Виктор за пореден път пребледня. Защо реагираше така, когато тя говореше за други мъже. Без значение за какво ставаше въпрос, той изпадаше във вътрешна ярост, но единственото външно проявление беше смяна на цвета на лицето, което тя не забелязваше. Той дори не си задаваше въпроса: защо! Може би ако ...

Бог създател наш е
и доказва ни го всеки ден,
стои високо и ни гледа
накъде ще отведем
душите наши - гнили. ...

Ще дойдат гости - малко тържество
на сетивата ми така приспани.
Наистина не трябва мъжество
човек приятелите да нахрани.
Ала след толкоз дълга самота, ...

Мила моя майко,
нежна и добричка,
защо така си, майко,
унила и самичка?
Къде е моят татко? ...

Едно любовно обяснение на фона на залеза, който си отива уморен, с тихи стъпки и води след себе си поезията на пълнолунната нощ. Пълнолунна нощ, с дъх на люляк и женска близост... Мъж и жена - прегърнати. Треперещ, като крехък цветен лист, гласът на мъжа шепне в нощта: "Любов моя, необяснима, по-кра ...

Витоша и облачето
В смог неоплетено, малко и беличко,
чисто, самотно, в отбор с ветровете,
пълзи упорито, галантно и лекичко,
облаче в устрем към тях – боговете. ...

Аз го пожелах, мислех, че за мен по-добре би било... Отидох си... И защо?!...
Ти беше смисълът в мен, причината да дишам всеки ден. Да се чувствам щастлива... или просто... истинска, жива... Опитвах се да изпия дъха ти с всяка целувка, да попия аромата ти с всяка милувка. Когато ме докосваше, разпал ...

Над мене властва твоят глас
с дихание до крясък - страстен вихър.
Пред тебе коленича аз
с моление на шепот - стих от вятър.
Издигаме се в стълб от цветове. ...

Вечна любов
Студени тръпки по гърба.
Топла вълна в тишина.
Сърце туптящо в мен,
иска да отскочи до теб. ...

Заключени чувства ®
Не мога думите "обичам те"
да кажа с чувство и до днес!
За теб ги пазя и заричам се,
за теб са, но къде си днес! ...

Някъде в болката скрита съм.
Под рани незараснали.
Старите любови не спят.
Дълбаят тихо във мен....
Съсирени сълзите са отдавна. ...

Нашето море
ни посрещна с ласка.
Дарове скъпи
бе запазило за нас.
По скалите му - ...

Ти си...
Ти си ми Слънце. Бакърено.
И Луна
си ми.
Медена. ...

Сядам на масата – водка, цигари,
някъде в гърлото пари въпрос.
Спомени лепкави, сиви от старост –
а срещу мене – Христос.
Моята съвест е Той. Не говори. ...

Натъжена сядам отново да пиша,
да изстрадам душата във стих.
Много болка във нея съм скрила,
в думите търся така нужния лек.
Толкоз злоба не знаех, че има, ...

Здравейте, како и бате.
Како сте ? Отдавна не сте ми писали. Сигурно сичко при вас йе добре. И майка е добре. Почти. Нещо от как ви нема е ... схлупена. Да, някак схлупена, занемарена, изрисувана с тъжните краски на „художника-вандал”, правещ сю реалистично изкуство, имайки лицето й за платно, а душ ...

Едно лице, едни очи -
и от миналото нищо не остава,
различна аз, различен ти,
истерията малка много ме влудява.
Този път е много стар ...

Светкавица - страх.
Прекършена вярата.
Ранена мечта.
Боса надежда
превързва й раните ...

Море
Толкова е хубаво и тихо -
морето се разлива до колене,
а чайката тъй кресливо
разбужда заспиващото време. ...

Очите ти са звездна завеса,
покриват горящи, огнени мисли.
С моите горещи целувки извезах,
легла - по-топли и лъчисти.
Лицето ти излъчва светлина, ...

Болезнено затваря очи...
душата ми.
Болезнено разперват криле...
мечтите ми.
В изящното страдание обвивам ...

Денят бавно отминава,
обгръща го нощта,
болка сърцето ми влудява,
вледенява се моята Душа!
Изгрява бялата Луна ...

Аз съм смотаняк.
Голям смотаняк. Изобщо не ми върви с жените. Нито да крача редом с тях, нито след тях, нито дори да се наредя на опашка пред тях.
Скоро беше, гледам на една врата надпис: „Отваряме след десет минути“. Застанах да почакам.
След малко зад мен се занареждаха и други, минаха десетте мин ...

Някога, когато във мене
сменя посока моето време,
аз не спирам или не реагирам,
вътре в мен, покой не намирам.
Ти откриваш моята муза, ...

Мислите ми останаха съвсем самотни-
в тях си единствено ти, тишина и мрак.
Бездомни останаха мечтите ми,
а надеждата отдавна изпусна последния си влак.
Разделихме ръцете си, ...

Посветено на P.Halliwell !!!
''Една болка, една дума, една усмивка''
Една дума ти изрече, една дума, а след нея много други.
Думи, които изгарят, а пожара кой ще угаси?
Нещо скрито, нещо тайно там се криеше. ...

Като мечта съм съзерцавана,
дори - на кръст разпъвана.
И весела, и непобедна,
лежа в ръката ти безплътно...
От теб не се отказвам, оригинална, ...

Септември идва с пълни шепи тъга,
облачно небе носи само болка черна,
скрило шарената дъга,
мечта любовна в миг изчезна.
Кафяви листа за последен път отплуват, ...

Бурна нощ-
разхвърляно легло,
две тела, изгарящи от страст,
преплетени във огнена любов -
дали това сме ти и аз? ...

Самота злокобна сърцето раздира,
тъгата вековна при мен все се спира.
Hищожен клетник, седя аз в бордея
и мисля, мечтая и тъй все копнея.
Копнея за дните, в които да мога ...

- Ах, да, вие сте журналистът. Хм, очаквах да ми пратят някой по-известен, но какво да се прави. Ама… какво неуважение! Моля ви! Все пак съм звезда, а вие се държите с мен, все едно съм ви равна. Липсват ви каквито и да е било обноски. Коленичете! Веднага!... Какво не разбирате ли – на колене! Да, т ...

В живота ми студен и тъжен ти дойде,
с любов изпълни моето сърце.
Не знаех нищо аз за любовта,
намерих я в твоята душа.
Да те срещна аз бленувам, ...

Прегърна ме градът.
И смля духа ми.
Сега излизат лентички покруса.
Забравих да си сложа грим
и ето ме – ...

С мъка дойдох в този свят.
С мъка живях.
Три орисници бяха, едната
ми каза с топъл глас:
"Прости ми, мило дете, ...

Дълбоко в твоите очи е пyсто,
на снимка сякаш черно-бяла.
Гледам те след тежък делник,
сивотата своя разпилявам.
Само снимка ми остана, ...

Седя и се чудя-как се получи това, как съм в това положение.
Как само като ми пишеш смс или ми престои среща с теб,
как се получава това, че всичко в мен се преобръща. Какво става, притеснявам се, изпотявам се и ми става някак лошо, ама от онова лошо, което те кара да полудееш от радост.
Онова, дето ...

Отварям кървавочервени очи и се оглеждам в тъмнината. Отмествам капака на дървения ковчег и със забавени движения се изправям. Алената луна се разстила като дантела върху бледото ми лице. Правя няколко бързи крачки. Ето, че вече ми мирише на свежа кръв. Тази миризма нежно се прокрадва по гърлото ми ...