Наеха стая в малкото мотелче –
единствено за гости на градчето.
В един петел, обичащ да се перчи,
загледана бе Поли зад пердето.
Баща ѝ често палеше колата ...

Глава17
Самата сграда на генералния щаб не представляваше голяма и внушителна сграда. Точно обратното. Тя беше ниска двуетажна полегата постройка тип хасиенда. Залата за инструктаж заемаше целия втори етаж. Тя представляваше една огромна зала с много дълга маса по средата и с различни военно-стратег ...

Вторник е мощна бутафория.
*
Вторник е 60-дневна интимна история.
*
Вторник е изкривена реалност. ...

Какво си казаха сърцата ни,
когато оставих оранжевото растение
на масата, до книгите: фонтанът ръмжеше,
перуанците хранеха душите на дедите си
с музика, трамваят летеше; (дъгата!); ...

Улиците бяха пусти. Гледах разкривените плочки и броях крачките до всяка следваща дупка. Гласът му ме стресна.
- Искаш ли да ти покажа щастието?
Пред мен стоеше някакво странно създание. Нито мъж, нито жена, нито дете, нито старец. Главата му бе с рошава коса, половината бяла, половината черна.
- За ...

И по европроектите
и по европрограмите
стриктно спазваме
измамите.

Не съм се провалил. Просто открих 1000 начина как не се пише поезия.
Стихосбирка ли да си създам -
с хилядата изтрити стихоплета.
Написани макар със плам
и със дъх на ракия и мезета. ...

Доскоро си вменявах, че съм луд,
щом всичките ми блянове трепереха.
Далѝ от твоя страх или от студ,
смразѝл те от реалност във химера.
И в този свят, до ужас погрознял, ...

Защо забравихте, че преди век Зорбас чрез Казандзакис рече: „Докато има родина, човек ще остава звяр.“?

Всяка нощ е по-красива,
щом за тебе мисля аз,
а луната мълчалива
в небесата е за нас.
И по лунната пътека ...

Събрахме сили и в обичайното ежедневно облекло се дотътрихме до кухнята. Всеки бъркаше из хладилника, тропаха капаци на тенджери. Смехории и веселба цареше наоколо. Дажи и кафето не ми подейства освежаващо.
Краката ми бяха като гумени, уж гледах, а спях. Усмихвах се както обичайно на всички, дали ум ...

Не беше ден. Не падаше и нощ.
Разстилаше се призрачна мъглата.
Набодени до кръв са ходилата,
но не отслабва женската ми мощ.
Не беше път. Не водеше към дом. ...

Бях много неща във живота
Бях дъщеря, внучка, сестра
Бях любима, любовница
Бях съпруга , снаха,
Бях студентка, майка ...

Природата се преобърна.
На датата си стана то.
Хладът ни лекичко прегърна
след плач на лятното листо.
Листото плачеше обилно. ...

Партизани
„Партизани, партизани
Легендарни синове
Над полета и балкани
Над села и градове ...

По пътя си какво не съм била? –
за тъжен – песен и мехлем за рани,
за цял живот с търпение събрани
вълшебства върху връхче на игла.
И сладкогласно вятърно звънче, ...

Тия записки станаха нещо като диагноза и лечебна насока за спасяване на човека. Избягвай тлъсто и медии, храни се леко, мисли здраво…
Но вредното си е вредно…
хххх
Гласували утежнени наказания в закон, приет преди няколко дни. За да отговорят на хорското недоволство от извършените злодеяния у нас…
С ...

Сутрин, разходка. Срещаме кокер – малък още. Завира се към мен, чеша го зад ушите…
¬¬- Я, тя стана кротка – казва стопанката му.
- Кучетата обичат да ги чешат зад ушите – отбелязвам – Там е ерогенната им точка…
И пак не се въздържам.
- А при жените е в портмонето… ...

Съзерцавам те в нощта като звезда
в небето, която се опитвам да достигна.
Онази единствена и най-ярка звезда
измежду другите, която ме разсмива.
Съзерцавам те в деня като слънцето, ...

РИСУНКА НА АСФАЛТА
... в мига преди да завали,
красива, шеметна и малка,
момиче с дрипави поли,
те нарисувах на асфалта – ...

Изчакай да се стъмни
И пак ще тръгнем по улиците стръмни
Отново ще попаднем в мрака,
където красотата пак ни чака
Красота необятна, красота неповторима ...

Виж, за кастата избрана
спорт измислили били.
Удряй задника в тавана,
даже да те заболи.
Ако нисък ти е скока, ...

Но ребята по-настоящему молодцы! фраза Елены — редкая минутная слабость. Она и Алексей впервые в жизни оказались в джунглях, но ни на что не жалуются. Они привыкают, адаптируются физически и морально. Вечнозеленый влажный экваториальный лес их — как я говорю — «плющит». Испытывает на прочность. И ли ...

На този свят съм! Да, на този свят,
макар че не изглежда да е моят.
Онлайн живял, офлайненски опят...
За друга дума с „О“ по спешност, моля.
Какво ли не видях, къде не бях, ...

В танцуващите пламъци на свещите,
блуждаещи по купола на църквата,
тя, вярата, не е простила грешните
и нито с нас възвърнала е мъртвите.
Не ни е дала къшей на трапезата ...

/пророческа песен на Удивителния Вергилий, която той написа, когато перото му пропуши от чакане Мирабела да прочете за трети път българската митология и за четвърти – Библията, и после да напише поредната част на „Хомо Коронус“/
След първия мартенски гръм –
брезата – с кора обгоряла.
Прилича на Яв и ...

Елизабет се бе качила на камък и наблюдаваше безмълвно мръсната, воняща вода, която се изтичаше в морето. Същата мръсна, воняща вода, която извираше на тънка, постоянна струя от издълбания в скалата тунел няколко метра над тях и която бе загладила камъка отдолу от годините, през които бе правила същ ...

Обичам те, но вече се досещаш.
И важна е космическата среща.
Очите ни взаимно се обличат
и аз съм най-прекрасното момиче,
а ти мъжа, след който всички тичат, ...

С целувки нежни от сърце
душата ми събуди ти.
За истински мечти
мигът да улови.
Мигът на своята съдба, ...

С целувки нежни от сърце
душата ми събуди ти.
За истински мечти
мигът да улови.
Мигът на своята съдба, ...

Понеже непокорна се родих –
в петата трън за зли авторитети,
на клада сложих сетния си стих,
душа ли е, щом в тъмното не свети?
Да озари света ми – непознат ...

ВЪЗХВАЛА НА БОДЛИВИТЕ ТРОХИ
Животът следва своя верен ход –
под небеса – илюзия за стряха,
край мене оглупя бая народ
и много малко хора поумняха. ...