Когато нещата се случват прекалено бързо,
не мога да уловя мига на възхода
и се превръщам в същото егоистично копеле,
което се страхувах да не бъда.
А в ума ми нищо не се променя, ...

Рано сутрин е и те се втурват...
армии готови да умрат.
Болката в сърцата не усещат,
страхът кара ги да продължат.
Напред! Защо? ...

Изминаха безброй много дни
откакто те видях за последно...
липсваш ми, търся очите ти сред много други.
Не те откривам...
А знам къде мога да те намеря винаги, ...

Човешката раса има много страхове и признавам, всички от тях основателни. Страхуват се да не се разболеят от тежка болест, да не пострадат, да се влюбят, да загубят любим човек, да живеят пълноценно и разбира се, един страх, който не мога да разбера – да не загубят живота си.
Да, животът е нещо ценн ...

Години минават,
години се нижат,
изпълнени с обич,
тревоги
и грижи. ...

Стъпките ти, през грижите, пъртина прокарват.
Централната улица под вятъра стене.
Слънчева целият град те видя и повярва,
че ти си подарък, а подаръкът е за мене.
В изкусителна усмивка те е загънал Създателят. ...

И как да пиша за любов и лотоси,
когато съм изгнила като дънер
(светкавици, залепнали по фотоси
и няма как със нови да отвърнеш).
И как да вярвам. Пълно с псевдо-Зевсове, ...

Да те обичам ли?
Очите ти дори не помня.
Студени или топли бяха те.
Душата ти - искра или вода.
В пустошта ли те намерих, или не? ...

ЧАШАТА НА ЖИВОТА
Пей! Моята песен е изпята.
Пий! Не искам отплата.
Пей! Душата си плаша.
Пий! От празната Чаша. ...

Не ми пропилявай нощта. Аз съм проза.
Наситих се отдавна на поезия.
Дори си счупих очилата розови.
Добре съм в безлюбовната амнезия.
Банални са ми всички обяснения ...

Муза
Ти не си нито рак, нито сребърна мряна,
нито пък изпълзяла на прага медуза.
Бе довчера от слънце и нежност огряна.
Беше муза. ...

Портрет насън в стил „fantasy”
В съня ти беше със зелена рокля.
Косата ти достигаше зeмята.
Очите ти – те бяха същите.
Защото винаги са същите. ...

Сърцето ми e неспокойно подобно на ветровития бриз!
Остана заключено в мен и ти никога не ще го замразиш!
Когато сърцето ми затуптява бързо, за да диша,
изгубило се в твоята усмивка, но очи ми няма да го позволят!
Прегърни сърцето ми и утеши душата ми! ...

Изгаряш мислите ми като въглен,
опъвам се в ръцете ти подобно струна.
Луната миловидно ни поглежда...
Страх, страст, любов и още нещо.
Оплитаме телата си като втъкани ...

Народ, изстрадал много посегателства,
народ, изпаднал в тежки обстоятелства,
народ - глупав, прост и застарял,
народ - беден, изгладнял,
народ - доста лъган и полуубит... ...

~Последна целувка~
Вървях тихо по малката тъмна уличка. Исках да избягам! Исках да се скрия някъде, където никой нямаше да ме намери. Исках да избягам от любовта, от болката, от самотата. Но избягах ли от първите две неща, щеше да ми остане само чистата и неконцентрирана самота. В най-чистата си и б ...

КАПКА
Чакам те да дойдеш като лятна буря
в сушата на моята душа,
пресъхнала от злобни хули,
замръзнала от хорска клевета. ...

Когато си купувах календар-бележника, не вярвах, че ще издържа дълго. През годините започвах да попълвам такъв на първи януари. Харесваше ми чувството за ново начало, за утехата на изморения ми мозък, който вярваше, че наистина ще успее да зачеркне инерцията, в която се бях превърнал. Номерираното в ...

В краските на черното и бялото ще се откривам.
(Тъкмо се научих да обичам.)
В света на тъмното ще се изгубя, ще се моля и ще тичам.
Краката няма да се уморят,
умът ми само от толкова молитви ще е празен. ...

БЪЛГАРКА СЪМ! - със коси от злато,
откраднати от добруджанските жита!
На обич е сърцето ми богато...
БЪЛГАРКА СЪМ! Майка и жена!
Очите ми - подарък от лазура, ...

Когато досънувам всичките ти думи,
ще тръгна - така - без път и без посока.
Разбрала - измислицата помежду ни
забила се е вече като трън под нокът.
Ще потърся някой, да издуха болката ...

Моето желание е така неустоимо.
Моите очи са така неукротими.
Моето сърце е така горещо.
Ръцете ми ти казват още нещо.
Тялото танцува в ритъм див. ...

Не научих ли какво е болка!?
Не видях ли - няма небеса!
Не разбрах ли, че не мога толкоз
любов към теб да понеса!?
И докога ще страдам нечовешки? ...

Скалист хоризонтът.
Слънцето
струна –
изопната секунда нежност.
Носталгично… ...

Това, хората, са странни животни. Изобщо не приличат на нас кучетата. Толкова сме различни, че понякога дори се чудя защо живея при тях. Е, вярно е, че ме хранят, но това не е единственото нещо, което ни свърза.
Много са грозни. Нямат почти никаква козина, а и стойката им е една такава неестествена. ...

Еднакво е.
Без мен и с мен.
Изпуснах
най-познатата ръка.
Не беше нужен ...

Вървях навън сама.
Само мракът нощен беше моят спътник,
подхванал самотата под ръка,
блуждаех с тях аз из града.
Студът обгръща ме с милувка, ...

Знам, че близък е денят,
в който ще заминеш, мили мой,
в чужда страна далеч от мен
да работиш за чужди хора.
Не знаеш колко си ми скъп, ...

СПОМЕН ЗА ЕДНИ ОЧИ
Отново този залез зад морето
напомня ми за твоите небесни очи
Колко болка таи се в сърцето,
колко много изхабени сълзи. ...

Преди много години съществували едни особени хора. Днес ги наричаме пещерни хора. По тяхно време е нямало пластмаса и стъкло. Тогава е имало само камък. Затова казваме, че пещерните хора са живеели в каменната ера. Всичко е било направено от камък. Пещерните хора си правели оръжия от него. С времето ...

Тя обича гласове. Но не всички. Грозните я отблъскват. Тя не обича грозните гласове. Мрази пискливите гласове. Мрази кудкудякащите. Мрази мрънкащите. Мрази гъгнивите.
Обича плавните гласове. Обича галещите, мъркащите, нежните, богатите гласове. Красивите гласове я очароват.
Но те не винаги се обажда ...

"Човек не трябва да остава пленник на миналото ..."
Една уважавана жена - политик
По "начертани" пътища в безкрая
в строй и в крак вървях,
намалях ход да си почина, ...

Ще избягаме с теб надалеч из света.
Ще си купим билети за чартър.
Ти оттам, аз – оттук,
ще пристигнем с нощта.
Малък остров - подобно Ямайка... ...

Море
съм
в очите ти
безбрежно,
прииждам кротка, ...