сняг се стеле
по черните дървета
розата се усмихва
в мокрото утро
видях облаци ...

По пътя за рая
Усмихваш се...!
А, на мене ми се плаче!
Очите ти играят.
А моите горят! ...

Виждам те в милионите снежинки,
виждам те в чашата кафе,
виждам те във всички мои снимки,
без да знам кога, къде.
Виждам те на страницата бяла, ...

Вървя забързано нанякъде, но не знам къде отивам! Мисля си: "Що е хуманност?" Но няма кой да ти мисли за нея. Забравихме я сред тълпата и времето. Накрая какво? Все тая сивота. Не изпитваме нежност и състрадание. Все този унес, без да виждаме около себе си. Сякаш всичко е сън. Става ми мъчно за хора ...

Минало без спомени - кухо.
Не напомнящо нищо.
Не подготвило никой.
Апокалипсис...
Огнено цвете. ...

Търпимостта от себе си
мълчаливо събличаме,
сред неизбежни предчувствия
за невъзможно завръщане
към изначалния трепет ...

Животът - мръсна приказка
Живот, неописуем, мрачен,
пълен с тъга. Ти си долен,
подъл, като черно в дъга.
Мамиш всички ни с чувства, ...

Всяко утро черна е тъма
и над мен се спуска
като клопка тъй студена.
Няма птици да запеят,
ни дори протегната ръка. ...

Вдъхновено от „Седем”
и посветено на една от
най-прекрасните нощи
в живота ми...
Една нощ. Две звезди. Луна. ...

Към Левски
Едно дете, Апостоле, откри те днес…
С поклон и цвете пред портрета спря се…
Душата му е храм… все още… Влез…
И моля се там вечно да останеш! ...

Дъждовните небета тихо кихат
над малките облещени прозорци.
Премръзнала е къщата, накашля
във шепа... и протяга я за още
надежда – “че умирала последна”, ...

И аз те предначертах...
И те обрекох...
И отворих сетивата ти за себе си
Оставих своя глас да тръпне в ушите ти...
И наредих на сянката си да преследва дните ти... ...

От толкова идеи и амбиции,
от желание да надминеш края,
в един момент нищо няма смисъл,
усещаш как всичко се проваля...
Надежди влагаш в най-малкото дори, ...

Този слънчев Вторник
се оказа голям претенциозник.
Случайно ме срещна
и разкритието ти ме стресна.
Каза ми, че ме искаш, ...

Със кал по челото препусках в полето,
но щом наближавах потоците бистри,
облаците мрачни, висящи от небето,
изплъзваха своите сълзи, толкоз чисти.
А моите ръце се приплъзваха към теб, ...

Един ден петгодишният Алекс беше много тъжен. Наскоро беше боледувал от бронхопневмония и все още не му позволяваха да излиза. Той се промъкна в кухнята, където баба му готвеше нещо и потърси утеха там.
- Баби, баби, разкажи ми приказка, моля, - каза Алекс.
- Добре, момчето ми, - усмихна се баба Хри ...

Lunatica - Who You Are
Frozen and broken
Don't know where you're going
Losing your identity
You're so caught up in hiding ...

Настъпи поредната нощ, слънцето отстъпи място на луната и звездите. Красиво беше, нежен бял прах, наречен сняг, покриваше всяко местенце навън. Студен вятър духаше и пронизваше човешките тела, а хората мръзнеха, но настояваха да са навън. Излязох от нас, настъпи тъмнина в апартамента. Излязох без це ...

Nikos Vertis-Asteri mou
Sta chromata tou fengariou,
ntythikes apopse
Ke y nychta tha zilepsi apo sena,
to vrady afto ine stathmos ...

Беше толкова истински, колкото и страхът. Виждах всичко през изкривената призма от съмнения и ревност. Бях луда! Но сега съм друга. Нормална, скучна, "отчаяна съпруга" на битовизма, а дори нямам при кой да се прибера и да вдигна кавга до небесата за чорапите на пода или за това, че слуша телевизора, ...

Има смисъл
Щом усмивка изпада в екстаз
и избухва във смях,
безконтролна и дива;
щом напъпила малката аз ...

Светът е станал толкова мрачен, хората са се свили в черупките си и всеки си преживява личните несгоди сам, затворил напълно вратата към околния свят. Няма го онова ведро настроение по улиците, няма ги пълните улици с усмихнати хора и добронамерени граждани. Колко малко му трябва на един човек, за д ...

I'm all alone tonight,
No stars are shining on me
I'm thinkin' I'd be alright
If somebody would just call me, yeah
I know that I'm not crazy, ...

Камъне, бели камъне,
под тебе лежи люта змия!
Колко си хубав, лъчезарни скитнико!
Как си избираш кого да погалиш?
Ти си същият, нали? ...

Най-страшната буря
е бурята в моето сърце.
Тя ме пронизва,
изгаря,
оставя ме без капчица кръв. ...

Мълчанието ляга помежду ни,
с амнистия във лявото око.
Заспиваш отегчен и равнодушен
и сякаш никога не е било.
Била съм, бил си някому на пътя - ...

Капитан
Ще стана капитан на лодка,
на кораб или платноходка,
ще плувам дълго сред делфини
и ще събирам раковини. ...

Глава Десета
Доброто побеждава злото. Марон се връща отново в базата и то завинаги.
Откакто Марон помогна на Чияки, беше някак разсеяна. Чияки се опита няколко пъти да говори с нея, но не успя. Накрая се ядоса адски много и отиде до тях. Марон тъкмо излизаше с баща си, когато Чияки се появи и каза:
...