Сънят-реалност мой ще стане
най-сетне щом се предадеш
Вълна-звезда и вятър пламнал,
съм аз- твой порив най-горещ.
В морето плава златен заник ...

в
страната на
писмеността възобновиха неграмотността

Духът ти влиза в стаята,
часовникът безмилостно тиктака,
лежиш до мен,
а тялото ти значи,
че любовта ...

Канеше се да вечеря, когато на вратата настоятелно се почука. Отвори. Въоръжени мъже мълчаливо стояха около къщата. На прага приятелката му говореше през сълзи, но той не разбираше и дума. Просто долови мисълта. Искрено съжаление, липса на избор. Семейството й, в смъртна опасност. Всички сме разкрит ...

Дали съм с недостатъчна сърдечност
или съм със сърдечна недостатъчност -
загубих свойта вяра във човека,
но имам доживотни отпечатъци.
Препълних се със чужди житиета, ...

Къдър
Кедърът атласки в науката Cedrus atlantica зове се.
И подобни на него са Ливански, Хималайски, Турски, Кипърски - кедри.
На боровете "братовчеди" те са.
Има още кедър Сибирски - от род борове - Pinus subirica. ...

"Parallel balance" е демо музика ,която правя за един мой филм.
Цялата версия ще излезе във филма естествено...
Надявам се да ви хареса!
29/07/2023г.
гр.Бургас / България

Копнея да танцувам в хармонията и,
да пея в дъгите от стиховете и,
да пиша в дъждовете на мелодията и,
да заспивам, слушайки я в съня си
и да се събуждам вечно в утрото и... ...

ПИСМО ОТ СИВАТА ПЛАНЕТА
... щом хоризонтът опне черен ръб, и аз – поет със другите поети,
примъквам сутрин изгрева на гръб и моля се със обич да ни свети,
отвъд проводил хиляди слънца, да гледам как във лятната омая
се пличкат във фонтаните деца! – красиви като ангелчета в Рая, ...

Очите мои те с цвета са на череши,
от куртоазия не слагам очила,
и не, че съм каквато нявга съм била,
онази рошла дето вятърът я рѐши,
Ресниците ми крият и до днес дъгите, ...

МОМИЧЕТО, С КОЕТО БЯХ ВЪВ РАЯ
От старите черешови градини
с по две черешки бели зад ухо
момичето с очи ужасно сини
дойде при мен – и казах си: ...

“Щастливо е вашето внуче
при баба и дядо…и куче.”
Спомням си златното време
о, детство останало в мене.
Спомням си тези години, ...

колчем
месец
закъснява
на
наследство ...

Сутрин. Слънцето огрява
в двора цветната леха.
А край нея си играят
-кученце и две деца.
Смеят, гонят се, мечтаят ...

Ванката спеше спокойно – колкото може да е спокоен сънят в съботната утрин. Жегата напичаше, задухата натежаваше, потта беше превърнала дивана под него в малко блато.
Обаче – спеше. Събота – така очакваният почивен ден. Пет дена тичаше по поръчки, оправяше бани, сменяше тръби и водомери, запушваше ф ...

1000 ЛЕВА В ШЕПИТЕ НА БОГА
... започнах да се готвя за отвъд –
хиляда кинта скътах в гардероба,
три ризи дадох да ми изперат,
на нощна турих житото и боба. ...

На раздяла
На раздяла небето е в синьо,
на раздяла в душата е сиво,
на раздяла е болна нощта,
на раздяла е всяка сълза. ...

Дните си броях допреди ден,
безмълвно чакайки си края,
защото вече крайно бях сломен
от факта, че в живота си нехая.
За мен годините летяха вечно ...

Остава щастието, винаги остава,
но вече в друго агрегатно състояние.
Дори когато си осъден на разпятие,
възкръсва то в примамливи сияния.
И ти в очите ми оставаш белегът ...

Под надвисналите клони
гаснат тъжните лъчи.
Още ден се пак отрони -
нощ виновно с нас мълчи.
Край реката искам да живея. ...

1977

Над Дунава нощта настъпи,
мъниста светли пръсна тя.
На кораб силует наръбен
полюшна тежката вода.
Отвъд реката тъмнината ...

На прага времето не ще се спре,
през теб минава и през теб пътува,
налага се да плуваш през море
понякога, за да просъществуваш.
А после идва тихият лиман, ...

Чувал съм да казват, че вселената е крайно безкрайна. Това не го разбирам. Други твърдят, че е само безкрайна. И това не го схващам. Тази моя несхватливост вероятно оправдава афоризма на Айнщайн, че само вселената и човешката глупост са безкрайни, като за вселената не е сигурно. Свикнали сме да мисл ...

Крачка назад направѝ
и се засилѝ,.
напред отскочѝ
и в миналото не се оглеждай ти.
Колкото и да боли ...

Васил Иванич диша вяло,
облива се в студена пот
във лазарет, под одеало.
Система помпи кислород.
Бере душа с последни сили. ...

То е само едно одеало,
понагризано днес от молци.
В него сгушвам понякога тяло
във прегръдка със мойте предци.
Нявга с него и дядо, и баба ...

Опасно време. Жега, макар климатикът в офиса да бръмчи приспивателно.
Слънцето сърдито пече като по жътва, запечатали се стихове на наш поет.. Гледам монитора, уж следя нещо съсредоточено, но витая, дали да карам отпуската си тук по Атинските плажове, или да се приютя някъде по Банско или Пампорово ...

За теб съм неутрална,
кажи ми го в очите!
И на любовта ти виртуална,
че броиш ми дните.
Мисли мащабно, пълен е света ...

Благодаря ти много, че си тръгна!
(Ти си отиваше неизброими пъти.)
Неписаното нам не ни се сбъдна
и Слава, Богу! Беше скъпо...
Сега към евтиното се придържам. ...

Неделята дойде. На терминала
отхвърлена се чувстваше Гергана.
Вината си отдавна бе разбрала,
но че сама напълно ще остане
не бе допускала, че ще се случи. ...

Те, хора, са обикновени, но много сами,
не спират да пишат и да търсят любовта.
Тяхната муза е нежна, мила и красива жена,
но за жалост явява им се тя само в съня!
Но те не спират да пишат, да редят слова, ...

ТРЯБВА ДА СКРИЯ
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Трябва да скрия истината.
А защо трябва да скрия
истината, ...

ТИХА ОБИЧ
... аз ще си тръгна влюбен от света –
във хората, във птиците, в цветята.
Премина ли през Райските врата
Земята ще ми става все по-свята! ...