... моето време,
на филийка -
отхапи...
с мирис
на спокойствие, ...

Разхождахме се из парка, а насреща едно момиче циганче с големи красиви очи, като погледне – направо те омагьосва.
- Извинете, госпожо – обръща се към мене, ама мъжът ми нали е по-важен, веднага се намесва.
- Кажи каквото има да казваш, аз съм съпругът, вкъщи „петел пей”, а „кокошката” е за атракция ...

Nickelback - Ако днес беше последният ти ден
Веднъж най-добрият ми приятел ме посъветва.
Всеки един ден е подарък и не е даден просто така!
Прави всичко възможно, забрави страховете си.
Върви по неотъпкани пътеки... ...

Слънцето клонеше към залез и обагряше в червено, приготвилото се за дрямка, небе. Топъл задух цареше в простора и прихлупваше още повече натежалия въздух върху покривите на къщите. Кърищата бяха опустели. Глъчка се носеше от дворовете, дето играеха децата на хладина след огнения жар на слънцето през ...

Когато те погледна в очите,
сякаш сърцето ми остава там,
вече не го чувствам в гърдите,
но не искам да те оставям сам.
Когато те хвана за ръка ...

Отсъствие властно, присъствие тихо,
пристигаш навреме, понякога скрита.
Мнозина те виждат, малцина познават,
понякога пълна, но често извита.
Когато те няма - във сенките бродя. ...

Тъй, както кометата лети с години;
тъй, както християнин не яде къпини;
тъй, както турчин не яде свиня;
тъй, както любовта умря,
тъй и аз прозрях сега, ...

неканено нахълтва
светло под клепачите
наритва съня от зениците
с ръбати пети
марш! ...

Аз не зная накъде съм се втурнала,
даже не тичам – летя.
В комета съм се превърнала
и оставям гореща следа –
ако някой случайно я зърне, ...

Енрико Карузо - Санта Лучия
(Autori: Teodoro Cottrau)
(Arrangiamento di: Nicholas Dodd)
(Автори: Теодоро Котрау)
(Аранжимент: Николас Дод) ...

ROLLING STONES
"Ruby Tuesday"
She would never say where she came from
Yesterday don’t matter if it’s gone
While the sun is bright ...

Отровни думи в коварен облак се извиха
и небето с черен плащ покриха,
зарони бялата мечта горчиви сълзи,
по мокрите ú криле ръждива кал пълзи,
а до вчера тя волно летеше в небето, ...

Перевод на болгарский язык Красимир Дяков
В Харков отново ранна е есен.
Бродя по "Сумска", както преди.
Слънчев вятър ласкаво е понесъл
призрака на надеждата. С листата върви. ...

Вместо в портфейла,
в сърцето си слагам усмивките ти -
простима грешка при криза.

Не мога да не те обичам,
нежен си, добър и мил,
но с мене ставаш романтичен
само когато пак си се напил.
С тебе виждам се в бяло, ...

Когато любовта е болка
и думите бодат душата,
въздишките издишат в пепел,
а сенките прегръщат мрака...
Когато онемеят ни сърцата ...

Зализан, окостЮмен, със бомбе,
със възел, като истинско конте,
разхождаше се Франк льо Депюти,
с лула в уста, лорнет и вестницú,
отивайки до близкото кафе, ...

ЛЮБОВ
Любов жадувана изплува в мрак,
повикана – копнее да ме осени пак,
дочакана, тя чака огнена магия,
намерена, тя иска жарка да я пия. ...

Тъкмо да се покаже
на нечии устни,
безмълвно да изкаже
мисли и чувства,
тъкмо да се лепне ...

ПРОСТОРНО
Изящни форми имат някои жени,
но нямат твоята душа необозрима.
Заключената обич в нас не подрани,
но в утрото на моя залез днес те има!... ...

Морето ли разплака всички влюбени?
Нептун ли ги прободе с абордажите,
защо лицата пак не са им румени?
Ще кажете ли ми, кога ще кажете?
Природата ли със сипей и езици ...

Рицар воин е моята любима
Рицар воин е моята любима
и в прах потъна нежната ми лира,
стиховете увяхнаха без рима,
а песента без отговор угасна. ...

Вик
Вън вали! Порой от дни,
от очи и от сияния.
Издигни с длани две
мост над спорни разстояния. ...

Земята продължи да се върти
и хората не спираха да тичат.
Не се окъпах цялата в сълзи.
Проклятия и клетви не изричах.
Облякох новата си кожа днес, ...

(съвсем малко след кòмата)
Хубавко е да
въобразяваш:
- О, la donna! Добре сте мобилна!
(Но за пръв път ...

(За теб)
Ти разплете мечтите си
и ги сложи на пода.
За какво ти е този килим?
Ти подкладе с надеждата ...

Вървя по улици
без край и
без начало
светкавично въртя се
частица по частица ...

Очите ти се правят на спокойни,
но плач среднощен се е скрил зад тях.
Усмихваш се, ръкуваш се с достойнство,
а в погледа ти грее глад за грях.
Гласът ти пази поривите лунни, ...

ГОДИНА 1878
Над града беше виснала черната сянка на холерата. Тя бичуваше всичко, що срещнеше по пътя си. Тогава Колю беше на три години. Радост за Кина и Геро. И ето ти, и тях не пощади тази вихрушка. Две пеперуди, които временно бяха кацнали върху дървото на любовта, отлитнаха завинаги там - нейде ...