Стеснява се светът на всяка крачка
и пътят става труден, тъмен, тих.
Зад мен вини и болки се провлачват,
обиди, дето тъй и не простих.
Това е само моята пътека – ...

ОСМА ПЕСЕН
Дъждът ще завали и утринта
макар безслънчева ще е полезна.
Ще напои небесната вода
земята със живителност чудесна. ...

Рошава глава гребен не трябва и...
На глупав човек грешки не казвай ти...
На умния акъл не давай...
На слепия вяра не давай.
Не съди ако не искаш тебе да съдят. ...

Никой не се ражда еничар, сине!
Николай Хайтов
Пъшкаха от старост вековните буки и борове, сгушени в мразовитата прегръдка на Балкана.
И сякаш оглушели за бурите и ветровете, помнеха единствено писъците на майките и кървавите отблясъци, застинали в остриетата на ятаганите.
Защото бе страшно време. В ...

Видял божествената красота,
аз няма да умра неверник.
Знам - хор на ангели е любовта,
изтрил докрай света на скверното.
Успях душата си да съхраня ...

Държа в килера аз един хамак,
но трябват две надежди да го вържа.
А този Май оказа се хлапак,
не може даже облак да излъже.
Капела съм му купила, но той ...

Пролетта е отвън,
през стъклото наднича,
като приказен сън
и живота обича.
Плези се и се смее, ...

Изправена си. Срещу мен. Така ли?
И всяка глътка въздух е борба?
За бездната на мрака ли ще жалиш?!
Или от слабост чакаш да простя…
Представата ти за света ще срина. ...

Есе по “Старецът и морето” или моят нов съвременен герой
Преди време трябваше за един конкурс да кажа кой е моят съвременен герой. Написах,
че той трябва да бъде някой като Рулон Гарднър, един американски борец, издигнал се
от нищото, преминал през безброй трудности и стигнал до олимпийско ниво, къд ...

Навън валеше. Влязох в някакво мрачно заведение. Беше полупразно. В ъгъла дремеше пияница, а на бара възрастен мъж се взираше в чаша пълна с мътна, зелена течност. Седнах до него.
Нямаше барман. Само няколко полупразни бутилки и една прокъсана кърпа.
- Тук на самообслужване ли е?
Старецът, дори не с ...

Ритмично почукване извади баба Илина от прегръдката на съня. „Чук, чук, чук“ и после отново. Сив гълъб кълвеше трохичките, които бяха останали на прозореца. Баба Илина отвори очи и се взря в белия таван. Слънчевите лъчи се процеждаха през дантелените пердета на прозореца и рисуваха чудни златни карт ...

Подмладеният град се усмихна
след ежедневни дъждове.
И зрелостниците притихнали
усещат как Животът ги зове.
Дали ще си платят за всяка радост, ...

***
"Пътят е лек. Не
хвърляйте канари пред
себе си!..." Амин!...
*** ...

Дори и с мед да е жлъчта покрита,
повярвайте ми – трудно се преглъща
и злобата се киска вездесъща,
душата ми тя иска да изпита.
Срещу ръжèна зная как се рита ...

Искам да споделя един момент,
да споделя едно преживяване,
да споделя една въздишка,
нещо красиво, нещо прекрасно,
нещо което ме накара да мисля за теб, ...

Music Copyright © 2022 Simeon Penchev
Author and Performer: Simeon Penchev
Music Arrangement: Dimitar Velichkov
This channel and I do not claim any right over any of the free video clips partially used in this video.
SEA SOUNDS ...

Последната си риза съблякох,
да те наметна, че зъзнеше.
И не, не очаквах отплата,
видях те, че бързаше.
Внезапно се блъсна в сърцето ми, ...

Вали над тънките стрехи,
разстила светло одеяло,
ръми, не спира,
звънят дъждовните камбани,
а пролетта с тънки пръсти ...

сърцето ми кърви но
сипи ми чаша вино
да пиеме на екс
животът си върви но
не всичко е невинно ...

От далечни, извечни, от пра времена,
откогато рода ни човешки го има,
тя е светлата, нежна и крехка жена,
извисена от своята твърдост незрима.
Щом в скръбта си износи в утробата плод, ...

Зад къпиновите храсти, растящи до Голямата пещера, имаше закътана скална ниша, която не се виждаше от пътеката, нито от пещерата. Великанът метна момчето вътре, търкулна един голям камък отпред, пристъпи към козирката и се сля със скалите на платото.
Пътят на Джъд навън беше отрязан. Нишата беше тяс ...

Грен отвори очи и първото нещо, което видя беше ужасеното лице на жената над себе си, която все още го разтърсваше яростно да се събуди. Тя беше с красиви черти, дълга, чуплива, кестенява коса и големи насълзени, сини очи които издаваха огромния й страх и паника. Грен огледа къде се намира дезориент ...

Запечатах ти прекрасен сън...
сън от два различни свята.
Там високо падна гръм...
облаците две съдби събраха.
Снимах сватбен звън при боговете... ...

Прости ми, Господи! В живот нелесен
съзирах трудно смисъла, прости ми!
Аз исках да избегна тъжни есени
и да не ми се случат люти зими.
Аз исках само пролети и лято ...

(Да не си помислите, че ще следва линията на Ивайло Петров! Няма! Приемете, че само заглавията си приличат. Ако на някого е по-угодно, ще река, че съм заимствала от заглавието на романа. Кой както предпочита, само мир и любов да бъде!)
Били ли сме преди да се родим?
Дали ще бъдем даже след смъртта?
...

Мъничка съм, колкото тъгата,
стапяща се по ръба на свещ.
Капчица... от капката залята,
мъничко болезненост... и скреж.
А нататък... пролет ненаситна. ...

Ден подир ден аз бродя
и сред смъртните си братя все горя.
Сълзите ми пълни са с отрова,
и в писъците си се аз топя.
Никой никога ме не вижда, ...

Как се пише поезия...?
Дали стиха диша чрез мен!
Дали докосва...Дали говори...!
Музата е звездна мисъл -
дошла от Всемира... ...

Животът ни е твърде кратък, за да разберем, че Вечността не съществува.
Имало едно време един дърводелец. Никой никога не го бил виждал да се ядосва или да тъгува. Той знаел, че всичко е преходно и не заслужава неговото внимание.
Когато бил малко момче постоянно ставал свидетел на лошото пиянство на ...

Съдбата,майката на нашите кошмари...
тя същатата внедряваща ни страх.
Залъгва мислите ни чисти...
превръща времето във прах.
Душата,чисница,греховна... ...

Малчугани, невръстни хлапета
свикват с лаптоп и таблети.
Те не знаят още да четат-
истината как ще усвоят?
Моят племенник е стиснал джиесема- ...

Аз съм тишината между две вдишвания.
Вчерашна вечеря споделена между непознати.
Любимият бързаше, но така и не дойде.
Тук съм. В отсечката между две дати.
На път съм да заплача. Липса на хормони. ...

Около нас има само идиоти и само ние около тях...
Вокруг нас одни идиоты, а вокруг них - одни мы...