата челяд на нивята. Бай Саво беше седнал на един камък в двора си и гледаше доволно към работещото пред очите му момче, кимаше одобрително и го насърчаваше с някоя и друга похвала. Ж ...

Обади се,
ела
и седни -
ако искаш,
може да легнеш... ...

Любимката на Рила
Със лъчи си златни
слънцето я осветява.
Със целувки ароматни
тя пък го дарява. ...

А после накъде?
Дотам ли стигнах, че да ме е срам,
от това, което съм, от моите мечти...?
Лъжа без да осъзнавам,
мамя хората със весели очи.. ...

С молба започвам всеки нов ден
и с благодарност, че ме има,
че Бог се е смилил над мен
и сили дал ми е, като за трима.
Дарил ме е с приятели добри ...

Наказвам се да бъда щастлива всеки ден.
И който ръката ми иска да хване
да измие първо очите си в чисти сълзи,
след това – само да се усмихне,
истински, ...

Наведен поглед и ръце студени,
ситна крачка, отвеждаща от гнилия живот.
Кръвтта едва тече в очерталите се вени
по тялото на кретащия български народ.
Коси златисти побеляха, ...

"Д" - като магия
На Д.
Нежността ми се стапя невъзможна и бяла -
като утро във капка роса.
Нежността ми в очите ти нежно е спряла, ...

На М...
Навънка птиче чурулика..
и слънчицето грее пак,
намирам някаква прилѝка
със онзи, приказния мрак, ...

Когато бях в гимназията, баща ми работеше в ДИП ”Витоша”. Беше изпаднал в немилост и изкара там няколко години. След работата в Радио София това си беше чисто понижение, изглежда по партийна линия. Като го знаех какъв беше принципен и с непрегъваем гръбнак, никак не ме учудваше, че се е случило. Спи ...

Не тъгувай, море есенно,
за косите на летните вечери
и не сресвай ги в плитки от спомени,
остави ги така,
разпилени ...

Лудостта на сърцето
Щом погледнах в твоите сини очи
поисках вечно да остана в твоята синева,
погълна душата, изтръгна сърцето ми,
а аз се давех в твоята синя вода. ...

Защо не чувам вече песента на птиците?
Защо не виждам вече ведрите лица?
Защо не намирам на любовта жриците
и не усещам топлината в хорските сърца?
Аз търся се, а не се намирам. ...

Не мога нищо да
открия
и празно е
сърцето днес.
Опитвам се да те намеря, ...

Истина е.
Една и съща сума пари
е прехрана за месец,
а за други е за един ден.
Истина е. ...

Ти си повече от огън,
повече от слънце и небе.
Ти изгаряш, стопляш и разхлаждаш
и обгръщаш целия ми свят.
Ти си повече от обич и прегръдка, ...

Залепяше ми погледът в очите ти,
пристъпи ти към мен... направих път
и бях щастлив да проследя чертите,
с извивката на голата ти плът..
И ти усети моята възбуда, ...

По извивките меки
на мойто желание,
нежно спускаш ръце
и тъчеш красота,
а в очите ти грее ...

Превзето гнездо
Без да зная колко е кръгла сълзата,
тръгнах по пътя край тополите бели -
хъс да меря с плода на земята
и да искам с онези очи онемели ...

Театър, водка и още нещо
От малък исках да бъда критик. Много обичах да критикувам. Критикувах майка ми, че не готви като хората. Баща ми, че сипва лимонада във виното и го разваля по този начин. В по–късен етап подхванах гаджето, че носи панталони, при положение, че краката й заслужаваха да бъдат и ...

"...една сълза , оставям тук при вас... !"

Препускат запрашали листи
към изгубеното ми съзнание,
душата ми е мисъл -
дарена с дихание.
Препускат забранени образи ...

Сенки
Фалшиви, грозни, лицемерни сенки -
навсякъде са покрай мен.
Лъжа и дързост ме заобикалят
и не искат да се махнат. ...

Слънцето печеше и без това сухото му тяло, но чувството за свобода мобилизираше енергийните резерви на младия организъм и движеше напуканите, оковани нозе. Денонощия бе стоял сред блатния камъш, криейки се от преследвачите, но дочакал триумфа на волята, на неистовото желание за свобода. Влачеше крак ...