Pussycat Dolls – Lights, Camera, Action
You go hit the lights, I'll set up the camera
Now let's get to the action
You go hit the lights, I'll set up the camera
Now let's get to the action ...

Уморена съм!
Мръсна от много падания,
аз се влача из тази пустиня.
Ами ако не стана другия път?
Пясъкът просто ще ме затрупа. ...

Човеко, защо ти е слънцето?
Не можеш дори да го стигнеш,
но пак си се вдигнал на пръсти.
Не чу ли, че пари, щом пипнеш?
Човеко, не ти ли е хрумвало, ...

Сменя му всичките копчета.
Загубили са се две от ризата.
Конецът, вдянат, проточва се,
цялостен, със колизия -
твърдо завързано възелче, ...

Поет ли бях до тук или писател?
Рисувах с рими пролетни пейзажи.
Валях с дъжда, отива ли си някой,
но продължавах винаги нататък.
Поет ли бях до тук или писател? ...

Разминахме се...
Късно ли ме срещна?
Май твърде - за което съжаляваш.
Излишно е. Една по-малко грешка
на себе си след време ще прощаваш. ...

Плача ли...
Или просто Небето със студена вода ме облива...
И съска,
умирайки, този Огън Голям,
и съска, ...

ЗВЕЗДА
Там, на високия бряг в скалите -
върху стръкчета суха трева,
не започнали стихват игрите.
Бях Адам, ти на Ева зова. ...

Репортаж от дерби мача
Уж тръгна им в началото играта,
а после, като спънат кон в краката,
игра „червената машина”...
За смях тя стана на мнозина! ...

Сърцето ми само се скита
далече някъде навън.
И всеки ден страхливо пита
дали тъгата не е сън.
Дали ще полетя в безкрая, ...

За инерцията и заместителите
Бих искал да започна патетично. Например - „О, Велика инерция! Ти, която ме направляваш и Ти, която си моето „Перпетомобиле”. О, Велики заместители на мойте истински мечти. Вие, с които се примирих и Вие, на които сега се кланям и почитам.”
Говоря за обикновения човек. Т ...

На брега на реката
приседнах във утрото,
загледах водата,
усмихнах се мислено.
Всички спомени, хвърлени ...

Тъжна история с Happy End
Има една история за една голяма любов между момче и момиче. Всъщност, историите са много, но нито една от тях не е толкова искрена, както тази на Адриана и Константин.
Адриана била момиче на 14 години – възраст може би ранна за влюбване, но това нея не я интересувало. Тя би ...

Глава 13 - Среща, къща и кум
Големият ден настана. Цяло село тръпнеше в очакване на Италианеца, както наричаха помежду си Димо. Баба излъска къщата до блясък, сякаш английската кралица щеше да идва. От сутринта по тъмно стана, приготви няколко вида баница, задушено месо с гъби и лятна курбан-чорба. ...

Не ме превръщай в крадец на минути,
времето ограбва повече от мен
и докато чакаме за думите нечути,
ще отмъкне краткотрайния ни плен.
Не ме превръщай в просеща за нежност, ...

За нея знаят даже в Авиньон -
ефирна, млада, истински бонбон,
със кожа бяла, като порцелан,
изискан маниер, акцент, сопран,
и всичко, що кръвта го синя иска, ...

Мога ли да те обичам вечно?
Да шепна всяка сутрин твойто име...
Ти да молиш: "Погали ме нежно..."...
И накрая да ми кажеш: "С тебе отведи ме".
Позволи ми да те имам вечно! ...

Щом ме обичаш - в шепа ме запази!
Сърцето си дадох - да имаш...
Можеш ли обичта ми да съхраниш?!
Ако не можеш - кажи ми!
Небето, без твоите очи, ми е малко... ...

“Sincerly yours”
i burn the pages in my head
but the memories are so clear
a thousand words just left unsaid
and you never shed a tear ...

FREDDIE MERCURY
LIVING ON MY OWN
Sometimes I feel I'm gonna break down and cry
Nowhere to go nothing to do with my time
I get lonely so lonely living on my own ...

Невинна и наивна
Родих се невинна като всеки -
поела първия си земен дъх,
душа невинна в тяло на новородено.
Растях невинна и наивна - ...

В очите ми не се побира вече
ни жаждата по теб,
ни малката сълза отронена.
Но от мечтите си не се отказвам,
защото дълго, много дълго ...

Иска ми се да отмия тебе от сърцето
и прободните игли да не кървят.
Да съм същото усмихнато дете, което
е събрало във очите си звезди.
Да съм пак онази стара детска песен ...

Понякога обичаме... Понякога избързваме и се проваляме толкова глупаво в желанието си да получим невъзможното! Искайки още и още, загубваме малкото, което сме имали. Без да мислим, импулсивно, оставяме любимия човек да си тръгне... Скриваме обичта си с мълчание, макар че само тя ни кара да се чувств ...

Ако топъл южен полъх те докосне,
в него ще откриеш мойта топлина.
Веднъж в живота някой омагьосва
с две капки от онази, живата вода.
Спомни си дните, през които заваля ...

Светулка ли разпали
твойте мисли
или душата ти
от обич има нужда?
Далечна, непозната ...

Не си отивай.
Погледни ме.
(Отвори очи!)
Подишай още малко с мен поне...
Нека ти кажа ...

Оказа се, че Криси живееше съвсем близо до къщата на Алекс. Само на 2 преки, на около 5 минути път. Тя реши, че както и да постъпи сега, трябва задължително да е поговорила първо с него. Уважаваше правото му да я отхвърли – той беше фронтмен на групата и наистина имаше това право – но все пак реши, ...

...
Една грешка и всичко се променя, една грешка и нейния свят той ти отнема и разбираш, че си минало без бъдеще вече ти.
Със сълзи не ще я трогнеш, знаеш, че си отива тя... отдалечава се и да сториш нещо - Не можеш!
Приемаш, че ще е щастлива, но не в твоите обятия, не в силните ти ръце.
Ще мислиш, ...

Залитам... Ще падна... Пропаст... Страх...
Бездънна пропаст - тъмна и някак нереална.
Ти протягаш ръка и ме хващаш.
В ръцете ти се чувствам сигурна.
Все това познато чувство на уют,на нещо изживяно и познато. ...

Как потрепва твоето тяло под моето...
Как сладко настръхваш... слади...
Всеки досег е малка наслада...
А безсрамно шоколадът горчи...
Ти замлъкна... ...

Над гори и над поля
вятър облаци събра,
плисна дъжд – да напои
жадни твари и ели…
Скри се мравче под листенце, ...

Направо не мога да повярвам колко злобни са станали хората. В отношенията царят завист, пренебрежение и презрение, няма толерантност, човещина, разбиране. Сякаш някакъв зъл демон е обсебил душите ни. Гледаме отвисоко един на друг, правим си мръсно с лекота и сме забравили какво означава да си извисе ...

Така премина първият учебен ден за Колчо. Когато тръгна за кръчмата на Моралията, той престъпваше като малко агънце пред добрата майка, от която щеше да получи топлата си храна.
Край масите беше оживено. Мустакът - така му викаха, никой не знаеше истинското му име, беше дошъл от Добруджа само с един ...

Палиш ли още нощите с дълги фитили,
за да избухне в пламъци новият ден?
Искам да викна, а нямам физически сили.
Чувствам се грохнал. Душевно съм сякаш сломен.
Кавал и камбана, отвътре ми, яростно вият. ...