Кога това момче порасна
такъв голям левент!
И татко си на ръст надрасна,
и дядо си, и мен.
Природата го надарила ...

Залез над Дунава
уморени весла
плетат пижама за Слънцето

Отдавна се научих да се боря
със злобата на вълчия ни свят.
Разбрах, че враговете, без умора,
не се предават даже като спят!
Скрих доброто в себе си, в сърцето. ...

Валерия не знаеше за красотата на леда. Тя единствено бе чувала как хората му са се радвали по безброй разнообразни начини. И сега тя гледаше жадно картината на стената в музея. Как й се прииска всичко да е така истинско, да избяга от реалността и да скочи в снежната картина и тя да я покори, да я з ...

Преброй до три, преди да ме потулиш,
преди да ме загробиш вдън душа,
преди да ме заложиш и загубиш
в рулетка на живота и смъртта.
Мига спъни, та времето да куца, ...

Погледни ме в очите зелени
и кажи какво виждаш там.
Дали доза нелепо вълнение
или това, че от теб ме е срам?
Опитвам се в погледа да скрия ...

Навън е мрачно и някак студено
звездите разбулват тягостна тъма.
Луната надниква някак смутено
зад облак, прикрил я далеч от света.
~~*~~

Мрак
Подгонена от уличната лампа,
приятелка на тъмните неща,
една илюзия за сън придрямва
върху палуващите сенки на нощта. ...

Ще те разкъсам… казвам ти.
Сърцето ти ще изтръгна…
Като летен ураган цялата ти гордост ще отнема…
Ще си играя с теб… ще те измъчвам..
... с думи ще те нараня… ...

когато тръгваш...
нека
да е сутрин
за да допия чашата с кафе
да те прегърна ...

Аз искам да я помня все такава,
огряла в сребристобяла светлина,
потайна и загадъчно красива –
сияйна в призрачната тишина.
Аз искам вечно в нощите прохладни, ...

Виж лебедите... И помни...
... Това били сме аз и ти...
Дали Любовта извисява... Дали дълго боли...
... Но или... или, и да пада за миг, Тя лети...
Недей, недей си отива... недей със сълзи ...

Събота, късен предиобед. Малко пече, но приятно. В 10.30 със Симчо пием кафе в центъра на Габарево. Групата от Раковски каца след половин час. Бате Наско акостира последен, с шест дами. От малък си е така игрив, как ги омайва, чудна работа!
Колите подреждаме като аптекарски шишета до барата на пет к ...

Избягах днес от тебе,
не се измъчвах и не страдах.
Каква ли сила в мене се роди
и кой ми я изпрати?
Избягах днес от тебе, ...

Once all alone
I was lost in a world of strangers
No one to trust
On my own, I was lonely
You suddenly appeared ...

АКО ИСКАТЕ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ ПРЕВОДА В ДРУГ САЙТ,
ЩЕ ПОМОЛЯ ДА ОТБЕЛЯЗВАТЕ ОТ КЪДЕ Е ВЗЕТ И КОЙ ГО Е ПРАВИЛ!!!
Разбит
Дръж се здраво.
Обгърни ръцете си около мен, ...

Няма смисъл да говорим...
Раздялата в очите се чете!
Аз не виждам вече онзи огън,
с който ти сърцето ми превзе.
Аз не искам нищо да ти казвам, ...

"Ще отбележа тук мимоходом, че вследствие мечтателността и това, че бяхме отвикнали от нея, свободата изглеждаше при нас, в затвора, някак по-свободна от истинската свобода, тоест тази, която съществува наистина, в действителността."
Ф. Достоевски
Мъртва свобода
Опипваме безлично рохкавата почва
на ...

Интересен човек бе той. Притежаваше онова качество да разказва историите си толкова увлекателно и същевременно да ги пази толкова ревностно в себе си, сякаш бяха най-ценното му нещо на света. Спомените.
Веднъж го накарах да ми разкаже за хобито си да рисува. Съвсем случайно се изпусна пред мен, че у ...

Аз не зная какво точно искаш
и не зная за какво си мечтал.
Как си живял и дали си горял,
дали любов си получил
или премного си дал. ...

ЗАКОНЪТ НА СЪРЦЕТО
Загърбих гордост, унижение и... всичко.
Не се интересувам кой какво ще каже.
Думите са много и различни,
прекалено даже. ...

Всичко е различно!
Нищо не е като преди!
Минало, настояще и бъдеще...
сякаш три различни епохи...
различни хора... различни ценности... ...

Имаше една къщурка на хълма, отдалечена от многото други, разположени в подножието. В тази къщурка живя Мария с двете си останали живи деца. Мъжът ù - Стоян, обущаря на селото, както и Ивайло - тяхното бебе, загинаха при инцидента с изсичането на дърветата в горичката, където цялото петчленно семейс ...

Летен следобед.
Идеалното време да чакаш любимата си на Паметника.
Любими чакат други любими,
не толкова любими, или съвсем нелюбими.
Идеалното място да си пробиваш ушите с бели слушалки, ...

И отново дует с Кат (katkatkat), с който искаме да изразим недоволството си от света ни, където идеалистите са обречени и белязани.
Ако днес на съд се изправя,
себе си първо сама ще осъдя.
Затуй, че на други оставях
въздух, вода и земя да ми бъдат. ...

Живот в заблуда и лъжа,
надяваш се на някакво възмездие,
очакваш все да видиш светлина,
а тя е тъй далеч и все тъга и тъмнина!
Ще се преборя с бурите ужасни, ...

Тя няма тая власт
да те контролира, както аз.
Пропадаш с нея ти
и добре го знаеш, нали?
Каквото беше, беше преди. ...

Като камбанен звън... Като топло лято...
събудил тишината! Като зимата студена...
Като птичи глас... Като пролетта...
повикал пролетта! прераждаща ни изведнъж
Като разцъфнaл еделвайс Като есента... ...

Как в сърцето ми блика нова, нежна любов?
И цъфти трепетлика, запленена от зов.
Как сама да остане в тази приказна нощ?
Как сърца недокоснати ще трептят цяла нощ?
От любов озарени, от любов запленени! ...

Тук вече няма кой да ме посрещне...
Стоим на гарата - багажът ми и аз.
Вали ни дъжд и сигурно сме смешни
на хората, минаващи край нас.
Стоим и чакаме. Какво? Съдбата? ...

Баба много ме обича,
с нежни думи ме нарича.
С баба цял ден си играя
и за нищо аз нехая...
А пък малката сестричка ...

С лице към хората
14.07.2009
Национална конференция по проект:
"Прозрачност и публичност на действията на областните и общинските администрации - гаранция за почтено и добро управление"
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Административен капацитет", съфинансирана о ...

Ти идваш от приказен сън,
посипана с брилянти мечта.
Отправя ли поглед навън,
искам да те докосна с ръка.
Изгарям от страстно желание ...

Таз вечер, пуста и самотна,
поезия любовна сричам и
със сълзи във очите все
зачитам редовете бавно
отначало! ...

Любовта е странна птица. Липсата ù ни кара да усещаме самота, тъга и безверие в съществуването, а моментната ù поява ни отваря за всички усещания, които не сме подозирали, че можем да изпитаме...
Разхождайки се по огрявания от зората бряг, аз отново изживях един минал момент, красотата му беше толко ...

Уморения град плени тъмнината.
Затихнаха вече опустелите пътища.
Последните будни минути в леглата.
Уж заедно крачим, а сме в безпътица...
Твоето чело ще докосна със устни. ...

Колко искам да извикам – МАМО
колко искам ТАТЕНЦЕ да изрека
но не мога тези думички да кажа,
за това, че във живота съм сама.
Нищо нямам във света огромен ...