На когото му бил къс умът, му били дълги краката. А всеизвестно е, че краката на лъжата са къси. Това значи ли, че всички лъжци са умни и късокраки?
Учат ни да си изяждаме закуската сами, да споделяме обяда с приятеля си, а вечерята да я даваме на врага си. Обаче теорията за превантивния удар ни съв ...

Забързано минутите изтичат,
а дните ни се струват векове.
Довчера бях момичето-кокиче,
а днес съм есен – с хлад и ветрове.
А днес съм яростна, непримирима ...

Кой ми шепне в приказен час?
Казва: време е! Ела при нас!
Кой ми е изравнил светла пътека?
Да ми е лек път! Нека!
Кой ми е светнал пътеводна звезда ...

Сега, когато в тишината към небето гледам...
тъга поглъща моя взор...
не знам, но ме обзема обич и плаче моята душа-кошмар.
Величие? Продал си себе си за грехове.
О тишина, измамнице греховна... ...

Самарите не Си ми ги спестил,
дисаги – бол – ще уморят магаре,
животът пак се прави на ударен,
аз хрупам си магарешки бодил.
Предзимно шантав вятър ме повял, ...

Грях ли е
Боже! Грях ли е, че я обичам?
Грях ли е, че тя живее в мен?
В моя сън във вярност и се вричам,
и я търся всеки следващ ден! ...

муз. Калин Найденов
текст: Ина Крейн - Илияна Каракочева

Музика и аранжимент : Кирил Гунчев
Текст : Соня Станчева
https://youtu.be/nTxyzyaOw3s?si=GmEcL5rwswMT2itt

Като орлица над гнездо крила разперила
майка-грижа над креватчето се свежда...
и очите ѝ са пълни със звезди - галактики
в своя ангел - син се взира със надежда.
И като всяка земна майка - ...

ЕДИН НИЩО И НИКАКЪВ КАШОН
Ще си стелна кашон – и ще седна на мократа пейка,
и додето Айшето листопада в брезента мете,
ще погледам как кротко есента и от мен си офейква,
а пък аз подир нея неусетно вървя към стоте. ...

През девет планини, зад десетата, през девет морета, зад десетото, живял и царувал лют цар. Поданиците му мърморели, че е много стиснат, всичките данъци трупал като златни накити в подземията си и въобще не се грижел за поданиците си. Къщите били грозни, улиците били в дупки, хората ходели намусени ...

Уж не мога да спя, но както си чета онлайн поезия съм заспал... И ти да видиш! Сънувам, че съм в отвъдното. Откъде разбрах ли? Ми просто, всичко е подредено, чисто и някак неземно.
Вървя си по пътечка застлана с бели камъчета и през няколко крачки има пейка, а до нея градинска лампа от тия с ковано ...

час и половина за четене
Седмици наред си чатих
с хубаво, едно моме!
Две покани му изпратих
да се видим насаме! ...

ТЕФТЕРЧЕТО НА БОГА
... навярно Господ начислява в тефтера нашите дела –
минути на позор и слава, добра постъпка, мисъл зла,
във всекиго от нас се вглежда – и ни наглежда ден и нощ,
дали – дал някому надежда, за другиго не си бил лош, ...

ЗАРЕЖДАНЕТО
Бяха двама мъже и една жена. Племето реши да им даде подслон, докато прецени дали да ги приеме. Имаха време да се докажат.
Ханс им освободи своята къщичка и се премести при Зоя и Антонио. Двамата не останаха доволни, но се примириха. Благодарение на него имаха личното си пространство и п ...

Вдъхновено от сценария "Коси в прахта".
Посветено на героите на България.
Скъпи ми, Димитре...
Ти обич моя, моя скръб.
Откак те няма - ...

Не спрях да се озъртам. И, ровейки из боклуците на интернета, попаднах на друг филм. Отново представян за исторически.
Ама чудесен филм за исторлици. Гледаш, откриваш лъжи и манипулации, тренираш усета си за ицмама. То не е трудно, но пред нормалната публика минава.
Откровено шашаво заглавие - he Wo ...

Босоного, разгърдено лято, къде си?
Като нежно глухарче душата лети
и те търси на сто непознати адреси,
само зима. Заключени трижди врати.
Ослепели прозорците в булото скрежно, ...

Глава осемнадесета – за осъвременяването на класиката
А разговорът си течеше като паричен поток към правилните хора. Сега пък зачепкахме политиканите. Как всякакви фелдшери, селски секретарки, културно-масовици станаха първи демократи. То това и децата вече го виждат и разбират, ама в училище не им ...

АСАНСЬОРНА ЛЮБОВ
... между хукнали етажи в някакъв среднощен вход
асансьорът спря да каже: – Свързвам ви за цял живот! –
и тържествено държа ни реч! – с алармения звън,
спяха хората в пижами своя сладък трети сън, ...

Крави, спокойно си мучете,
петли, спокойно кукуригайте,
вие имате права във Франция,
вие имате от вси нас гаранция!
Стига, гражданино във ваканционна къща, ...

Застанал на Райските порти,
аз гръб ще обърна и пак ще се върна при теб.
Ненужна и стара любов с момиче от съдния ден.
Ръка ще прокарам през твойте немирни коси, несръчно гримът ще изтрия.
И все тъй ще се питам какво ме задържа при теб, ...

Ще дойде ден, когато ти ще ми простиш,
ще забравиш детинската обида,
пак заради любовта ми ще блестиш,
ще бъдеш от всички най-красива!
Ще потъваш в мъжките ми длани, ...

Първо се завърна миризмата. Лепкавата, сладникава миризма на орлови нокти и кехлибар. След това се появи и слуха, а веднага след това усещането за мекото докосване на дебелия килим до кожата му. Сам вече не се намираше в подземията. Малора го бе преместила в стаите си.
Изправи се бавно. Главата му о ...

Към Зюлфие
Аз някога танцувах, Зюлфие.
Животът бе за танци и наслада.
Не бях богат, но вече със дете....
Катерих се дори когато падам. ...

Един майстор толкова много се хвалил, колко добре прави фината шпакловка, че клиентката получила три оргазма само докато го слушала...
18.09.2019.

Нося в мене любовта
В света прекрасен на мечтите,
където слънцето блести
и по-красиви стават дните,
във този свят си само ти. ...

Изкуственият интелект е проблем за немислещите.
Колкото по-малко мислим,толкова повече забравяме мислите си.
Една идея възниква,когато намира безидеен терен за развитие.
Колкото повече, толкова по-малко:коефициент на безполезна действителност.

Хора с маски
В този измислен свят към лошо променен,
препълнен с хора с маски, криейки лицата.
Трудно би открил човек с душа, неосквернен,
ще го познаеш ти не по думите му а по делата. ...

Омръзна ми да плача и да страдам...
Омръзна ми да бъда хладен като лед.
Надеждата отдавна съм загърбил!
Човек самотник, но глупак едва ли...
Защо обърквам винаги нещата!? ...

Дъждът тропаше тихо и приспивно по прозорците на блока. Рени спусна щорите и изгаси осветлението на стаята. В кревата я чакаше Пламен. Той и се усмихна щастливо на светлината от телевизора. Рени бавно свали черната си нощница, и облизвайки устни еротично се присъедини под завивките до Пламен. Той я ...

Тишина..
Красота....
Побелели бяха пътищата,
сняг се сипеше на парцали,
снежинки стапяха се като онемяли. ...

Защото те обичам без причина
или причината е тъй потайна.
Защото спря при мен, не ме отмина,
посрещна ме с любов тъй всеодайна.
Защото любовта ни е щастлива ...

Непреклонността е тази, която се усмихва на тръна в петата си, докато пристъпва към целта. Усмихни се и ти, и продължавай напред.

Понякога съм остър и първичен,
а друг път съм ранен като кошута.
Не съм разбран защото съм различен,
но Лондон не прилича на Калкута.
Прецеждам през сърцето си живота ...

Два дена преди Новата година
по улица със влажни дървеса;
едно момиче тихо ме отмина
и вятър дръпна нейната коса.
Две нощи преди Новата година – ...

ДЕВОЙКАТА ОТ РИЛСКАТА ПУСТИНЯ
... слизах си съвсем полека сам – по горската пътека,
както си вървях из клека, в миг девойчица съзрях –
бяла, румена, засмяна! – вятър вейна ѝ в сукмана,
и не знам какво ми стана! – я погледнах – някак плах, ...

Мария роди момиченце. Вангелис бе повече от щастлив, родителите им също. Гледах ги радостни и усмихнати да се разхождат из градината между хотелите.
Подухна топъл есенен ветрец и тук-там нападалите листа оживяха, заиграха сякаш своя си есенен танец. Пригладих по навик поразрошената си коса от ветрец ...