Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
390.7K resultados
Да знам поне, че с обич ме четат
🇧🇬
Обичам всяка строфа и куплет,
те всичките са малка част от мене.
Духът – от сто съмнения обзет,
сърцето – гълъб тръпнещ пред летене.
И колко нощи изтерзан и блед, ...
Ти ме обичаш като никоя друга...
Аз зная, че имам някакви спомени,
ала те с душата ми се сбогуваха,
сякаш от тяло на смъртно болен...
А аз те вдишвам новородено, ...
КОГАТО МЕ РАЗЛЮБИШ НЯКОЙ ДЕН
… когато ме разлюбиш някой ден, ще бъда най-нещастното човече,
ще ти сънувам роклицата – лен, която тихо покрай мен се свлече,
и твоят sexy мил комбинезон с прекрасната му тюлена дантелка,
как ти от мен – несръчен като слон, ми смъкна овехтялата фланелка, ...
Когато ангелите като теб ме съзерцават с шепот...
Аз усещам.
С твойте тъй космически усмихнати зеници
Измежду ирисите - въртележка на тъга
Бих разкъсала всеки белег, който някога сама си причинила ...
И отново обичайното ежедневие. Преди да тръгна, с документи в ръка се отбих в пералнята
- Тръгвам, приятна работа Гери
- И на теб приятен път и бъди внимателен, обаждай се ти когато не шофираш, чакам те.
Обаждах й се сутрин докато подгрея машината и да тръгна, или в промеждутъка на почвките, а вечер ...
Повярвайте ми, някой ден ще имам
градинка към наследството от мама
и с тази синя лейка ще поливам
различни рози, спомен ми от баба.
За мама бели, с много цвят и мирис, ...
Един до друг, а сърца далечни!
Един до друг и толкова сме грешни.
Дните се точат без любов и топлина,
Защо се получи така?
До вчера бяхме две влюбени души, ...
След толкова лета на този свят:
следващото очаквам с тревога.
Далече са и птиците на пролетта.
И мислите ми често изнемогват.
Нима съм двулинейна композиция, ...
Семейство. Син и дъщеря. И двамата със семейства, всяко със син, почти връстници.
Бабата се пенсионирва от важно министерство, от важен пост – въпреки натиска да остане, защото е необходима.
Обаче – детето на сина тръгва на детска градина. И бабата постъпва в детската градина като чистачка. Да е до ...
Беше тъмна, студена и безперспективна декемврийска вечер. Способният, но недооценен инженер Ганев-около 35 годишен ерген, завършил като първенец на випуска МЕИ-София, стоеше пред портала на завода, останал един от малкото неприватизирани и изтърбушени предприятия от времето на омразния соц. Смяната ...
Ей така, след последната глътка,
ще разлае махленските кучета
оверлогът на моите стъпки –
нестинар върху ледени кубчета.
— На жарава е лесно, ще кажа, ...
Ти, мъко моя... Стига, не плачи.
Ела, поне постой да те прегърна.
Студена си... Измръзнала почти.
Къде била си? Кой, кажи, те върна?
Свърши вече млякото със нес. ...
Думите
На "мъдрост" хора някои се радват.
На думи. Думи без зад тях реалност
Лъжа са те, омотаване в понятия - мъгла.
От думи неясни и мъгляви пази се! ...
Ти помниш ли?
Ти помниш ли още, Българийо мила,
на Чинтулов, Ботев и Вазов творбите?...
Защо си смирено главата склонила,
не чуваш гръмовния зов на дедите? ...
Не сме безгрешни, но имаме идеали,
ако има поне един, който тук те жали,
който е готов всякога да подаде ръка,
когато ти се давиш в дълбока река,
с риск за своя живот и без награда, ...
Не си отивай, не си отивай от света,
без теб животът няма смисъл.
Аз искам преди теб да отлетя
към звездното небе, към висините.
Бъди до мен до сетния ми ден, ...
Морето ме целуна през устата
като невръстното Момиче от квартала
обикнах я завинаги – като Момиче
като Момче – и тя ме заобича
Морето ни целуна през устата ...
Далече, далече, сред гъста гора,
къщурка се гуши, мъждука едва,
там пуши коминче на покрив от мъх
тя-твар сякаш жива, поема си дъх.
Облечена в рокля от бели цветя ...
Получих новата дестинация ,Завода за полиетилен - Пристанището. Изтръпнах, словачката Ксена диспечерката, е там. Имахме с нея малък романс, правехме се на влюбени ли или само разменяхме флуиди на еротиката. Тя ме изпревари, но си останахме все пак служебно добри приятели, макар че се почувствах тога ...
ЕЛЕНА
Непривично за мен е във кухнята друг да царува,
ще призная, Никола че справил се беше добре.
И не зная така ли е или на мен ми се струва,
но това между нас вече никой не може да спре... ...
С непочтителни усмивки криещи се в падащия ден,
войната точи нокти за да ги забие в своята плячка.
С очи на хищник в пълна крачка, лежи под мрачен воал,
и дебне с черна маска, държейки хората си в плен;
— войната е залъгалка за лудите, техен окултен ритуал!... ...