Пролетта разцъфтя от щъркелово гнездо,
от луковичка на цвете прекрасно,
усмихва се от всяко листо
и пее във птичето ято.
Пролетта е сред нас и е мила, любяща, ...

Лизи се завъртя, изстрелвайки крака си към главата му. Той блокира. Глезенът й се блъсна в предмишницата му на милиметри от лицето му и тя побърза да се отдръпне, преди да я е сграбчил.
На някакво ниво съзнаваше какво се случва, как прави точно онова, което Сам искаше. Разумът й казваше, че трябва д ...

Разбира се, че гледам на ръка,
прочела съм живота си на твоята.
Света ми в свойте линии втъка,
от плещите раздянал си ми бронята.
А повече познавам на кафе, ...

Къде си, любов
Аз теб търся Любов, къде си ти сега,
използвана, наранена ти някъде се скри.
Какво направиха от теб хората,
скри се и никой вече не те откри. ...

Полепнал си по душата като плесен,
като червей в сочна ябълка ровиш,
като радио с една и съща песен,
в мен звучиш и с мене се бориш!
Крещиш в тишината на нощите, ...

Високо горе в планината,
на полянката насред гората
Сърненце свело е главица
да похапне зелена тревица.
Зайче мъничко, плашливо, ...

Изниза се животът - кратък сън.
И сякаш свирна вятърът в комина.
Дочух го смътно като странен звън,
докоснал плахо чуждата фригидност.
Душата ми на облачета дим ...

Invictus
William Ernest Henley
Out of the night that covers me,
Black as the pit from pole to pole,
I thank whatever gods may be ...

Понеже аз отдавна съм си тръгнал
от теб и твоите терзания,
ще помня дълго вероятно, ъгъла,
във който чаках обещания...
И ще замира пулса ми във спомени, ...

Плувам в пролетна щастливост,
всичко толкова красиво,
цветните и нежни клони,
дъжд и слънцето се гонят,
вятър весело бърбори, ...

Време, спри се! За къде презглава
като лудо препускаш през дните ми?
Нима не разбираш? Точно сега
най - те ценя и изпълвам с нов смисъл.
И понеже не зная до кога и доколко ...

Днес видях себе си като в огледало,
старо неизбърсано с години...
овехтяло от спомени криви
като есенни листа изгнили.
Помислих си ,попаднал съм ...

Всяка дума е вече премерена.
Всяка крачка-маршова стъпка.
Някъде там окопа на времето
зее и ще ме глътне.
Безразборно пирувал някога с шанса си. ...

Вечерта неусетно се спусна
и разсла в стаята мрачина...
погълнала вибрации чудни
от светлите остатъци на деня.
Старата круша почука в стъклата ...

Небето и морето се прегръщат
в душата ми, молитвено стаена.
Далеч сега е родната ми къща,
но покрив ми е цялата Вселена.
Пристъпвам между каменни руини, ...

Зелените коси на реката
в безпаметното лято на младостта,
сънувам златните точици в очите ти,
които приличат на жълтите камъчета
украсили роклята на реката. ...

Когато слънцето в душата ти помръкне
Когато и фенерчетата на светулките
едно след друго гаснат
от полъха на злите, живи духове
Rодени със души родилно омъртвени ...

Из книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
От глава "Петко и Иванка"
Продължение 2
В амбулаторията докторът прегледа детето, но с категорична диагноза не можа да излезе затова ги прати в Ботевград. А от там в София.
С всяка следваща инстанция страхът и ужасът сковаваха все повече и повече сърцата на млади ...

Нека кажем: - Хубав ден! -
Парламентът заработи.
Бойко, Христо и Асен,
днес са славни патриоти!
Те си спретнаха сами ...

ЩЕ БЪДА В БЯЛО
... нали съм уморен и стар, и грохнал от житейски прози,
се спрях на Женския пазар, че да ти купя две-три рози,
и шоколад ти взех – "For you"! – да ти ухае на канела,
фишу ти купих – цвят екрю, и жълта сламена капела, ...

който спасява -
на БОГ подражава и
НЕГО прославя

АКО ТИ СИ ТАМ
/на Дани/
Ако трябва да избирам
сто години самота,
летен студ, гореща зима ...

Зимният дворец в Плиска
– Ами Левски? За Левски да имаш нещо да кажеш? – Алибей се наклони заплашително към Мирабела и тропна нервно по лакирания орехов плот на бюрото ù с дългите си, сухи и н е з а к р и в е н и пръсти, чиито чисти, добре поддържани нокти преливаха в седефен блясък.
– Левски го ням ...

Една сърцатост
Мигом сгрява и дивѝ
И вдъхновява
Една усмивка
Мигновена — искрена ...

Надіє, втомина сестрице,
Терпінням прижите дитя,
То серце повниш ти по вінце,
То враз зникаєш незбуттям,
То легкістю прозоро сходиш, ...

Блести роса по ярката ми същност.
Разрязвам я на две с един замах.
Заточената ми усмивка стръвно
предвкусва кръв… Долавям нечий страх.
Усещам го физически. До нежност. ...

Безполезност е ли безвредност?

ЗАЧЕРКНАТИ СТИХОВЕ
... тъй както гларусът лети и следва рибните пасажи,
за полет си готов и ти! – на стих из римни благолажи.
Кажи поне щастлив ли бе във шеметните два-три мига? –
земя и въздух – и небе? – да скъташ в шепица на книга. ...

През далечната 2053 година великият учен М’Бомбари М’мале М’мале създаде инсталация за изтегляне на ядрената енергия от пърцуцата и реши да почине половин час преди откриването на следващото гениално приспособление. Пък се и налагаше – земната промишленост беше претоварена от производството на негов ...

На времето в объркания ход
изплуват много истини горчиви:
кой е човек и кой - човекоскот
със замисли невероятно диви.
Накрая идва пълна яснота, ...

Прибра се в къщи и беше уморен както обикновено. Последно време все беше уморен и всичко го болеше.
Докато слагаха масата за вечеря не се стърпя и побърза да съобщи това дето го човъркаше цял ден:
- И третото умря. Няма го. Сигурно се е скрило някъде за да умре.
- Ех, че работа, каза жена му - значи ...