Моите стихове са тъй различни -
пълни със степна прохлада и топлина,
сладки като мед, нежни като коприна.
Може да се нарекат понякога наивни.
Тъжни и горчиви като пелина, ...

Стари филми. Кафене, клуб, библиотека. Мъже чинно пият кафенце, разгърнали дебели вестници върху специални подложки. Никакво бързане, никакво скачане от първа на последна страница. Време е за научаване на новините отпреди месец или дори скоростни - отпреди два-три дни…
Какво филми – и ние го помним. ...

Ако някога срещна мацка с дълги коси
и с очи на планинска кошута,
ще помоля - усмихнат, до мен да заспи,
като мъничко коте на скута.
Цяла нощ ще я милвам гальовно с ръка. ...

Когато моите очи съвсем помръкнат
и старчески ръцете са – треперещи,
стилът ми стане по небрежному размъкнат,
дали тогава в спомен ще намериш ти,
онази – лудата, която си обичал, ...

Награда*
Стоя на стола си смълчан,
замислен, даже невидим,
над нас е родният Балкан,
с децата съм, но - без един. ...

Един пише с мастило,
друг, дори с своята кръв,
а трети диша лепило
докато книга си хапва плъх...
Какво му пука на третия, ...

Точката на интереса
Точката на интереса щом загубиш
В хаоса се движиш ти.
Целенасоченост без интерес няма.
Защо животните са жизнерадостни - интерес миг всеки ги владее. ...

Сам отвори очи и видя сивия таван на стаята си. След това вдиша дълбоко и притвори очи. Беше си мечтал за това. Да се събуди и Елизабет да спи в ръцете му. Тялото й да е плътно до неговото и нищо да не пречи на топлината й да достига до него. Да огрява кътчета от същността му, които само тя бе видял ...

Сърце, пълно с мечти -
можеш ли да се чуеш,
когато заглъхне пулса ми?
Душа моя, сродни душа -
можеш ли да дишаш, ...

Когато в тъмното светкавица проблесне,
когато тихото звук нежен сътвори,
когато в черното се белне птица бяла,
отново този свят ще се роди.
Със залък щом се гладният засити ...

Тази мъка в душата, никой не знае.
Тя е моя. Единствена. Там.
Както черна магия пясък дълбае.
Както клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни, ...

ЗАЛУТАН СРЕД ДЕТАЙЛИТЕ
... дали в детайлите живях, или във цялото – не помня,
във нишата ми на монах трапезата запомних – скромна,
запомних жълтите треви, що тъпках в моето възглаве,
и как на пръсти Бог върви край мен като до Богоравен, ...

Дойде по жълта нощница и седна.
Стоях облегнат на дивана.
Говореше ми прямо и свободно,
и също тъй ме гледаше в очите.
Прости ми, мила, че аз свойте сведох ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ: КРАЯТ НА ИСТОРИЯТА.
Днес Самарянката беше малко замислена и като че ли искаше да му разкаже нещо, но се двоумеше. В края на краищата, приседна на стола до леглото и започна:
-Абе, не знам как да ти го кажа, има една история, но все не можах да си обясня дали наистина ...

Българийо, сега играеш най-тежкото, мъчително хоро.
Децата ти, Българийо, се карат, не са единни те, не са едно.
В годините, когато беше трудно, събираше ги дървения кръст,
княгиня беше твоя знаменоска, летеше с вятъра Бенковски пръв.
Повеждаше ги конската опашка, зовеше рог, застигаше стрела, като ...

СТАРЕЦЪТ И БАСЕЙНА
Ти беше тъй загадъчна и бледа,
и аз бях тъй непоетично плах –
направо ми изпада „Бленд-а-мед”-а! –
когато край басейна те видях. ...

Чувам оня радостен шум…
Леко хладно е…
Морето пее насън…
В пясък мокър…
Пропадане… ...

Мечтата ми – дъждът да ме намокри
и да ми стане шапка, воден покрив
се сбъдна, о, така ме наваля,
танцувах си с дъждовната походка,
обувките ми станаха на лодки ...

Уморено изгрявам,
светя по задължение
Досадно и унило
хвърлям малко лъчи
И днес ми е криво ...

Ако пътя към тебе се свърши,
ще открия във нищото брод,
премаляла макар, ще те търся,
за да бъдеш пак в моя живот.
Ако твоите устни замлъкнат ...

> Слънцето се поклони на най-висшия от деветте свята – крепоста Асгард и бавно потъна зад хоризонта като остави след себе си прелестно розови небеса. Тор се отдръпна от двукрилия прозорец на личните си покои и сумрака на залата приласка погледа му. Той обичаше повече от залеза хладната неприветливос ...

Кой знае за твоите битки,
за твоите големи мечти?
Знаем, че сме част от всички,
но понякога така сами...
Кой е усещал твойта болка, ...

(Посвещава се на всички творци и на всички, които спомагат откровенията да се сбъдват.)
Двадесет години поезия,
двадесет години творци
споделят своите творения,
а публика сме аз, ти и ти… ...

Изгубих те, но смехът ти го жадувам...жадувам те с топлина, с изгубена душа, и дивите целувки, в тях се потапям, сред звездите, които обикалям. Жадувам, но те изгубих, в отчаянието си останах сама. Срещнах те в първите си стъпки, срещнах те в придвори, но времето спря за минути, когато очите ми се п ...

броят
на даровитите
е право пропорционален
на броя на т р у д о л ю б и в и т е

Когато в небето синьо се смрачи
и тъмни облаци слънцето закрият.
Едри капки дъжд от небето ще завали,
и ще освежи цветята, а земята напои.
А когато слънцето изгрее след дъжда, ...

Далече беше, но ето го, дойде - времето разделно за нас.
За нас, но отдавна е настъпил часът му, сетен за моето сърце.
Подем, далече от тебе да бъда и аз, зове ме.
Далече беше...там в дупката, сам Носферату, си седеше - там си и остани.
Далече на север - лед да те гори. Аноминос ти падри! ...

едни такива -
съсредоточени - и
творят вселени

Воскресшая запросто память распятая –
Девушка в белом платье из штапеля,
И с механического клавесина – музыка Грига...
Лёгкое па в самодостаточность,
Чтобы Вселенная звёздами пятилась, ...

Към тебе тичам като луда всеки ден,
И пак - отдалечаваш се на километри от мен,
И всяко утро е все по-хладко,
Макар да идва лято жарко,
И пак съм с грим и недоспала ...

Светлината на лятното утро се процеждаше през спуснатите щори. Сив гълъб бе кацнал на перваза на прозореца. Таня стана от леглото. Погледна своя верен приятел с любов.
В градинката пред блока играеха деца. Веселата им глъчка ехтеше из квартала. Брезата под прозореца й докосваше нейният свят- единств ...

Кой съм и защо съм на света,
кой реди съдбата ми по ноти,
не потърсих сетната следа
в лентата на минали животи.
Вярвах в причудливите неща. ...

Разсъждавах негласно и не съм забелязал спретнато камионче-цистерна с големи букви
'' BP '', спряло пред периптора.
Докато двамата се поздравяваха и обясняваха вече бях там.
- Ето това е Йорго, синът ми де, не пожела да отиде в Атина, нито да се качи на кораб, сега има безнзиностанция и зарежда яхти ...

Седем криле в небесата, рисуващи цветовете на дъгата...
Седем криле в долчината и зад планината.
Седем крила носят чистотата.
Седем дни и още толкоз нощи, през седем години
в тях виждам, и самотата... ...