Докато се прибирах от урок по литература и се мразех, че трябва да пиша есе за категории, които не разбирам, времето беше слънчево. Слънцето обикновено наранява прекалено светлите ми очи и поради това не успях да видя профучаващия мотор покрай мен. Пуснах една дълга и цветиста псувня покрай отпрашил ...

Ако някога реша да си тръгна,
ще сведа неволно глава.
Сълзите си в лед ще превърна
само, за да не те нараня.
Ще поискаш ли ти да остана?! ...

Усещане за дъжд...
Този дъжд прилича на самотник!
Плаче по щастливите прозорци.
Моли за внимание и обич,
докато не го прогони слънце... ...

Fergie feat. Will.I.Am - All That I Got
Baby, baby
When you’re looking deep into my eyes
I know you’re seeing past my make-up
Into the little girl ...

PINK
LONG WAY TO HAPPY
One night to you
Lasted six weeks for me
Just a bitter little pill now ...

Моята интерпретация на една вечна класика в историята на музиката.
Поздрави за всички почитатели на хубавата музика и по-специално за феновете на Temptations. Със здраве.

Недокоснати струни.
Неродена мелодия.
Тихо е.
Само споменът
роши косите ...

Пожелание
За да разбереш колко си окаян,
трябва да минеш през мизерията.
За да разбереш колко си горд,
трябва да минеш през просперитета. ...

Не ме целувай за последно,
прощалните целувки мразя.
И за двама ни е непотребно,
устни влюбени за теб да пазя!
Не ме прегръщай за раздяла, ...

Меланхолия
И беше ден. Навън валеше.
Нейде тънък стон кънтеше...
В една гора, в нечии гърди,
прогнило, болно, сърцето спи. ...

Непознатата в познато лице
Колко още трябва?
Ще свърши ли някога?
Ще може ли да бъде истински щастлива?
Ще покаже ли някога истинската си същност? ...

Заглъхнал в темелите от чанове звън.
Стара къща... От ореха - пън...
Опасна е дори за събаряне.
Застинала между измислица и сън.
Тук спят забравени предания. ...

Щом в сърцето ми вятър задуха
ще обрули всеки клон натежал,
ще разбие мечтите ми златни
и ще спре песента ми без жал.
Ще посее пустота и съмнения, ...

Моя
Открих те аз на небосвода -
звезда наречена от мен.
Моя записах те пред бога
и се почувствах озарен. ...

Две фигури, дъждовен тропот,
целувка тиха, нежен стон,
светкавица и после огън -
в сърцата ни намерили подслон.
Така пламтят до днес душите, ...

В един петъчен следобед отличничката на професионална гимназия "Уилсън" - Стефани - реши, че е време да направи планове за идващата лятна ваканция и да измисли идеалното място за почивка.
След толкова усилено учене през годината, беше време за дългоочакваната ваканция. Море, купони, плажове – това б ...

Докосна ме с дланта си топла, мека
и дрехите със поглед той свали.
Прошепна "Да се любим, мила, нека,
ти също искаш да си с мен, нали?"
Не исках да съм с него, теб обичах, ...

Все още
бродят нощем
мислите ми босоноги
по онзи бряг
от плаха нежност ...

В този свят има много светове:
едни скучни, други - не;
едни сиви, други розови и красиви.
На нашата земя има полюси два.
И двата са красиви, с хора, ...

Нарисувах дъха ти на пясъка,
както съдбата рисува по чаша кафе...
После прибавих от очите ти блясъка
и усмивката чиста на малко дете.
... Погледнах накрая портрета на пясъка - ...

Шепот от отвъдното
Чувам шепот! Дали е от рая?
И се питам пак, дали не си ти!
Този глас, аз не ще го забравя,
той в душата ми още звъни! ...

Съдба е!
Не бях достигнал още края
на пътя и в тунела спрях -
там ярка светлина съзрях,
помислих си: дали е Раят? ...

Завесите във спалнята са скъсани.
(отдавна нямат своя детска стая)
Нарязани са с чужди предразсъдъци.
Да, бих си ги зашила, но не знаят...
Сега мълчат и дишат безболезнено. ...

На слънце, под измислената сянка,
в пустинята препичах си душата
и в унеса ми - от любовна дрямка,
миражи виеха се в маранята.
Потрепвах от лъжовната надежда. ...

СВЕЩНИК
От бялозърнест мрамор –
греят хиляди кристали.
Изваях свещник в храма,
някой свещи да запали. ...

Дали е сън, или каприз
усетих полъха му нежен,
по устните ми - морски бриз,
по кожата - импулс копнежен.
Нахлу в съня ми твърде бясно, ...

Чистота. Безкрайна чистота и мъгливо слънце обкръжаваха дните ми. Обичах ей така, без да ми трябва нищо, без причина. Просто обичах. Живеех. Може би съм вегетирал, но чувствах, че живея.
София
11.07.2009 год.

Вените ми се пълнят...
Усещам екстаза,
усещам как този свят ме унася...
Контролирам бързината,
контролирам дълбочината, ...

Тази нощ в твоя сън ще се вмъкна,
арогантен, нахален, брутално
ще разкъсам коравата тъкан
на моралните догми. Реално
между нас километри ще бягат, ...

Тази нощ някой тихо почука
с мокри пръсти по моя прозорец
и помоли ме плахо капчукът,
с глас дъждовен, да му отворя.
Тъмнината лениво провлачи ...

Имало добри и красиви дни,
като хората били -
правели си злини.
След всяка лошотия,
настъпвала бъркотия. ...

Сянка се упражняваше, точно както му беше препоръчал Скиталецът, а Ра, Ко Та Рак и Но Щен Вълк се бяха поизтегнали на сенчестата полянка и разсеяно наблюдаваха тренировката на приятеля си. Този път обаче нямаше какво толкова да видят, защото човекът изпълняваше комплекса си съвсем бавно и от време н ...

Старите галоши на дядо ми...
Пазя ги още в мазето.
Най-ярки са ми от детството.
Аз ги следвах, после те мене.
Играехме на жмичка, на гоненица, на разходка. ...

Тя, гордостта,
е лош съветник
и пречка да се примирим
със неизбежното и нежелано -
внезапно спираме на пътя, ...

За последно
Да те прегърна искам за последно,
преди да си отидеш отведнъж;
глава на рамото ти да облегна,
и пак да ме обичаш, като мъж... ...

Мъртъвчо беше седнал на ръба на една надгробна плоча и полюшваше крачетата си на сантиметри от прясно окосената трева. Гледаше вехтите си демодирани обувки, които красяха светлосивите му подбедрени кости. Малки сребърни сълзички се стичаха по белите му скули, като образуваха влажни чертички по гладк ...

нарисувах
по стъклото
стъпки
като залез
по ръцете ...

Любов... това безспорно е най-силното чувство - чувство, породило живота и разпръснало красота и радост по света .
Но дали любовта е винаги толкова голяма и дали винаги прави човека щастлив?
Е, не и ако е несподелена...
Случвало ли ти се е да не можеш да спиш, да ядеш и дори да помислиш за друго осв ...

Една седмица мина за Пепо и бавно, и бързо. Чуваха се по телефона всеки ден. Но притеснителното за него беше, че винаги той я търсеше. Не че това му пречеше особено, но тя не се ли сещаше за него? Какво се случваше там, с бившия? Той си обеща, че няма да ревнува и да се съмнява. Те бяха достатъчно з ...

Сигурно ме помните. Аз съм онзи звезден пътешественик, който има малък космически кораб, на покрива на блока, сприхава лингвистична машина – самоосъзнала се латвийска автоматична телефонна централа и куп джунджурии, надонесени от всички краища на познатия и непознат космос. Хората отдавна пътуват ме ...