Добре си дошъл "пътнико" в България,
добре приет ще бъдеш в нашата страна.
Посрещни край Черното море ти изгрева
и залеза над Рила и Седемте рилски езера.
Добре си дошъл и в моя град, моята София, ...

Какво ако безумно те желая?
Какво ако сърцето от любов към теб гори?
Какво ако обичам да мечтая?
Какво ако не спира всичко в мен за тебе да трепти?
Какво ако не се страхувам от провала? ...

ЛЮБОВНА БИЛКА
Мракът ме разнищи – знаех, че те има –
празно пепелище – подир тежка зима,
дълго те очаквах – да се запозная
с тежките ти крачки в тъмната ми стая, ...

Несебър… е нейде на юг,
където морето пенливо
разбива вълните напук
на белите чайки кресливи.
Където пред Стария град ...

Дъждът вали навън без спирка,
излива се порой навред.
Аз пиян съм като кирка,
кандилкам се назад-напред.
Дъждовно, хладно, ветровито ...

Бях влюбена в Антон от времето, когато бяхме студенти-първокурсници. Имаше много по-хубави от него, но аз се влюбих в ума му, в момчешкото излъчване и голямата му усмивка. С него винаги беше забавно, някак леко му се отдаваше. Бяхме задружни и често спретвахме купони, на които не откъсвах очи от нег ...

Познавам го от петдесет години вече
и толкова години с него остро споря.
Преди във Господ да повярва – Го отрече
и всеки земен грях до днес му бе опора.
Налиташе да пие и да люби смело, ...

И всеки ден за мен си по красива.
Желая те по силно от преди.
А искаш аз да го подтисна.
И казваш от това се чувстваш зле,че те боли.
А огън имам в душата,разкъсваш ме и нощ и ден. ...

Пътят огнен призовава,
слята пак с духа му палещ,
газя смело по жарава,
пламък ален съм и парещ.
Тайнство древно аз владея ...

Старият полковник беше мрачен. Малко безсмислено занятие в самотата. Но емоциите надделяваха. Е, като дойде дъщерята – ще ги излее свободно и буреносно…
И къде се мота това момиче? Преди половин час излезе, магазините са на някакви си двеста метра, списъкът е само от девет поръчки… Или е тръгнала да ...

Да върнеш някой от небето
мечта ли ще е или сън?
Да трепне пак с любов сърцето,
че татко иде - ей го на, отвън!
Тез тихи стъпки, сякаш звън от Рая! ...

Стадо от немислещи овце -
ей това е клетият ни народ!
Към чекмедже протяга ръце
онзи нагъл банкянски мафиот!
Затова ли много се борихме ние, ...

Когато висшите ни кръгове проституират,
двулични са и порочно лицемерни,
как българите да не емигрират
отблъснати от гледките до болка скверни?
Когато заплатите не стигат, ...

Сверява се, слънцето залязва
и сетне щом се зазори и то изгрее
лъчите ме прегръщат и щом залезе
отново притискат ме до себе си,
и когато залезе и дори когато изгрява ...

Уравновесяване
Тъгата, радостта, поличбите пред-очни на уравновесяване подлежат.
Злобата хорска също - но в човека често идея няма, комфорт вътрешен, знания,
Методи, ноу-хау накакво за такова нещо!
Отпор да дадат, или просто да уравновесят състояния подобни не могат. ...

Дните минават...
Дните тъгуват...
Спомените възкръсват...
Спомените изчезват...
Животът преминава, всичко се променя. ...

Търся те. Чакам те. Няма те с мене.
Изгарям във мисли, душата си в миг.
С очите си гледам пак заслепено…
Ще видя ли днес тоя поглед красив…
Търся те. Чакам те. Викам те вече… ...

Денят петък медиите запълваха със скандалите около прокуратурата и провежданата матура.
И навсякъде питаха абитуриентите: какво си избират от предложените съчинение или тест. А общо взето налагащият се отговор бе – есе, че е по-лесно…
Монтен до Монтеня, мила моя майно льо… Неграмотник до неграмотник ...

Срещнах бивш съученик. Неочаквано – в парка на чужд град, където бях за два дни на гости у роднини. Разбира се, след посрещането и разпита „А как е…“ ш, докато стане обещаващия феерия обяд, излязох да поразгледам града. Нещо като историческа обиколка – посетил го бяхв друга епоха, преди тридесетина ...

На моята приятелка и колежка Дианка Кръстева
Замина си,
звездичка малка на небето се яви.
Замина си
и времето заплака с бисерни сълзи… ...

Не ми тежат безкрайните пустини
от залеза окървавени
и пясъците като символ
на всичко в нас опустошено...
Отвикнал съм да наблюдавам ...

Срещу вятъра вървя,
в огъня изгарям цяла,
сред звездите летя,
в морето потъвам.
Земята под краката ми ...

Само вятър вече мучи
във обора
и брули плодовете на необрани овошки,
а апартаментно отглеждани
хора ...

НАИВНОСТ
Уплаши ме!
така бързо си тръгна,
тичаше из разкривените пътеки...
без да остави и мъничка ...

Обичаме нашата родина свята,
нека духа български да тачим,
нека помним солунските братя,
че за света и ние нещо значим!
О, азбуко прекрасна, чудесна, ...

Смали се още повече. Уж знаеше пътя, а на две стана снагата му. Стигна до брега, загледа се в отблясъците на реката и сведе поглед към нозете си. Помнеха го още камъчетата, шушнеха тревите... Връщаха му спомена за безвъзвратното, тежестта на онзи миг, в който разлюби всичко и му остана само изтерзан ...

Сънувах Ви, Самотни Върхове
потънали във бели снегове
и пиех красотата Ви на глътки!
Целувах пак лазурното небе
и въздуха със аромат на каркаде ...

Тази нощ е ребро на незнаен и древен Адам,
и виси като кост над разрошени, гневни тополи,
аз опитвам от нищото обич и дом да създам,
вън разгонена котка с нагона на дивото моли.
И кънти този вик, но не буди града ни заспал, ...