Идваш към мен от мъглата на моето минало...
Идваш... протягаш ръка и докосваш... сърцето ми.
Не искам. Не вярвам. Не помня дали ни е имало –
били сме толкова млади, красиви и слепи.
Идваш. Отворил очи, си се втренчил в душата ми. ...

Знам, че всеки път се връщаш с надеждата, че ще откриеш нещо за себе си, някакъв спомен от мен, нещо, което ще те накара да разбереш, че не съм те забравила. Спомен за теб, само и единствено...
Откриваш ли това, което би задоволило любопитството ти или просто го държиш под контрол, така че да не изб ...

[Verse 1]
I'm losing myself
Trying to compete
With everyone else
Instead of just being me ...

Господи, всичко се объркваше все повече. Можеше да се закълне, че това е най-отвратителния ден в живота му. Погледна за пореден път часовника си и установи, че Сам – най-добрият му приятел, с когото трябваше да обсъдят важна сделка, пак закъсняваше. Какво ли правеше сега? Най-вероятно нищо свързано ...

С пиянски крясъци и конски тропот
завършват вечери, досущ едни и същи.
А махмурлукът сутрин ни съсипва.
И слънцето отново ни се мръщи...
Отхвърляме отровата първично. ...

Забрави ли ме?... Толкова е лесно -
едни очи, разтапящи се устни
в целувки, изтънели от умора
... и вкопчени за сбогом пръсти...
Забрави ли ме?... Няма да съм първата, ...

Гледате ли ВИП Брадър? Добре правите, ако не го следите, защото простотията в него е отчайваща. Ако все пак, обаче, сте гледали лайф-а миналата седмица, не може да не си спомните за Кристиян – момчето в инвалидна количка, което при това е и с увредено зрение. Вероятно няма и да го забравите, защото ...

Наричаха я странна. Наричаха я луда. Страхуваха се от нея, избягваха я. За тях тя беше нещо забранено, нещо грешно и тъй желано. Искаха я. Искаха да я притежават, да я разкъсат, да я завладеят и управляват. Те я желаеха толкова силно, че я мразеха заради себе си. Тя нямаше право да бъде такава. Няма ...

Пътувам, но без път. Сънувам, но без сън. Затварям очи и виждам нищото… черното нищо. Отварям ги и пак виждам черното нищо, мракът на живота. Не, не съм сляп. Аз съм просто един човек, избрал слепотата… избрал да бъде наркоман. Здравейте, не, не ме гледайте със съжаление, сам го избрах. В момента ме ...

Обстоятелствата се стекоха така, че Мартин остана вкъщи по празниците. По-точно в къщата на родителите си. Беше хванал някаква настинка, която въпреки че не беше кой знае колко тежка, му създаваше доста неприятности. Дори мисълта, че не страда от свински грип, не го караше да се чувства по-добре. Бе ...

Kelly Clarkson-All I ever wanted
Tear up the photographs
But yesterday won't let go
Every day, every day, every minute
Here comes the emptiness ...

107 дни откакто станах сянка.
107 нощи сълзи идват вместо сън.
Самотата стана ми по мярка
и пак тъжно заваля навън.
Съзнанието ми заспа тогава, ...

“Завръщане”
[Част 1: Смъртта на Св. Джими]
Сърцето ми бие учестено.
Стоя съвсем самичък.
Моля те, звънни ми само ако се прибираш вкъщи. ...

Thousand Foot Krutch - The Art of Breaking
Every time I call you on the phone,
I listen to it ring but no one's home.
I can't explain the energy that
you give me when I'm left here alone. ...

Не плача,
защото страдам.
Показа ми що е
безмълвна тъга.
Така че, когато ...

You stir up my natural emotions
Make me feel like dirt (I’m hurt)
And if I start a commotion
I run the risk of losing you
Whatis worse ...

Помощ за живот
Когато сърцето те боли,
когато лицето ти мълви.
Лоши чувства и разярени дни,
тътен от небивалици. ...

Как да ти кажа колко те обичам?
Как да ти покажа колко те желая?
След като знам какъв ще бъде края,
а именно с неугаснали искри и непростими лъжи,
как да направя така, че да те забравя, ...

Дошла съм с пролетта на този свят
и взела съм от нея аромата
на младост, нежност, благодат
и крехката ранимост на цветята.
При себе си с любов ще приютя ...

Докоснах те с писмата си
и ти се влюби в мен.
Пусна ме в душата си...
а тъй далеч си в своя ден.
Докосна ме с вълнението си ...

Отиде си...
Заплакаха дърветата,
заплака и небето...
Вятърът гневно запищя
срещу жадната песен на морето. ...

Усмихвай се, дори когато те ядосвам,
дори когато те боли,
от нерви погледа ти да кръстосвам -
насреща ми се усмихни!
Такъв искам само да те виждам. ...

ПРИКАЗКА ЗА КРИЗАТА (И НЕ САМО ЗА НЕЯ)
Кризата се събуди след дългогодишен сън с мисълта, че е дошло времето да направи някаква мизерия на няколкото милиарда човекомравки, пъплещи по планетата. Стана от леглото и се огледа в голямото огледало, най-ценената от нея вещ в жилището ù на „Уолстрийт”. Не ...

ПРОДАДЕНИ МЕЧТИ
Тръгваш ли?
Денят ми опустя,
като забравено гнездо през зима.
Не ме превръщай в плачеща върба, ...

В мига съдбовен
заплетоха се две сърца,
уморени те от самота
и чакащи все едно буря,
че да ги събуди тя. ...

С пролет се завръщам нарисувана...
Моето легло е сред цветята
и сред славееви песнопения,
с обич напоено е, и с орис свята.
В корен се завръщам да битувам, ...

Аз не мога да живея повече в родния си град. Аз не мога да живея повече, където и да било. Вдъхновен може би от мъжа на спирката, който говореше какъв бил животът преди. Как днешните слагали "пиринги", как се държали в училище. Вглъбен от душевните си терзания напоследък, бях оставил проблемите на с ...

Погледнах днес твоята снимка остаряла от преди...
Очите ти зелени блестяха като звезди! Бяха тъй зелени, искрящи, втренчени нежно, в този миг гледаха мен. Както преди ме гледаше влюбено ти, и изписваха думите ,,Обичам те’’. В този миг се напълниха очите ми с виновните горчиви сълзи, как успях да те ...

Денят беше от шантав, по-шантав. Събуди се неочаквано рано, свари кафе и реши, че трябва да хване първия влак за морето. В края на май няма нищо по-желано от настъпващия морски сезон. Плажът е съблякъл зимната си дреха, чадърите са разперили пауновата си окраска, масите със застлани цветни покривки ...

Дребаци
+
В съня си четка нямам,
ръце протягам, а те няма,
в дъга от цветове облян съм ...

Св. Георги
За всички, които се нуждаят от
сила и подкрепа
Ако си в беда
и несправедливостта ...

Тя знае ли името ми
колко по-добре звучи от нейното!
Знае ли сълзите ми,
колко по-топли биха били...
Но аз не плача ...

(Беше един от онези дни, когато просто се чудех с кого да се заям. Ако не ви се чете оцененото ми като "Лишено от стойност" мнение, сега е момента да цъкнете върху "Назад" или "Х")
Гадно ми е, нервно ми е, тъпо ми е, скучно ми е, леко депресивно (ако изобщо има такава дума). Знаете как е. И как боли ...