Познато движение, познат аромат.
Кой си? Нямам нужда от отговор. Зная.
Ти си онзи мой стар непознат.
Ти си ангелът, изгонен от Рая.
Ти си гримаса от пронизваща болка. ...

Залез, заря от пурпурни цветове,
гали окото кавказкото слънце.
Звезди, светлина от чудни светове,
аз съм в купчината жито зрънце.
Буря, ръка с незнайна сила могъща, ...

Ето ги!
Ето ги моите вечери -
като тъжни момичета,
като птици на клетка обречени,
като нежни сърца необичани - ...

От себичните
мисли и страсти,
отболели са
днес
сетивата. ...

Търся те, в забързаното утро на града,
в потоците от блъскащи се хора,
глави привели, носещи със себе си
фалш и суета,
не чуващи на пеещите птици хора. ...

Раздавам късчета обич по пътя си -
искрици жарава от родния дом,
парещи огнени знаци,
за да не забравя корените си.
Събирам късчета радост по пътя си - ...

май днес
не ми е ден
искам да си замълча
но някак пак не мога
и душа ми изнемогва ...

днес се виждаме
и не говорим
ако говорим думите бодат
ехото на болката
думите на болката ...

Животът е сънна измама,
където щастие ту има, ту няма.
За някои е велико постижение,
за други мъка - унижение...
И този недовършен пъзел обвързва ...

Защо изчезна ти във мен...?
Защо направи ме щастлива...?
И пак Любов си в този ден,
когато мъката ми дива
ме хвърля в размисъл безумен ...

Нощта се спуска
и бавно закрива очите
с меко покривало.
Сърцето прелива
от объркани чувства ...

С душа на ангел ®
Едно дете с очи красиви,
но тъжни – с бликнали сълзи,
поглежда ме и в тях аз виждам
мечти – за полет към звезди! ...

Валяло е. До пояс наваляло.
И въздухът искри от белота.
И някакво тържествено начало
пилее дъх пред моята врата.
Със птичи стъпки тръгва пак към теб ...

* Post Mortem
Всеки човешки живот е ценен, ала мнозина от нас оценяват това едва когато настъпи часът на смъртта им или чак след края на живота си. Такава е и моята история, наскоро починах, сега се намирам в бездната на безкрайното и студената празнота.
Родил съм се с ужасяващ и неизлечим дефект – ...

От мене всяка фибра притежаваш.
Не камъче и не парченце същност,
искрица ласка и коричка завист...
И не петак, не стигащ за насъщния.
За теб е всичко. Цялата вселена ...

Отдавна не бях ходила на църква. Може би не толкова отдавна – от Великден. За някои, предполагам, е цяла вечност. Каква дума – вечност – миг, един живот, една любов, месец или...! В неделя отидох на църква. Беше Петдесетница – рождения ден на църквата. Всъщност не зная дали това има някакво значение ...

Westlife - Какво е чувството?
True lovers never taken slowly
when they've found the one and only,
and nothing can replace this feeling -
knowing someone loves you.. ...

Добрите момчета не правят така.
Само когато е нужно убиват...
Не оставят къвящата тежко сърна
да лежи във горчивата хорска коприва,
те намират бистър поток, ...

Залезът
Залезът препостила дългата сянка.
Време е... за каквото му хрумне,
а очите, жадни за кротка седянка,
гонят някой в тях да се гмурне. ...

Най-хубавия стих ще ти напиша,
в който всеки вятър ще поглежда.
На твоята усмивка ще прилича,
ще има моя ритъм за надежда.
Въпреки че дните ми са къси, ...

Луната угасна зад клоните
сплетени
бяха ръцете затъжени
погледи бродеха времето ронейки
месеци ...

Небето днес е толкова изящно синьо,
като току-що събудило се дете.
Тъй тихо и незабележимо
наблюдава ни.
А аз, вървейки, поглеждам нагоре ...

Навън е топло.
Но какво от това?!
Луната е красива.
Не ме вълнува сега.
… ...

Бездната
Бил ли си някога в свят,
така необятен за теб?
Стоял ли си сам на кръстопът,
чийто пътища водят към нищото? ...

Откривам те и тук и нейде далече от реалността... разпилян сред кристалчетата лед в чашата ми, пълна с ром, ром, а може би мента... мента, останала по устните ми - целувани някога от твоите...
Стара болка, дълъг копнеж, примеси от желание и страст... разливат се върху мен и рисува съзнанието ми изве ...

Утро закапа със свежи боички.
Четки небрежни нагоре, надолу.
Грабва пак вятърът прашец и пчелички,
цвят и живот, от топло разголени.
Бързо се будя. Разстрелва ме пълнолуние. ...

Защо, съдба, си тъй жестока,
защо, любов, си закъсняла
и може би те срещнах късно.
Сега тъгувам аз по тебе,
а те жадувам много силно, ...

Поздрав за всички рокаджии с едно лайфче! Наздраве и по-смело критикувайте, бе! Поне една попържня кажете!

Раздадох всичките си ризи,
рокли, прашки, сутиени.
За срам една не ми остана.
Сега съм гола като пушка.
И опасна. ...

Изтича времето, секунда по секунда.
Изтича и част от нас...
Дели живота ни на минало и бъдеще...
Извървените пътища
могат да ни върнат само назад, ...

Когато съм тъжна,
се чувствам добра;
Сред шум и веселие
аз понякога плача;
Живея живота си ...

"Ако животът ти поднесе лимон, направи си от него лимонада!"
Да потъваш в забрава е лесно.
Да проливаш горчиви сълзи.
Да се сриваш. Да бягаш нечестно.
Да вменяваш си чужди вини. ...

Отново тръгвам...
Накъде?
Към теб потеглям!
А има ли те?... Или не?
Дали изгубени мечти отново не преследвам? ...

Едни от най-хубавите ми спомени са от детството. Това безгрижно време, когато целият ти живот е пред теб, когато имаш безброй мечти. Когато всички те обичат и ти обичаш целия свят.
Помня, че като всяко дете и аз исках да си имам кученце. Татко, който като истински вълшебник изпълняваше всяко мое жел ...

Чуваш ли песента, която долита от Юг
- птица съм аз, залутана в небето,
изгубила вярната посока на своето гнездо.
Чуваш ли песента на тъжната Чайка -
плаче за своя недолюбен, Безименен любим. ...

Донкин бук
Той пристигаше в селото около Димитровден. Кога пеша, кога преметнал крака през ритлите на някоя каруца, връщаща се от града. - Есенно време селяните, прибрали вече зимнината, натоварваха кола дърва и ходеха до града, да продават дърва за огрев, та да се видят и те с някоя пара. - Все пак ...