Всички сме чели „Записки по българските въстания” и сме се възхищавали на могъщото перо на Захарий Стоянов. Талант такъв е от Бога даден. Не можеш да се научиш да пишеш като него. Той е ярък, уникален, единствен. Само че сигурни ли сме, че винаги и за всичко казва истината и само истината? Възможно ...

Галехме мокрите си чела и коси. Придърпах завивките отгоре ни. Беше ни приятно.
- Знаеш ли Петро от кога си мислех подобни неща, но всичко стана много по-обикновенно и вълнуващо от нагласеното. Ще ти призная нещо, там на вилата ми стана тъжно за теб, сам си, укорявах се защо не съм сама за да отида ...

Глава 19. – Проклятие, благословия и мория
( пролетта и лятото на 2022 г. – зимата и пролетта на 2023 г.)
Няколко дни докторът беше между живота и смъртта. КОВИД за втори път се опитваше да отнеме живота му. Третата мория стоеше неотлъчно до него, страхувайки се да не го изгуби. Междувременно бащата ...

Петя колебливо влезе в магазина. Погледна към хладилната витрина. Знаеше, че е там, бирата, отново и отново преминаваше към тъжните и някак обсебващи мисли. Бирата, провинена и сълзлива, стоеше в кухнята и отпийвайки по инерция, момичето пържеше чушките.
Светът бе затворено небе, отчуждена и студена ...

Гърчи се душата злобно,
притаила няколко неща в себе си.
Почувствала е болката и отхвърлянето.
Сам пак ли съм сега?
Нима на никой вече не му пука? ...

Пресипнала от викане във тихото,
една любов внезапно си отиде.
Изтръска пеперудените стихове.
Изпи до дъно чашата с обида...
Нарами престоялата надежда ...

Когато са си отишли зимата и есента
Идва ред на пролетта
Дългоочаквана и топла е тя
Тогава растат най-красивите цветя
Красива магнолия извива своите клони ...

Вървя по трънния път,
боса, с изгорели от слънцето нозе,
болка не усещам
и дивото ме зове.
Аз напред поглеждам, ...

В душата ми се крие нещо бяло,
чисто като есенна роса,
а на повърхността ѝ често излизат
черни кошмари, будят ме и не мога да заспя …
Борбата с доброто и злото ...

Вчера и днес морето различно приветства:
Добре си дошъл или просто не става!
Вятърът тих, утре - бури донесъл,
превръща се в стих на някоя песен.
Мъглите вечерни с утрото вдигат завеса, ...

Проклети песъчинки, забиват се, като иглички по кожата и в очите. Не съм уморен, просто нищо не чувствам. Едва сега разбирам камилите, защо с празен поглед бавно и целенасочено престъпват по дюните. Всъщност единствено усещам жажда. В главата ми стои чаша бистра вода...
Искам да пия и пия!!!
Господи ...

Мъжът не може да забременее.
Тъй Бог решил е във Светото Сътворение.
Чух, в Анадола продължават да се пробват.
Не са съгласни с Божието решение.
Две майки с две дечица на голям плакат. ...

Рассвет и летняя заря,
окрашены румянцем,
а суховей уснул в ветвях,
устав от жарких танцев,
он был неистов много дней, ...

С лъчи усмихнати и коси
с мен си играе огледалото.
В сърцето си дъгата носи
отрязък мъничък от цялото,
с което пълен е деня ми, ...

ПОПЪТНА ПЕСЕН
Дали ще ме остави на света,
или ще си поиска да ме вземе,
готов съм да приема участта
да бъда миг от Божието време. ...

О Ч А К В А Н Е...
На Петя Дубарова
Дъщеря на Светлината,
с поглед зорък на орел,
влюбена безкрай във Красотата, ...

Глава 20
Холоранската войска продължаваше похода си към Онгалград. Войниците вървяха в строй към поредния белгарски град. След каруците с оръжия и запаси, вървяха огромни волове теглещи внушителни обсадни машини. Най-отпред яхнал бял кон водеше колоната генерал Петър Джарел. Внушителната му осанка с ...

Едва вървеше .Буташе количката с отпадъци и почесваше спластената си коса .Усмихваше се с луда усмивка и в устата му се виждаше единствения му жълт зъб .Сляп клошар ,не виждаше само спираше от време на време и поглеждаше към небето с слепите си очи ,като си спомняше за нея ,една красива жена в която ...

ПЛАШИЛО -
цензура на птиците

Дъжд през август ли прокапа?
Мисля, може би греша.
С капки като нежни лапи
гушва ме, ще продължа
с няколко дъждовни стиха. ...

В мотела, станал с изненада стряха,
Момчил плати за още две нощувки.
След час отново в болницата бяха.
Без сянка на притворство и преструвка,
и двамата с тревогата за Роси ...

Жена до неимоверност модерна:
на изневерите си
винаги верна!

Сърцето ми вземи с обич
Когато ветровете бурни
погубят чувствата във мен…
Когато образи красиви
изчезнат с идващия ден… ...

Не ми се пише, ех, не ми се пише,
каквото имах, всичко разпилях.
По-малко в проза, повече във стихче,
дали разбран от другите аз бях?...
Какво ли още мога да разкажа? ...

Плащам тоците / множествено число от ток?/. Касиерката казва:
- Да имате 8 стотинки?
Подавам й и отбелязвам:
- У нас – който има не дава, а прибира. Дават тия, дето нямат…
хххх ...

Защо ругатните и въобще цинизмите не биват наказвани законодателно (със строгост поне колкото както обиждане на химн, знаме, паметник)?
Те са престъпления против човечността (човека, човечеството, достойнството на казващия и чуващия ги неизмеримо и вече непреброимо)!

Малко повече от час по-късно старецът вече спеше след поредната доза лекарство. Захир им бе казал, че е сложил нещо упойващо, така че не очакваха да се събуди поне за няколко часа. Сам беше заключил апартамента дори и със заклинанията и постави задача на Франк да го следи от прозореца.
Сам и Лизи се ...

Преди седмица - с жената
аз полегнах в поза туш.
Пъшках кратко под мърдата
и си взех веднага душ.
Спах дълбоко, като къпан, ...

Прилепите заспаха сенките не мърдат
питието ми е безразлично
цигарата безвкусна
Приятелю в света остави ме жив
а ти не знам къде си ...

Юлски следобед. Офис на куриерска фирма. 40 градуса на сянка. Две жени, чакащи да им доставят пратките, си говорят как ще трябва да се срещнат, за да чифтосат кучетата си..."Ауу, ама той бил ли е вече татко!? Да не стане така аз да го уча как да оножда!? Ха-ха-ха!..." В този дух. До тях мъж диктува ...

Народът каза:"Робство стига!
Искаме правда, свобода, лъчи!
Руска армия на помощ пристига!"
Спря той покорно да си мълчи!
В онова паметно сражение ...