Неприятностите не ги подминаха съвсем и наобратно. Първо, двамата стражи на стълбището бяха започнали да се съвземат, така че Чарли трябваше да ги приспи отново. После друг гвардеец ги видя от края на един от коридорите. Този път преди който и да е от двамата да направи каквото и да е, мъжът побягна ...

Прибра ми се надеждата в покоя
на дълго и очаквано мълчание...
Очите ми копнеят да си моя,
но истината ражда нежелание.
Доскоро наводняваше душата ми ...

Той загина, за да спаси раята,
до последно с враг се сражава!
С борба се постига свободата,
любов към народа го окуражава!
В Стара планина той падна, ...

Струна от вятър.
Разсеяни мисли.
Далечен повей.
Размазано червило.
Облачни честоти. ...

Той българина мой все си е сиромах,
но другото е важно за него всякога.
Да е здрав той и децата му, челядта,
да са сити те, а той понякога с празен стомах.
Все той на чорбаджийте наши слугува, ...

лято -
на обич
и слънце богато

ГОЛОДОМОР…
Звучно! Псевдоисторическо пропагандно название на ЧАСТ от голямата трагедия в Съветска Русия през 30-те на години.
Съчетанието на „псевдоисторическо“ и „трагедия“ е реално.
Да, трагедия е било. И по причина на природно бедствие – поредна суша, и по вина на некадърниците-болшевики, стремящ ...

Ноември, ли бе Май?
И Май, ли бе Ноември?
Прибирам се от плен,
с бутилка – „Здрави Нерви“!
Залитам, но мълча, ...

Бушуваха вълните
и капка по капка океанът пресъхваше.
Излизаше...
Всичко капеше през двете скалѝ,
моите очи... ...

Чух силен звън,
дълбок, мокър, широк дрън...
Градска мобилност
в тази неподвижност.
Катери се нагоре и целува, ...

Как искам да те прочета.
Отвънка и отвътре като книга.
А после да се хваля,че с това
тялото и умът ти съм покорила.
Как искам да докосна всичко в теб. ...

Всички стари врати са залостени.
Вече нямам излишни приятели.
Но останаха верните, Господи,
дето в радост и в мъка изпрати ми.
Че без вяра в доброто самотни сме - ...

Само по капчица парфюм, уханен. Нина Ричи –"Нина" ,
ще се промъкна в твоя ум, през сънищата ти ще мина.
И с шепа думи в нежен стих дъха ти сънен ще открадна
и вятърът ще бъде тих, звездите ничком вън ще паднат.
Нахална, гола и сама. Жена без минало, без име, ...

КЪСО ЛЮБОВНО ПИСМО
... със малкото си врабчово перце от джоба на протритата си риза
ще ти напиша кратко писъмце – за лятото, за слънцето, за бриза,
ще ти разкажа как на моя плаж се люшка нощем сухата тръстика,
и как с "Помагай, Боже, Отче наш!" рибарите потеглят във ачика, ...

Живея в спомена за първата ни среща.
Той стана моят първороден дом.
Очите ти ме гледаха горещо.
Поисках да им сторя аз поклон.
Защото в тази октомврийска вечер ...

Ваканция, ура,
ще падне пак игра
цяло лято на село
с моето куче смело!
Но моята баба нехае, ...

Добротата обезтелесява. Зловещо е да си добър, щом наоколо те дебнат. Не те дебнат с добро, знаеш го, но въпреки това решаваш, че моралът ти изисква да постъпкваш, да се отнасяш, да обичаш... правилно.
Въпросът е кое е правилно?
В разбойческата държава правилно е да си разбойник, а не васал.
Българи ...

Лъжите се промъкват като мишки
в хамбара на народния прогрес.
Народът ни го водят на каишка
от мътен и усукан интерес.
А думите се леят като киша ...

КАСТИНГ - Слънцето избира първата пееща птица

Може да те срещна в друг живот.
Ти ще бъдеш с бели панталони,
яке от деним с милански бод,
а парфюмът – дъх на полуспомен.
Две съседни маси в кафене, ...

И ето, края му се вижда.
Дори и от вълните вече не долавям шум.
Прочетох и поредната си книга.
Почивката превърна се в албум.
Вкуса на сол в устата се загуби. ...

Отрязох всичките си коси,
с цвят на черна орхидея.
Изгорих робата на лунна чародейка
и заклинанията скрих.
Август, любов моя-лято с жарки ...

Алекси зърна фигурата в последният миг, преди да я отмине и спря с криволичене по пътя. Видя в огледалото как мъж с расо и восъчно лице се приближава към колата му без да бърза. Отвън бе завалял ситен дъжд, но далеч напред, там където пътят отесняваше преди да се загуби в мрачното небе, проблясваха ...

Казаха ми:
- " Вярата в твоите способности,
Ще разкрие пред теб невъобразими възможности. "
И аз повярвах.
Повярвай и ти. ...

Пусни оранжевите си коси
и направи ми залез пред очите.
Небето после ще роди звезди
и ще заченем любовта си тихо.
Луната те съблича, чисто гола. ...

А времето неумолимо вървеше напред. Дали не забравихме за Експеримента, едва ли, защото като се срещнем из коридора или работните си места , се усмихвахме и поклащахме глави, пооправяхме панталони и блузки.
- Петро, имаш ли време, каня те на кафе - ме сюрпризира един ден Стела
- За хубава и приятна ...

Ръждиво-остри отвесни скали
над изумрудено чисто море.
По тях път чертан от стъпки върви.
Накъде? Накъде?
Крещи вятъра на морската шир- ...

Денят е син! Като гердан момински
изнизват се минутите му летни.
Крилете ми гребат вълни и искат
по-силно и от слънцето да светят.
Във вазата на времето листенца ...

И без да съм малкият принц,
живея на моя планета,
и сбъднал съм всички мечти,
за кеф на душата ми "клета"...
И ето ни тук на брега, ...

Гледам сълзите народни,
болка душата ми обзема,
хора са гладни, слаби, бедни,
но на политика не му дреме!
А хората искат за себе си грижи, ...

- Стани! Съдът…
- Започвам дело… Подсъдимият, седнете! Седнете! Адвокатът му…
- Ясно, госпожо съдия! Седнете, господине! Не пречете на работата ни…
- Ти кой си, бе? Защо ме държиш?...Милиционерите, пуснете ме! Абе…
- Адвокатът, въведете ред при виновния! ...

И ще пиша за трелите – птичите,
и за злачните, китни дъбрави.
Шепа хора сте, но ме обичате
та злината душа да забрави.
И ще пиша за синците – сините, ...

Ами скучно му е…
Денят минава като по устав – сухо, сиво и безсмислено. Само пристигането на дъщерята малко разведряваше обстановката. Имаше кому да даде съвети – дори за неспоменавани събития, да сподели опита от казармата, да… Просто да намери слушател…
Щото тях ги нямаше. Кои в по-добрия свят, ко ...