Вятърът люлее люлките празни,
пейките са сами и стават прашни,
алеите безлюдни пустеят...
Къде са децата, които се смеят???
Няма ги пеперудите, няма ги и цветята, ...

Печата на самотата ти ударих,
съвестта ужасно ме гризе.
Зле постъпих и не забравих
тях, твоите страстни ръце.
При друга щастие ще търсиш. ...

Какво ще бъде някога, когато
отново се завърне Любовта -
по-силна,
по прекрасна от живота?
Какво ли ще завари на света? ...

Не можем да спасим
умиращия лъч,
червените мъгли.
Сърцето спомени брои
ала забрава ...

Погледът е празен.
Очите - призрачно зловещи.
Треперещо е тялото
в нощите горещи...
Игла някъде на пясъка лежи ...

Да бе море, аз щях да те погледна жадна,
да скоча в теб и в дълбините на сърцето ти да падна.
Да беше огън, аз нямаше да те оставя да изтлееш,
щях да пазя пламъка ти, а ти в замяна щеше да ме грееш.
Но си човек и аз дълбоко те обичам, ...

Вълшебница си ти една,
сбъдна ми добра мечта.
Романс голям ми подари,
със щастие огромно ме дари.
Любов се туй нарича, ...

лека нощ заспивай
дано ти е уютно
върху топлата ми гръд
дано сърцето ми да бие тихо
да не смущава на съвестта съня ...

Всички пориви отлитат,
отнесени от вятъра жесток.
Всички мисли се оплитат
и сливат се в блестящ поток.
Устните горчиво шепнат ...

Не ù искам закрилата
Не! Не познавам това момиче!
Ето гледам я! Гледам я с месеци вече!
Всъщност, май от години я гледам.
И не я харесвам никак. ...

Здравей, отдавна тебе търся!
Настигнах те най-сетне... Е, поспри!
Почакай, нека само видиш,
ще бъде щастие за твоите очи!
Здравей, любов, отново ме настигна ...

Тази болка, която ме изгаря...
Тази любов, която в мен догаря...
Тази чаша, с която мъката си давя...
Този страх, с който смъртта си бавя...
Този стих, който не зная как да завърша... ...

Чакам теб, любов
Дълго чакам теб, любов,
в нощите безкрайни,
живот любим, но суров,
с несподелени тайни. ...

Поетическо.
Не може просто да напишеш
по навик нещо от душа.
Но ето, чуваш се, че сричаш
началото на мисълта. ...

Брей, какво яйце-борец!
Мама, татко, баба, дядко -
всички като по конец
само как надви ги Владко!
Може пак да ги пребори, ...

Аз съм Мария и няма да кажа, че числото пет, отговарящо на броя на буквите от името ми, ме изразява. Пет е цифра, факт, но не и моето Аз, тоест чистата математика, няма да ми помогне много, за да изразя себе си. Отвъд броя на буквите, отвъд стойността на цифрите стоят много минали за мен успехи и ня ...

НА ЖИВИТЕ
Тежък и труден е пътят на живите,
всеки носи кръст на различна съдба.
Малко е вярата във душите ни,
много и силна е завистта. ...

Нощ, мрак, студ, самота...
Нощ - по-ясна от деня.
Нощ - сестрице на смъртта.
Нощ - теб аз виня.
Че ме остави да те опозная ...

Знам, че не си въобще безразличен.
Дори си по твой начин някак загрижен.
Защо ли, обаче, пред чужди хора чувствам,
сякаш задължително трябва да изпъквам,
за да имам шанс с тебе. ...

“Човек. Любов. Вампир.
Слънце. Кръв. Луна.
Изумруд. Очи. Диамант.
Истинска. Жива. Пагубна”
Сякаш не мога да дишам, ...

Една ситуация ми се озъби.
Имаше кариес на третия долен вдясно.
Поставих и пломба - от най-добрите в мойто съзнание.
И така, с моята помощ поправена, ситуацията ми се усмихна -
леко замаяна. ...

Бясна съм
на този динамичен свят,
на това забързано време!!!
Лица, с изкривени усмивки,
с продадени, изпепелени души... ...

Слизам от автобуса. Спущам се в подлеза и там, край продавача на лотарийни билети, срещам... Светослав. Удари ме позната отколешна тръпка, залитнах, но се овладях.
- Светльо, здравей!
Гласът ми пресъхва, не знам къде да дяна ръцете си.
- О, Петя, ти ли си? Не те познах, знаеш...
Мъжът е висок, плеще ...

Пътуващи облаци,
парчета памук,
плаващи по хоризонтите на слънчевата палитра.
Лица на старци -
сиви скулптури на времето. ...

В двора цъфна дръвче.
Нарцисите се заоглеждаха.
Вятърът се намеси вещо
и разреса на къщата веждите.
Щъркелите пристигат. ...

Пареха по устните ми стъпки
на въпроси, тръгнали за никъде.
Някъде из себе си се носех
и до себе си не стигах.
Падаха звездите като тухли – ...

Опивай ме с целувките горещи
и вдъхвай ми от огнената страст,
когато в наште топли срещи
падам в нежната ти власт.
Докосвай нежно детската душа ...

Тъмна нощ. Дори и ветрец нямаше, само една-две звезди се мъчеха да надникнат иззад сивата, тежка и плътна мъгла, покрила града. Нито звук. От време на време проскърцваше някое желязо или прошумоляваше някой кабел. Намираше се на покрива, стоеше загледан в един от редицата сиви и невзрачни, дори гроз ...

ФАНТОМИ
Останала без зъби от скърцане,
се връщам пак там,
откъдето тръгнах толкова отдавна.
Същите пътеки, ...

Любовта наранява / Назарет
Любовта наранява.
Трудно белегът зараства.
Любовта причинява болка.
Оставя тежък отпечатък ...

Lunatica - Farewell My Love
I've been felling so uncertain
Since the day you left my life
Now I'm standing at the crossroads
No direction left to go ...

Аз седя, не запалвам свещите.
Тихо пия чай студен с жасмин...
Ще приближиш... и ще ми докоснеш плещите...
Нещо прошепваш почти неуловимо.
Защо не искаш да ти кажа: "Върви!"? ...